Сегашната ситуация, в която се оказа Руската федерация, е в много отношения подобна на ситуацията, в която се озова Третият райх през лятото на 1941 г., което принуди Хитлер да нападне СССР. Затова в Кремъл си блъскат главите над въпроса дали да атакуват НАТО или не, и ако не го атакуват, тогава какво следва.
На пръв поглед нещата са добре и руснаците се държат нагло
На пръв поглед московитите, подобно на германците към лятото на 1941 г., се справят добре – втора година те настъпват в Украйна. Затова те се държат нагло и отхвърлят инициативите на САЩ и Европа за преговори. За Райха до лятото на 1941 г. също всичко беше прекрасно, но само на пръв поглед.
След поражението си през май 1940 г. и евакуацията на войските им от Дюнкерк, британците бяха блокирани на острова и не представляваха реална заплаха. От август 1940 г. Райхът бомбардираше Великобритания почти така, както Русия сега бомбардира Украйна и контролираше ситуацията. Само фантаст можеше да си представи тогава британците да дебаркират на континента и да маршируват към Берлин. Все едно да очакваш украинската армия да марширува сега към Москва. Въздушни нападения над Москва, като тези над Берлин през 1940-1941 г. са възможни, но поход с танкове - не.
Още: Цял ден с Путин мислехме как да оцелеем в тези трудни времена: Лукашенко (ВИДЕО)
До 31 май 1941 г. германците бяха прогонили гърците и британците от Крит и взеха под контрола си Балканите. Британците бяха загубили битката за Скандинавия още през 1940 г.
Но три седмици след превземането на Крит, Хитлер внезапно обяви война на съюзника си Сталин, вместо да започне операция "Морски лъв" за превземането на Великобритания. Щурмуването на острова не беше единственият вариант. Хитлер можеше спокойно да поддържа блокада и да премести войната в Африка, където британците щяха да бъдат победени поради по-слабата логистика на армията им. Междувременно той можеше да продължи да убеждава британците да се присъединят към "братския съюз на арийските народи" - нещо, за което Рудолф Хес се спусна при тях с парашут на 10 май 1941 г.
Защо Хитлер нападна СССР вместо да довърши Великобритания
Но вместо тези два сценария, германците избраха трети: те отложиха разгрома на Великобритания и нападнаха СССР. И то при положение, че поражението на Великобритания бе въпрос на време, а заселването на Африка с немци щеше да реши всичките им проблеми с "жизненото пространство". В Алжир и Тунис живееха над един милион френски и италиански фермери и щеше да се намери място и за германците. Това беше особено вярно, като се има предвид историческият контекст: вандали и готи живееха мирно в южното Средиземноморие в продължение на двеста години, докато бедуините от Арабия не нахлуха. В Южноафриканския съюз бурите открито подкрепяха Райха, а климатът там беше умерен. Всички евреи от Европа можеха да бъдат изгонени в Трансйордания (Палестина), за радост на Хитлер и ционистите, и да си създадат там не една, а две държави – Юдея и Израел.
Но вместо да завладеят Африка и систематично да принудят Великобритания към капитулация - малко по-почтена от тази, която бе подписала Франция, германците атакуваха съветската армия, която ги превъзхождаше числено по всички показатели. Мобилизационният потенциал на СССР също бе по-голям, тъй като Вермахтът бе мобилизирал само германци, а на останалите им бе позволено да се записват доброволно само в СС дивизиите и в полицейските части.
Този странен завой на изток с откриването на третия фронт не може да се обясни единствено с лудостта на Хитлер и другите партийни лидери. Химлер, втората по важност фигура в Райха, не е бил тесногръд фанатик или страхливец, а наистина амбициозен мениджър.
Причината не е била в характера на фюрера, а в обективния факт, че СССР и Райхът си бяха разделили Европа през 1939 г., но не можаха да се споразумеят за Балканите. Сталин искаше проливите и "коридор" до тях през Румъния и България като Турция трябваше да бъде техен придатък. Но Хитлер вече бе орязал териториално Румъния, за да угоди на Сталин и унгарците, и продължаването на нейното разделяне щеше да означава да признае съветската хегемония.
Ако Хитлер беше отстъпил пред Сталин, съветският флот можеше да планира десанти в цялото Средиземноморие. Това включваше Италия, чиято армия не успя да победи Гърция през 1940 г., беше прогонена от Египет от британците през зимата на 1941 г. и на 19 май им се предаде в Етиопия, на фона на повсеместните успехи на Райха. До лятото на 1941 г. Африканският фронт започна да се превръща в основен фронт на Втората световна война. Но за да успеят, германците трябваше да заменят армиите на Мусолини, при положение, че бяха окупирали Гърция и Югославия едва през май и все още не бяха успели там да укрепят позициите си.
СССР се извисяваше над Райха, също стремейки се да завладее цяла Европа и готов да нахлуе в Германия във всеки момент. Това, че вестник "Правда" от края на 1939 г. до 22 юни 1941 г. почти никога не използваше думата "фашисти", не можеше да заблуди никого в Берлин.
Още: Нови документи разкриват: Путин вече помага на Си Дзинпин за инвазия в Тайван
Планът за блицкрига изглеждаше перфектен, но едно нещо се обърка
В тази ситуация Райхът нямаше друг избор, освен да нанесе тежко поражение на съветската армия, за да я извади от играта, преди да се впусне в голямата война за Африка. Планът за блицкриг бе разработен от генералите, а не от Хитлер, и бе успешно изпълнен. Генералите логично допускаха, че след като стигнат до Москва и обсадят Ленинград, Сталин ще преговаря, което именно и се случи.
Но те не можеха да предположат, че Хитлер, в пристъп на гняв, ще обяви война на Съединените щати на 11 декември 1941 г., четири дни след японската атака срещу Пърл Харбър, и ще принуди Унгария, България и други съюзници да направят същото. Този пиар ход се оказа фатален за Райха, тъй като се оказа, че американците, противно на разузнавателните доклади, са готови да се бият и знаят как да се бият. Това беше не само пиар ход, но и дипломатически ход, с който Берлин искаше да задължи Токио да обяви война на СССР, макар и формално. Но се оказа, че японците имат различно мнение по този въпрос.
Сегашното положение на путинистите е много близко до това, в което се озоваха нацистите през лятото на 1941 г., когато осъзнаха, че не могат бързо да завземат Великобритания. Може би с упоритост те щяха да проведат операция "Морски лъв", но до нейното приключване съветската армия щеше да нахлуе в Райха и да спре чак при Ламанша. Завземането на Великобритания щеше да приключи за Райха, в най-добрия случай, като го превърне в съветски сателит, но по-вероятно в конгломерат от нови съветски "републики". Почти същият резултат щеше да се получи, ако Райхът се беше ангажирал изцяло във война в Африка.
Следователно към лятото на 1941 г. германците нямаха друг избор, освен да отстранят СССР от играта със силен удар и да сключат с него мир, подобен на Брест-Литовския. След това те можеха спокойно да притиснат британците и да насочат вниманието си към Африка. Така се роди планът за блицкриг, който бе замислен още докато те маршируваха през Балканите, за да попречат на Сталин да ги изпревари. Но след успешното начало, блицкригът се обърка шест месеца по-късно и се трансформира в продължителна война на изток. Подобно на провала на руския блицкриг през 2022 г.
Путин затъна в същото положение като Хитлер
След като Русия проведе мобилизация през есента на 2022 г. и постави икономиката си на военна основа до есента на 2023 г., Кремъл е наясно, че не може да си позволи да окупира цяла Украйна без да рискува война с НАТО. Първо, по технически причини, тъй като армиите, отстъпващи от Украйна, ще навлязат в съседни страни и никой Орбан няма да може да им попречи да отвърнат на огъня оттам. Войната ще дойде и в Полша, и съвсем не под формата на дузина руски дрона. И на дневен ред ще е въпросът коя ще бъде следващата жертва на руската агресия.
Затова в края на септември 2023 г. Кремъл започна пълзяща офанзива и от две години е в ситуация, подобна на тази на Райха с Великобритания: те могат бързо или бавно да завземат Украйна, дори имат план, но могат също толкова бързо да загубят Руската федерация.
И тук дори не вземаме предвид казаното от Си Дзинпин през 2023 г.: че всички граници от времето на СССР на бившата му територия са съмнителни и условни. С други думи Пекин може да гледа на договорите по различен начин, също както Токио, когато Хитлер подкани Япония да обяви война на СССР. И дори Виктор Орбан се нуждае от някаква Украйна като буфер между ЕС и Русия. Нещо повече, колкото по-на изток се простира Украйна, толкова по-спокойно се чувства Орбан.
От края на 2023 г. досега рашистите все още не са се осмелили да започнат блицкриг срещу ЕС, за разлика от германците през юни 1941 г. Те не се осмелиха дори след като Тръмп заяви, че САЩ ще защитават само онези, които редовно си плащат членския внос в НАТО.
Още: Сравнения на Путин с Хитлер - руски съд забрани подобни мемета (СНИМКИ)
С всичките си ходове Тръмп забързва процеса
С действията си Тръмп ускорява процеса на подготовка на европейците за отблъскване на руската агресия, която може да настъпи през 2027 г., 2028 г. или по-късно. Всъщност Европа посочваше тези дати още от края на 2023 г., но подготовката за тях вървеше мудно. Тръмп ускорява не само това, но и ембаргото на ЕС върху търговията с Русия.
В Кремъл вече се опасяват, че ако това така продължи, Европа ще бъде напълно подготвена да отблъсне всяка руска агресия през 2027 г. Затова те решиха, че е време да организират нещо подобно на блицкрига на Райха срещу СССР и да поставят НАТО на колене. Поне психологически. Но аналогията се оказа бледа – въздушната атака срещу Полша на 9 септември, след това прелитането на самолет над полската сондажна платформа "Петробалтик" и навлизането на изтребителите в естонското въздушно пространство на 19 септември.
Ако прегледаме новините преди и след 2022 г., ще видим, че руските военни самолети са извършвали между няколко десетки и стотици подобни нарушения на въздушното пространство на ЕС годишно. Тези нарушения обикновено са завършвали с ескортирането им и понякога с привикването на руския посланик. Сега обаче Обединеното кралство, Полша и Швеция заплашват да свалят самолети без предупреждение. Естония не обещава нищо, но подготвя изненада и откровено уверява, че ще разположи британски F-35, способни да носят ядрени оръжия.
Три варианта пред Кремъл
Двете години, в които Кремъл стоя в стратегическа нападателна отбрана, трябваше да го накарат да се замисли: "А сега какво?". Действията на Тръмп ускориха този процес. В момента Кремъл има три основни варианта.
Още: Хитлер, Путин и Тръмп - трима демагози с обща идеология
Първият е да тръгнат по пътя на Хитлер и да започнат блицкриг срещу някоя членка на НАТО, за да извадят с един удар Алианса от играта и след това спокойно да завземат цяла Украйна. Но рискът това да завърши като с Хитлер, и дори по-бързо, е твърде голям.
Вторият е да не правят нищо, да чакат изборите в САЩ през 2028 г. и да се молят в Белия дом на 20 януари 2029 г. да влезе кандидат от Демократическата партия. Но не е сигурно, че това ще се случи, както не е сигурно и, че Путин и Руската федерация ще доживеят до 2029 г.
Третата опция е да последват варианта, който Хитлер отхвърли между есента на 1939 г. и 1940 г. Когато чрез папата, кралицата на Нидерландия и други посредници, бяха направени предложения за официално прекратяване на войната и започване на преговори. Предполагаше се, че в резултат на тези преговори Германия ще изтегли войските си от Полша в замяна на Гданск и "коридор" до Прусия, което първоначално тя искаше. Но тъй като Хитлер тогава се чувстваше в силна позиция, той отхвърли тези предложения.
Тръмп в момента играе ролята на папата. Затова той пожела еднакъв успех както на Украйна, така и на Русия, но каза: Путин има един месец до края на Общото събрание на ООН, за да приеме предложенията му. За да избегне замайването на Москва от успеха, той нарече Русия "хартиен тигър", което силно обиди всички в Кремъл. Песков беше изпратен да информира Тръмп, че Русия не е тигър, а мечка, и че няма хартиени мечки. Вероятно заради недостига на хартия в Русия.
Така че брейнстормингът в Кремъл продължава. Ще видим крайния резултат в края на октомври и не е изключено в Москва да изберат именно варианта, който Хитлер навремето отхвърли.
Текстът е на украинския историк Сергей Климовский и е публикуван в профила му във Facebook
