Френският президент рискува да загуби подкрепата на левите срещу Льо Пен

Гласовете от левицата прокараха центриста Макрон на власт през 2017 г. в балотаж срещу крайнодесния лидер Марин Льо Пен, точно както бяха помогнали на Жак Ширак на изборите през 2002 г. срещу бащата на Льо Пен Жан-Мари. В информация на вестник "Либерасион” , базирана на акаунти на стотици читатели, се казва, че много леви избиратели вече няма да подкрепят Макрон, за да попречат на Льо Пен да вземе властта.

„Блокирах (крайната десница) в миналото, но този път всичко свърши“, е шокиращото заглавие на първа страница на „Либерасион” в събота - цитат от един от гласувалите, който каза на вестника, че вече не може да гласува за Maкрон, независимо от цената.

Анкетите предвиждат изборите през 2022 г. да се сведат до поредния двубой между двамата политици, чийто сблъсък беше на глобалистка срещу националистическа платформа през 2017 г. Но този път те показват Льо Пен далеч по-близо до залите на властта, с анкета на Харис Интерактив, която никога не е била публикувана, но е изтекла в медиите миналия месец, показвайки, че лидерът на Национален сбор взема 48 процента от гласовете на балотажа. Проучване на Ipsos-Steria в началото на февруари показа, че шансовете й ще бъдат значително увеличени от масово отдръпване на леви избиратели в случай, че се изправи срещу Macron.

След изкаралия само един мандат президент социалист Франсоа Оланд - който приключи през 2017 г., който беше толкова непопулярен, че реши да не се кандидатира отново - в момента левицата не е склонна да участва в балотаж, като гласовете й са разделени между социалистите, зелените и твърдата левица.

Наранени и унижени

Някои от читателите на „Либерасион” обвиниха президента, който провежда кампания като центрист, но е обвинен, че се придържа към десницата, че действа като "президент на богатите" - етикет, датиращ от решението му в началото на президентството му да намали данъците върху богатството. Други атакуваха опитите му да накара французите да работят по-дълго, преди да имат право на пълна пенсия, както и репресиите му срещу антиправителствените протести на "жълтите жилетки" през 2018-2019 г. и твърдата реторика на правителството му за имиграцията и радикалния ислям.

"Левите избиратели се чувстват наранени и унижени. Те чувстват, че са принудени да гласуват за кандидат, който не ги е уважил", каза Реми Лефевр, професор по политически науки в университета в Лил, пред Франс прес.

Франция разреши имунизирането на възрастни с препарата на AstraZeneca

Франция отмени препоръката си да не се имунизират възрастни хора с ваксината на AstraZeneca, предаде БНР. Ваксината на AstraZeneca веч...

Прочети повече

Изправени пред възхода на антиимигрантския Национален сбор ( бившият Национален фронт) срещу ЕС през последните две десетилетия, основните френски партии редовно сформираха избирателни пактове, за да не допуснат партията да стигне до властта.

Натискът да се присъедини към "Републиканския фронт" срещу крайнодесните достигна своя връх през 2002 г., когато Жан-Мари Льо Пен извади левия кандидат Лионел Жоспен от финала срещу десноцентристкия кандидат Ширак.

Пробивът на Льо Пен изпрати шокова вълни във Франция и накара левите избиратели да се люшнат масово зад Ширак, който спечели балотажа уверено.

Но до 2017 г. стратегията „всички срещу Льо Пен“ вече беше започнала да се разпада, като напусналият крайнолявата „Непреклонна Франция” Жан-Люк Меленшон по-специално отказа да подкрепи инвестиционния банкер Макрон срещу Марин Льо Пен, след като самият той беше изхвърлен от кандидатурата за президент .

Рециклиране на програмата

Германия и Франция затягат движението помежду си заради коронавируса

Франция и Германия се договориха да изискват тестове за коронавирус за работници, пътуващи през тяхната обща граница, с цел да се избег...

Прочети повече

Бивш министър на икономиката при Оланд, Макрон даде ключови постове в кабинета на съюзници на бившия десен президент Никола Саркози, като министъра на вътрешните работи Жералд Дарманин и премиера Жан Кастекс.

През последните няколко седмици правителството му беше обвинено в открито ухажване на десни избиратели, като Дарманин разкритикува Марин Льо Пен в дебат за нейната „мекота“ по отношение на ислямистите.

Министърът на висшето образование Фредерике Видал предупреди за разпространението на "ислямо-левицата" във френските университети - термин, често използван от крайнодесните за демонизиране на левичари, които защитават мюсюлманите.

"Независимо дали става въпрос за социална политика, граждански свободи или политическа реторика, хората имат впечатлението, мисля оправдано, че Макрон рециклира програмата на Национален сбор", каза Ерик Кокерел, депутат от „Непокорна Франция” пред Франс прес. Кокерел гласува за Макрон на балотажа на изборите през 2017 г., но каза "съвсем откровено, ако това трябва да се направи отново, мисля, че бих имал същата реакция като тези избирателите (които казват, че няма да го подкрепят отново)".

Жил Финкелщайн, директор на левия мозъчен тръст „Жан Жорес”, заяви, че на левите избиратели им е "писнало" да бъдат молени да гласуват за десницата или дясно-център. Но ако изборите наистина доведат до нов сблъсък Макрон-Льо Пен, „някои от левите избиратели, които днес казват, че няма да отидат да гласуват, вероятно ще гласуват за Макрон“, прогнозира той./АФП