Провал за Макрон и Льо Пен на местните избори във Франция

В централния район на Ил дьо Франс, който включва Париж, почти 75% от жителите на региона не са упражнили правото си на глас. Като цяло 65% от избирателите не са участвали в изборите в цялата страна. Това е най-ниската активност на френския електорат през целия следвоенен период, допълва агенция Фокус.

Регионалните съвети се избират за шест години и имат широки правомощия в областта на образованието, екологията и транспорта. Първоначално изборите трябваше да се проведат през пролетта, но бяха отложени за през лятото поради карантинните ограничения във Франция на фона на пандемията от коронавируса.

Една от причините за ниската избирателна активност беше провеждането на избори в пандемия. Санитарните правила, въведени в страната, позволяват едновременно да присъстват на избирателната секция не повече от трима души, а мнозина бяха изплашени от перспективата за дълго чакане на опашка пред избирателната секция.

Париж смята, че е възможно преразглеждане на отношенията между Европа и САЩ

Измененията в политиката на Европа и САЩ създават условия за преразглеждане на отношенията помежду им на нова основа. Това заяви външни...

Прочети повече

Френският държавен глава Еманюел Макрон и съпругата му Бриджит гласуваха по обяд в комуната Льо Туке (департамент Па дьо Кале, регион О-дьо Франс), където се намира собствената селска къща на президентската двойка. Все още не е известно за кого е гласувал президентът. Управляващата партия „Република напред“ не успя да класира кандидата си за втория тур в този избирателен район и президентът можеше да избира само между опоненти на властите или да гласува с празна бюлетина.

Очакванията на управляващата партия обаче бяха доста скромни и в други области. Това се дължи на факта, че регионалните съвети бяха избрани през 2015 г., още преди създаването й. Следователно привържениците на Макрон не са контролирали нито един от регионите досега - и няма да контролират след резултатите от настоящите избори. Те получиха около една десета от гласовете, което накара някои наблюдатели да говорят за „стратегическа авария“ за управляващата партия.

Разочарование предизвикаха резултатите от изборите и на основния противник на френските власти – „Националното обединение“ на Марин льо Пен. Считана за фаворитка на предизборния маратон, нейната партия получи едва една пета от гласовете в страната. Това е много по-малко, отколкото прогнозираха социолозите.

Основните надежди на поддръжниците на Льо Пен бяха свързани с региона Прованс-Алпи-Лазурен бряг. След първия тур водеше кандидатът от нейната партия, евродепутат и бивш министър на транспорта Тиери Мариани, който спечели повече от една трета от гласовете на първия тур. На втория тур обаче той трябваше да се изправи срещу цял блок, сформиран от републиканците и зелените. В резултат на това Мариани получи 43% от гласовете, а регионът ще се управлява от настоящия му ръководител, републиканецът Рено Мюзелие, който събра 57% от гласовете.

Лидерът на „Националното обединение“ Марин льо Пен, изказвайки се след обявяването на резултатите от гласуването, разкритикува централните френски власти за, според нея, недостатъци в организацията на изборите. Тя нарече резултатите им „доказателство за дълбока криза на местната демокрация“. „Мобилизирането на електората е ключът към бъдещите ни победи“, каза тя. Льо Пен призова избирателите си „да работят заедно, за да предоставят на страната алтернативата, от която тя се нуждае толкова силно“.

Във Франция съдят жена, убила насилника си

40-годишната Валери Бако е новото име, свързано със сексистко насилие във Франция. Не за това, че е част от тъжния списък на жените, уб...

Прочети повече

Като цяло републиканците този път бяха най-успешни, като събраха, по предварителни данни, около една трета от гласовете. Кандидатите от тази партия, заедно с техните съюзници, според предварителните резултати, ще поемат контрола над поне пет региона. Сред тях е северната, индустриална провинция О-дьо Франс. Десните бяха представени там от Ксавие Бертран, който вече беше обявил решението си да се кандидатира за президент през 2022 г.

По-късно излязоха резултатите за столичния регион Ил дьо Франс. Както се очакваше, победата бе спечелена от друг кандидат от десния блок - Валери Пекре. Тя ръководи тази провнция през последните шест години, а следващата пролет също ще участва в битката за Елисейския дворец. Пекре, с 47% от гласовете, се надява да обедини своите привърженици в широка дясноцентристка коалиция, която да надгражда за следващия президентски маратон.

Като цяло социалистите, които се представиха успешно заедно със зелените, твърдят, че създават противовес на републиканците след изборните резултати. Социалистическият блок, който има около една трета от гласовете, също контролира пет региона.

Гласуването в неделя за лявата партия „Непокорна Франция“ завърши неуспешно. През 2017 г. на първия тур на президентските избори лидерът й Жан-Люк Меланшон получи една пета от всички гласове. Този път неговите поддръжници показаха най-малко старание сред всички избиратели. По предварителни данни три четвърти от електората му не се е явил на гласуването.

Според френския закон, мандатите на 1767-те регионални съветници, избрани в неделя, трябва да приключат след шест години. Но през 2027 г. се предвиждат и президентски и парламентарни избори, така че мандатите на съветниците могат да бъдат удължени с още девет месеца. Така в действителност следващите избори в регионите ще трябва може да се проведат чак през 2028 година.