"Има една поговорка, че всяка американска администрация преоткрива Русия наново. Почти всеки президент през последните десетилетия е влизал в Белия дом с надеждата за ново начало, но резултатът винаги е бил един и същ: колкото повече се предлага на Москва, толкова повече тя изисква". Това пише в есе за The New York Times полският външен министър Радослав Сикорски.
"В ранните часове на 10 септември повече от 20 дрона, изстреляни от Русия, нарушиха въздушното пространство на Полша. Самолети на НАТО бяха изпратени да ги свалят. Тези дронове не се отклониха от курса си. Те не се озоваха в страна от НАТО по погрешка. Моето правителство е убедено, че това беше провокация, организирана от руския режим. По-малко от седмица по-късно три руски изтребителя нарушиха въздушното пространство на Естония за около 12 минути.
Тези и други инциденти са още едно доказателство, че Кремъл не се интересува от мир, а от ескалация. Ако това ви изненадва, значи не сте обръщали внимание.
Не мир, а още война
От встъпването си в длъжност президентът Тръмп е опитал всички дипломатически пътища за постигане на мир в Украйна. Той създаде длъжността специален пратеник за мисии за мир и номинира за поста човек, приемлив за Кремъл (Стив Уиткоф, бел. ред.); американски дипломати се срещнаха с руските си колеги на неутрална територия, а специалният пратеник посети Москва няколко пъти; г-н Тръмп лично и публично помоли президента на Русия Владимир Путин да „СПРЕ!“ войната в Украйна, а когато г-н Путин игнорира молбата, г-н Тръмп предложи да се срещнат на четири очи в Аляска.
Снимка: Kremlin.ru
Но аритметиката на войната говори сама за себе си: Русия не търси изход. Военните й разходи за 2025 г. се оценяват на 15,5 трилиона рубли, или около 190 милиарда долара, което е с 3,4% повече от 2024 г. Разходите за отбрана и сигурност през 2026 г. се очаква да погълнат около 40% от целия бюджет на Русия.
А през април тази година — три месеца след встъпването в длъжност на новата администрация на САЩ — украински официални лица заявиха, че Русия планира да увеличи присъствието си в Украйна със 150 000 войници до края на годината. Руските бомби не са спирали да поразяват украинските градове. Сега идват и наглите нахлувания във въздушното пространство на НАТО. Тези нахлувания не са страничен ефект, а поредната стъпка в ескалацията на напрежението.
Г-н Путин може и да е приел поканата за Аляска, но не за да преговаря с добра воля – той искаше да спечели време. Неговите дългосрочни цели не са се променили: да възстанови руската империя, да подкопае трансатлантическите гаранции за сигурност, да раздели Запада и – на последно място, но не и по важност – да отслаби Съединените щати.
Лицемерието на Путин
През 2013 г. г-н Путин написа в есе в този вестник (NYT, бел. ред.), че „трябва да използваме Съвета за сигурност на ООН и да вярваме, че запазването на закона и реда в днешния сложен и бурен свят е един от малкото начини да предпазим международните отношения от потъване в хаос“. Звучи разумно, нали?
Още: Путин няма илюзии, че е новият Хитлер и публично го доказа
Есето беше озаглавено „Призив за предпазливост от Русия“ и се противопоставяше на американските планове за намеса в Сирия срещу режима на президента Башар Асад, който беше атакувал собствените си граждани със зарин (токсично химично съединение, бел. ред.). В рамките на една година оттогава руски войници ще бъдат в Крим и Източна Украйна, а осем години по-късно г-н Путин ще започне най-смъртоносната война в Европа от Втората световна война насам, която досега е отнела живота на близо 1,5 милиона войници или ги е ранила. Не беше даден мандат от Съвета за сигурност на ООН, а Общото събрание на ООН осъди атаката, но без резултат.
Снимка: Kremlin.ru
"Възможно е да се преговаря с Русия"
Възможно е обаче да се преговаря с Русия. Просто го направете на два етапа: първо демонстрирайте сила и едва след това започнете диалог. Преговорите между президента Роналд Рейгън и съветския лидер Михаил Горбачов, които допринесоха за края на Студената война, не биха могли да се състоят, ако Рейгън не беше използвал първо слабостите на СССР, като упражни силен военен и икономически натиск, включително чрез подкрепа на групи и страни, които се противопоставяха на Съветския съюз по целия свят - като полското движение „Солидарност” и афганистанските муджахидини. Този двуетапен подход даде резултат: когато елитът в Кремъл осъзна, че е твърде слаб, за да сломи решимостта на Рейгън, започна преговори.
Г-н Путин все още не е стигнал дотам. Единственият начин да го доведем до масата за преговори, е да го накараме да осъзнае, че не може да се измъкне ненаказан за грешката, която направи на 24 февруари 2022 г., когато започна пълномащабната инвазия в Украйна.
Още: Путин: Завзехме 5000 кв. км през тази година
За да се постигне това, е от съществено значение да се продължи да се подкрепя Украйна финансово и военно, и да се подкопават основите на руската военна икономика. Добро начало би било самопровъзгласените последователи на MAGA в Унгария и Словакия да послушат г-н Тръмп и да спрат да купуват руски петрол, и най-накрая да използват замразените руски активи в Европа на стойност над 200 милиарда долара, за да окажат финансова помощ на жертвите на войната на г-н Путин.
Най-голямата страна на земята не се нуждае от повече територия. Тя трябва да се грижи по-добре за това, което вече се намира в рамките на международно признатите й граници. Руското ръководство трябва да разбере, че опитите му да възстанови последната империя в Европа, са обречени на провал. Ерата на империите е отминала", пише Сикорски.
Още: Le Monde: На 73 години Владимир Путин мечтае за безсмъртие
