Русия одобри законопроект, позволяващ граждани от мобилизационния резерв да бъдат призовавани и изпращани на бойни мисии извън руска територия, дори в мирно време. Така резервисти ще могат да бъдат включвани в т.нар. контратерористични операции на руската армия в чужбина - такава се води и "специалната военна операция", т.е. войната в Украйна. Съобщението, че правителствена комисия е одобрила законопроекта се появи на сайта на контролираната ог Кремъл ТАСС, която цитира материали от заседанието на комисията.
Под резервисти се разбира хора, сключили договори с руското военно министерство за професионална служба, които вече не служат активно, но са в готовност да бъдат повикани.
Между 2 и 5 милиона души
Според различни оценки броят на резервистите в Русия варира от 2 до 5 милиона души. Ако вземем дори долната граница – 2 милиона резервисти – това представлява мощна сила, способна да изпълнява много важни задачи. Ако Путин използва дори само 10% от тези 2 милиона резервисти - това са допълнителни 200 000 души военен персонал, които могат значително да повлияят на хода на военните операции, пояснява бившият говорител на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна, полковникът от запаса Владислав Селезньов.
За Русия човешката сила е ключов елемент и огромният процент от атаките й включват именно използването на жива сила, а това е съпроводено със сериозни загуби. За да компенсира тези загуби, тя използва различни методи за набиране и участие на граждани на Руската федерация и други държави в бойни операции. Според оценките всеки месец на бойното поле в Украйна Русия губи около 30 000-35 000 души и трябва да компенсира тези загуби. Но за Москва не е достатъчно само да ги компенсира - тя се нуждае от възможно най-много човешки ресурси, казва военният експерт пред изданието "Главред".
Кой може да гарантира, че тези допълнителни стотици хиляди войници, които представляват резервистите, ще бъдат разположени именно на фронта в Украйна, а няма да бъдат насочени срещу други съседни държави – Финландия, балтийските републики, Полша? Това би трябвало да е сигнал за тревога сред нашите европейски партньори, който би трябвало да ги подтикне към по-решителни действия, предупреждава той.
Още: Много европейски страни още не схващат един ключов момент с Русия
Да се твърди, че Путин няма да може да използва резервистите, за да създаде нови огнища на бойни действия на други места, т.е. извън Украйна, би било безотговорно. Първо, защото както вече бе отбелязано по-горе, за Русия човешките ресурси са ключовият фактор за бойните й способности. И второ, защото Русия покрай войната си срещу Украйна е натрупала значителен опит в бойните операции в условията на хибридна агресия, където военните действия се допълват от елементи на икономическа и информационна агресия, пряко или косвено влияещи върху ежедневието на европейските страни.
Путин няма да допусне втори път грешката с мобилизацията
Месеци след инвазията в Украйна, а по-конкретно през септември 2022 г., когато обяви частична мобилизация, Путин се сблъска с масова емиграция на мъже в наборна възраст извън Русия. Затова е наясно, че ако повтори тази мярка, ще увеличи вътрешнополитическото и социалното напрежение в Русия. Следователно той търси други алтернативи за устойчиво попълване на руската армия.
Още: Полша: Путин се реши на ескалация срещу Запада, но тактиката му е глупава
Това включва търсенето на наемници навсякъде по света, както и дейността на вербовъчни центрове в различни региони на самата Руска федерация, където хора биват привлечени с апетитно заплащане. И не на последно място - привличане на маргинализирани групи от руското общество – не само затворници, но и определени социални категории като бездомници, мигранти и други.
Снимка: gosuslugi.ru
С други думи, руската система за вербуване не е спирала работа.
Военният експерт предупреждава, че след като попълни необходимите му 30-35 000 души месечно, които губи в Украйна, Путин е напълно възможно да насочи този допълнителен ресурс, който ще дойде от мобилизацията на резервистите, срещу страни от ЕС.
А не е изключено и срещу други независими държави, граничещи с Русия – Азербайджан или например Казахстан? Този вариант също не бива да се изключва, тъй като Путин мечтае да възстанови своя "СССР 2" и смята, че може да концентрира ударни групи за агресивни действия във всяка посока срещу съседите си, казва експертът.
Още: Две са членките на НАТО, между които Путин избира, за да открие нов фронт в Европа