Анексиране, покупка, референдум: САЩ обмислят различни варианти за включване на Гренландия в своята територия. Агенция Ройтерс дори съобщава за сума, която всеки гренландец щял да получи, ако в съответен референдум се произнесе за присъединяване към САЩ : обсъждали се суми между 10 000 и 100 000 долара.
Независимо дали са верни тези слухове и доколко е напреднал планът на САЩ, в ЕС и НАТО се е наложило мнението, че Доналд Тръмп е взел идеята с Гренландия съвсем насериозно.
Мекият тон на Рюте
Американският президент се позовава на националната сигурност и заплахата, която представлява нарастващото присъствие на руски и китайски кораби в Арктика. В тази връзка генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви в интервю тази седмица следното: "САЩ вече имат споразумение с Дания от 1951 година и за Дания би било напълно приемливо, ако американците увеличат присъствието си в Гренландия. Това показва, че стигаме до една и съща оценка и гарантираме, че Арктика ще остане сигурна."
Рюте е известен с това, че в отношенията си с Тръмп залага на мекия тон. От него не се чуват критични думи по адрес на Вашингтон. При посещение в Белия дом преди няколко месеца той дори заяви по въпроса за Гренландия: "Не искам да въвличам НАТО в това."
Необичайна конфронтация
Всъщност в устава на Алианса въобще не е включен случаят, в който една страна от НАТО може да нападне друга. Врагът винаги идва отвън. Ако се стигне до конфликт в рамките на Алианса, има различни органи, в които той може да бъде разрешен.
Още: Защо Гренландия е толкова важна?
Гунтрам Волф от мозъчния тръст "Брюгел" в Брюксел не смята, че заплахата, произхождаща покрай присъствието на Русия и Китай в Арктика, е истинският проблем. Според него САЩ биха могли да решат този проблем съвместно с Дания. В подкаста на германската обществена медия АРД PunktEU той предполага, че Тръмп има други мотиви : "Може би става дума и за суета, може би Тръмп иска да остане в историята като президентът, който е разширил значително територията на САЩ", казва икономистът.
"Законът е по-силен от насилието"
За европейците ситуацията определено не е лесна. Докато Дания и Испания осъждат фантазиите на американския президент, а испанският министър-председател Педро Санчес дори говори за "престъпление", председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заема по-умерена позиция.
"Нашата общност не е съвършена, но тя е обещание за това, че законът е по-силен от насилието. Нашите принципи важат не само за ЕС, но и за Гренландия", каза тя тази седмица.
Гренландия е самоуправляваща се територия в рамките на кралство Дания, има собствено правителство и широк контрол върху вътрешните си дела, но Дания все още отговаря за външната политика, отбраната и финансите. Географски Гренландия е част от Северна Америка, но исторически и политически е тясно свързана с Европа - тя е част от териториите на държавите членки, асоциирани с ЕС.
И ЕС има интереси в Арктика
ЕС също има силни интереси в Арктика. От 2024 насам в Гренландия има офис на ЕС, а от 2021 – цялостна стратегия за Арктика. Тя включва по-тясно сътрудничество в областта на възобновяемите енергийни източници, космическото наблюдение и последиците от климатичните промени.
Освен това в Гренландия има залежи на множество важни суровини, от които ЕС се нуждае спешно, за да бъде конкурентоспособен. Това сътрудничество би било много по-трудно, ако САЩ имат единствената дума в Арктика.
Изпитаният модел на Тръмп
Тръмп действа по своя изпитан модел: колкото повече емоции, толкова по-силен успех в преговорите. Точно това беше тактиката му, когато заплаши да напусне НАТО, за да принуди партньорите да увеличат разходите си за отбрана до пет процента.
Военното значение на САЩ за НАТО увеличава натиска върху европейците. Те обаче биха могли да направят нещо повече от това да напишат писмо в подкрепа на Гренландия. Гунтрам Волф призовава да бъдат свикани американските посланици в големите столици на ЕС или да бъде активирана военната група за бързо реагиране на ЕС Rapid Deployment Capacity, решението за чието създаване беше взето през 2022, и да бъде изпратена в Гренландия.
Какво рискуват САЩ
Щефани Бабст, бивш член на НАТО-щаба за планиране, също счита, че изявленията за солидарност нямат никакъв ефект върху САЩ. При това европейците биха могли – и би трябвало – да дадат "фундаментален" отговор на стремежите на САЩ. Защото, както казва Бабст пред АРД, и САЩ искат нещо от Европа: "Американците искат да продължат да разполагат войски на нашия континент, искат да купуваме оръжията им, искат да купуваме технологиите им."
В никакъв случай ситуацията не е такава, че европейците да нямат лостове, с които да изпратят ясен сигнал към САЩ. Само че в Брюксел не се чува нищо подобно, казва тя.
Източник: Дойче веле
