"Дори руските войски се страхуват да попаднат тук". Ще се превърне ли завод "Азот" в новия "Азовстал"?

Тактиката на настъплението на руснаците е същата като изпробваната при превземането на други населени места: с напредването на пехотата се разкриват позициите на противника, след това те се обстрелват с артилерия, след това отново с пехотна атака. Северодонецк вече се сравнява с Мариупол по мащаб на разрушенията. След неуспешни опити да изтласка украинските войски от града руското командване решава да прекъсне пътищата за снабдяване. На 14 юни е разрушен последният мост, свързвал удържания от ВСУ Лисичанск със Северодонецк.

Оттогава единственият начин да се влезе в града е да се премине през река Северски Донец. Именно по такъв начин, с лодка, Бутусов стига дотам, но недалеч от брега лодката се преобръща, а зарядното за смартфона му потъва.

„Телефонът издъхва. Какво се случва в завод „Азот“? Там има много цивилни, но те не могат да излязат от постоянните обстрели. Да, и как да се излезе сега, само с плуване. Но пресичането се обстрелва и преминаването е доста опасно“, пише Бутусов и изчезва от мрежата.

Действително, според ръководителя на военната администрация в Луганск Сергий Гайдай, сега на територията на завод „Азот“ има 568 души, включително 38 деца. Гайдай казва, че сега е невъзможно да се излезе от територията на завода поради постоянни обстрели и боеве. Например на 14 юни е имало директен удар по сградата на завода.

Доброволецът и концертен директор Владимир Черни, потвърждава, че в предприятието са останали много цивилни; сред тях са и негови близки.

„Предложих на двамата ми племенници и съпруга на сестра ми, които се крият в бункерите на „Азот“, да излязат. Попитаха къде е гаранцията, че евакуацията ще мине добре? Жилището им изгоря отдавна, така че те просто седят там“, казва Черни.

Заводът-убежище

Подобно на много предприятия в Донбас северодонецкият „Азот“, собственост на украинския олигарх Дмитро Фирташ, е много важен. В добри времена в него работели около 8000 души; през 2012-2014 г. той продавал продукция на стойност 12 милиарда гривни. Жителят на Северодонецк Сергей Каленюк, бивш работник и историк от „Азот“, казва, че заводът е пуснат през 1951 г., което означава, че по време на изграждането на индустриалния гигант са взети предвид всички възможни варианти за развитие на Студената война, включително мощни бомбардировки.

Поради това в завода са оборудвани няколко бункера. Каленюк казва, че това са истински бомбоубежища, построени през 50-те и 60-те години; част от заслоните се намират в склад пред входовете на завода.

„Местните жители можеха да влязат там без проблеми при първия обстрел. А на територията на "Азот" има и бомбоубежища, например при управлението на завода. Нашата работилница имаше свое собствено, бил съм там. Но, доколкото знам, спряха да ги поддържат. Макар че след 2014 г. може би са ги възстановили. Но това е след като напуснах“, спомня си Каленюк.

Черни казва, че близките му не са се свързвали от няколко дни, но може да разкаже за условията в завода. Точният брой на убежищата не е известен, но според източника на „Медиазона“ те са не повече от десет и във всяко има от 40 до 60 души. Продуктите се доставят от военните; първоначално на укрилите се там хора били носени дори горещи ястия. Освен това украинските войници ги снабдявали с вода, но тя, изглежда, не достига: жителите на „Азот“ събират дъждовна вода, филтрират я и след това я използват за готвене.

„Готвят навън. Вземат дъждовна вода и варят зърнени храни, мивина. Опитваха се да носят хляб от Лисичанск, но това невинаги е удобно. До Лисичанск сега достига малко хуманитарна помощ, но през реката е създаден канал с въжета и лодки, които се изтеглят с ръчни лебедки“, продължава доброволецът.

Хората в „Азот“ получават електричество благодарение на слънчеви батерии, занесени там от Черни. По думите му жителите на Северодонецк са събрали акумулаторите от превозните средства, които са били на „Азот“ – през деня те се зареждат от слънчеви панели, а през нощта се използват за осветяване на бункерите. Използват се и генератори и дизелово гориво, което се доставя от украинските военни.

Петро Кузик, командир на батальона на Националната гвардия "Свобода", сега също се намира в Северодонецк със своето подразделение. Той казва, че на завода има "сериозни" бункери, проектирани в случай на ядрен удар или голяма техногенна катастрофа; в тях се намират и цивилни. Но там няма украински военни, защото е едновременно нецелесъобразно и опасно.

„Прекалено близък контакт с опасно производство. Там е пълно с остатъци от химически опасни елементи. А нямаме за цел да копаем окопи в близост до резервоари с химикали. Затова нямаме позиции там“, твърди Кузик.

По думите му сега украинските военни са изтласкали руснаците от индустриалната зона, боеве вече се водят сред жилищните райони на централните райони и дори в северните покрайнини на града, например край хотел "Мир", от където е започнал щурмът на Северодонецк. Но това не е лесно, признава Кузик – от руска страна се извършва тежък артилерийски обстрел.

„Те са безбожно и непрекъснато на всички места: в граждански обекти, по сиропиталища, в центрове за отдих за деца, училища, детски градини. Те не разбират. Това не са работещи снайперисти, а артилеристи, които се мобилизираха преди месец. Разпространението на мини е 300-500 метра “, казват украинските военни.

Затова цивилните предпочитат най-укрепените бункери на „Азот“. Кузик казва, че цивилните няма накъде да напуснат града и нямат пари за път: те просто са заложници на ситуацията и искат войната да приключи възможно най-скоро.

„Помагаме им според силите си, въпреки че не сме социална служба: когато получим храна, вода и боеприпаси, прехвърляме част от тях там. Администрацията на завода е в контакт. Работим в тясно сътрудничество с тях. Там, където има опасност от взрив – има се предвид територията на предприятието – там няма никой. Дори руските войски се страхуват да отидат там“, казва командирът.

Той се отнася скептично към съобщенията за "зелени коридори", обявени от руската страна. Обстрелът на артилерията не стихва, а напускането на убежището под експлозиите на снаряди е лудост. Важно условие за хората, намерили убежище на „Азот“, е излизането на територия, контролирана от руската армия.

Черни допълва: появила се е информация, че руснаците откарват хората в самопровъзгласилата се ЛНР – в Старобелск и Сватово. В града се носели слухове, че ключовете от домовете на мнозина били отнети и те били принудени да се евакуират със сила.

„Приятелите ми не потвърдиха такава информация. Въпреки че сега все още няма връзка с тях, хората се крият от бойните действия – от взривовете и стрелбата. За да си представите какво се случва, трябва да отворите всяка компютърна игра със стрелби в града – и това ще бъде само половината от трагичната реалност, в която се е оказал моят роден Северодонецк “, казва Черни.

*Материалът на „Медиазона е подготвен с подкрепата на Фондацията за свобода Борис Немцов. „Медиазона“ е руска онлайн медия, основана през септември 2014 г. от членовете на Pussy Riot Надежда Толоконникова и Мария Альохина. „Медиазона“ се фокусира върху отразяване на новини, анализи, колумнистика за съдебната система, правоприлагащите органи и пенитенциарната система на Русия, както и различни прояви на преследване на руски граждани заради техните политически възгледи. Главен редактор на „Медиазона“ е бившият журналист на „Газета.Ru“ и заместник-главен редактор на „Русская планета“ Сергей Смирнов. В изданието е преминала и значителна част от журналистите на „Русская планета“, замислена от главния редактор Павел Пряников като „ляволиберална медия“, но напълно променила своята посока след смяна на ръководството. На 6 март 2022 г. Роскомнадзор блокира „Медиазона“ поради отразяване на инвазията на Русия в Украйна. На 1 април 2022 г. Министерството на правосъдието на Русия добавя журналистката от изданието Алла Константинова към списъка на медиите – „чуждестранни агенти“. На 18 април 2022 г. Смирнов обявява, че „Медиазона“ повече няма да използва на своите ресурси маркировката „чуждестранен агент“, изисквана от руските власти.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Руското военно министерство предложи на украинските бойци в завода "Азот" да се предадат