Въпреки съпротивата на България и други страни, квалифицирано мнозинство от държавите-членки на ЕС подкрепи дерегулацията на генетично модифицирани (ГМ) растения, произведени с помощта на така наречените нови геномни техники (НГТ).
Това стана по време на заседание на Комитета на постоянните представители (COREPER) в Брюксел.
България, заедно с Австрия, Белгия, Хърватия, Германия, Унгария, Румъния, Словакия и Словения, се обяви против дерегулацията.
Още: ГМО-продуктите настъпват: ЕС изработва правила
Същата група държави и преди, през декември 2023 г., отказаха да се съгсалят с дерегулирането на новите ГМО. Тогава на същата позиция беше и Полша. Сега обаче Полша премина в лагера на държавите "За" и 2 години по-късно проектът на ЕК получи необходимото мнозинство.
Дерегулирането на ГМО е подаръкът, който корпорациите получават, посочват в свое становище от сдружение "Агролинк".
ГМО на трапезата ни
"Повечето правителства на ЕС позволяват неизпитани и немаркирани ГМ растения да бъдат пускани в околната среда и в нашите чинии, излагайки на риск както хората, така и природата. По този начин те застават на страната на мултинационалните биотехнологични корпорации – за сметка на фермерите, хранителния сектор, потребителите и околната среда. Сега е ред на Европейския парламент да отхвърли тази сделка", смята д-р инж. Светла Николова от сдружението.
Още: ЕС удря вноса на храни заради употребата на пестициди
От 2023 г. насам ЕС обсъжда планове за дерегулиране на генетично модифицирани растения, произведени с така наречените "нови геномни техники" (НГТ). Целта е повечето от тези растения да бъдат освободени от съществуващите изисквания на ЕС за ГМО включително задължително етикетиране за потребителите, проследимост и оценка на риска, както и представяне на аналитични методи за откриване, пише още в становището.
Патентите за ГМО се разрешават, с което достъпът до семена ще бъде под контрола на корпорациите, твърдат от сдружението.
Източник: iStock
По техни думи следващата стъпка е гласуването в Европейския парламент през януари, като на 16 декември институцията е представила други 2 предложения, които биха отслабили допълнително регулациите на ЕС за ГМО- планове за освобождаване на генетично модифицираните микроорганизми, използвани във ферментационни процеси, и създаване на категория "нисък риск" от генетично модифицирани микроорганизми, изпускани в околната среда, които биха били предмет на още повече намалени регулаторни изисквания.
"2025 г. премина под знака на предложения на законови рамки от ЕК като безконтролно и безсрочно използване на пестициди и отслабване на изисквания за безопасност Омнибус за храни и фуражи. Това е черна година за правата на потребителите и земеделските производители и опазването на околната среда. Шамар в лицето на над 90% от гражданите в ЕС, които изискват етикетирането на генетично модифицирани продукти и хранителна независимост", завършва позицията.
Още: Експерт говори за ГМО: Ще се ползват ли в България нови геномни техники?
За какво става въпрос
ЕС се опитва да разреши казуса с биотехнологичните правила на въпросните продукти. Нови инструменти за генно редактиране позволяват целенасочени промени в генома на културите, повишавайки тяхната устойчивост към болести и екстремни метеорологични условия. Засега тези техники попадат под строгия и обременяващ режим на ЕС за ГМО.
ЕК и страните-членки на ЕС постигнаха в началото на декември споразумение за рамката относно създаването на растения, получени чрез т.нар. нови геномни техники.
Видовете от този тип се получават, когато малка част от ДНК-то им бива добавена, премахната или подобрена. Това е и основната разлика с традиционните ГМО техники, които включват имплементиране на ДНК от друг организъм с цел създаване на хибрид.
Европейският съвет и Европарламентът в официално съвместно изявление обявиха, че са се договорили за набор от правила за създаването на законова рамка за използване на геномните техники.
