Нов ден - поредна западна медия, която говори за връзките на Румен Радев с Русия и поглежда плахо към бъдещето на единна Европа. Понякога изглежда, че ЕС никога не може да си поеме въздух от източната половина на своите членки. Унгарските избиратели най-накрая изпратиха най-неуморимия критик на блока Виктор Орбан да си събира багажа след 16 години на власт, а ето че българите избраха друг т.нар. популист с репутация на проруски настроен, пише журналистът Крис Бейлис в статия от 21 април за британското издание The Telegraph.
Макар че често е безсмислено да се приписват ясни идеологически етикети на партиите в Източна Европа, повечето наблюдатели категоризират победилата формация „Прогресивна България“ на бившия президент като "общо взето лява по икономически въпроси, но с консервативни и националистични тенденции в социалната и външната политика", посочва Бейлис.
Освобождението, Втората световна и Студената война: защо България е така близка до Русия?
Радев, който беше президент на България, сега ще поеме далеч по-влиятелната роля на министър-председател, с което ще сложи край на ерата, в която българската политика беше доминирана от либералите, подкрепящи свободния пазар. Но това, което вероятно ще бъде по-голяма причина за загриженост за партньорите на България в ЕС, е отношението на бъдещия премиер към Русия – голяма част от коментарите от чужбина се фокусират върху умерено промосковската ориентация на Радев, пише още журналистът от британското издание.
Снимка: Прессекретариат на Президентството
Според него това е вярно, но и леко подвеждащо, когато се твърди без необходимите уточнения. В сравнение с други бивши комунистически страни, които са били сателити на Съветския съюз по време на Студената война, българската политика далеч не е толкова инстинктивно антируска. Това се дължи отчасти на факта, че България исторически се възприема като граница на православния, славянски свят, където тя граничи с мюсюлманския, тюркски свят. Ако погледнем още по-назад във времето, отвъд Студената война, към XIX век и по-рано, именно османските турци са били колониалните владетели на България, припомня той.
Русия, от друга страна, стана първият съюзник на България след обявяването на независимостта ѝ. По време на Втората световна война България беше единствената страна от Оста (Тристранния пакт), която отказа да обяви война на СССР. За съжаление, това не беше достатъчно, за да попречи на Съветския съюз да свали цар Симеон II, когато Червената армия пристигна в София през 1944 г. Много години по-късно, след като руснаците си тръгнаха, 64-годишният Симеон спечели общите избори през 2001 г. и заемаше поста на премиер до 2005 г.
През комунистическия период България беше необичайно близка до Москва, дори и по стандартите на Варшавския договор. Два пъти, през 1963 и 1973 г., силният човек Тодор Живков стигна дотам, че подаде молба страната му да стане част от СССР. И в двата случая молбите бяха отхвърлени от Москва, припомня Бейлис.
Още: Как Радев събра подкрепа: Обяснява Боряна Димитрова (ВИДЕО)
Връзките на България с Русия са "по-малко спорни", отколкото тези на Полша или Унгария
В днешно време това братско чувство означава, че българите не изпитват противоречия, когато поглеждат както на изток, така и на запад. Въпреки че с ентусиазъм се присъедини към ЕС и НАТО, България запази много тесни връзки с Русия, особено в енергийния сектор. Руските бизнесмени и инвеститори играят важна роля в българската икономика. Страната има бизнес система, доминирана от олигарси, подобна на тази в Русия, като така наречените български „минигарси“ често служат като местни клиенти на по-влиятелни руски покровители, пише журналистът. "Минигарх" е лице с по-малко богатство и политическа власт от класически олигарх, но все пак значително по-заможно от средното ниво.
Следователно, поддържането на връзки с Москва е далеч по-малко спорно за български политик, отколкото за поляк или унгарец – по-лесно е и безнаказаното измъкване в Брюксел. Основната слабост на ЕС сред източните му членки е, че той е далеч по-чувствителен към реториката, отколкото към реалността. Особено ако реториката е евроскептична.
Снимка: Прессекретариат на Президентството
Докато лидери като Виктор Орбан, а преди това и неговите консервативни колеги в Полша, получиха огромно количество негативна публичност в Западна Европа заради евроскептичните си или проруски изявления, връзките на България с Москва обикновено се забравят.
Предишните правителства в България успяваха да се измъкнат с лобиране за намалени или отложени санкции срещу Русия и други дипломатически отстъпки към Москва, защото го правеха тихо и без шумна антиевропейска реторика: Лорер радостен, че ще получим отсрочка за ембаргото над руския петрол.
Преди десетилетие дори се твърдеше, че българските власти издават червени бюлетини на Интерпол срещу руски дисиденти в ЕС по искане на Кремъл. Това изобщо и не заинтересува проевропейските медии на Запад.
Проблемът за г-н Радев е, че сега, когато еврофилите са твърдо на власт в Будапеща и Варшава, традиционната българска симпатия към Русия вероятно ще се откроява много повече, отколкото в миналото, завършва статията си в The Telegraph Крис Бейлис.
Още: Няма такава шизофрения: България не може да преживее отказа на СССР да я вземе за 16-а република
