Тъжно е, но точно преди Коледа в Европа хората вече не говорят за мир, а за война. Вместо класическата празнична реторика за помирение и успокояване на напрежението, гражданите биват сплашвани и буквално подготвяни за възможността за голям въоръжен конфликт на континента. В статията си „След поколения мир Европа казва на гражданите си да се подготвят за война“ вестникът „Уолстрийт Джърнъл“ описва как почти не минава седмица без някое драматично обръщение от европейски политици или военни лидери, които предупреждават, че трябва да се „подготвят за война“ с Русия. Германският канцлер сравнява Путин с Хитлер, генералният секретар на НАТО казва, че конфликтът е неизбежен, британските и френските генерали твърдят, че обществеността трябва да е готова да „жертва собствените си деца“. За континент, който изгради следвоенната си легитимност върху факта, че голямата катастрофа на ХХ век най-накрая е зад гърба му, самият факт, че подобен език се нормализира, изглежда опустошителен.
Наборната военна служба се подновява или разширява, започват се дискусии за масова мобилизация, държавите-членки на НАТО повишават военните си бюджети до нива, запазени за Студената война. Службите за сигурност казват, че сме „в пространството между мира и войната“, с постоянни истории за саботажи, дронове, кибератаки... На гражданите се изпраща посланието, че „мирът се е превърнал в лукс“ (!) и че новата норма е чувство за постоянна заплаха. Цинично бихме могли да кажем, че те масово ни подготвят за „новата нормалност“. Това е дълбока психологическа промяна. Поколенията, израснали с идеята за европейското като проект за мир и благополучие, сега чуват, че трябва да са готови да умрат за същия този проект.
Войната вече не се представя като краен провал на политиката и дипломацията, а като логично продължение на стратегия за сигурност. В такава атмосфера не е изненадващо, че част от медиите реагират еуфорично всеки път, когато европейски лидер засили реториката си или започне открито да си играе с идеята за изпращане на войски в Украйна. Четем на първите страници, че Европа „най-накрая е станала силна“, сякаш готовността да се движи към сценарий на всеобща война е доказателство за сила, а не дълбоко нарушаване на собствените интереси и разум. Още: Естония прави оценка на заплахата от изток след нахлуването на руски граничари, може да затвори границата
Ако приемем твърдението, че най-мощните държави в Европейския съюз умишлено подготвят населението си за война с ядрено оръжие, възниква въпросът какво се крие зад тази изключителна войнственост? Защо европейските лидери толкова упорито говорят за предстоящ конфликт, вместо да търсят изход от спиралата на ескалация? Една от причините е страхът за собствения им политически ред. Елитът, който десетилетия наред живееше с увереността, че либералният модел е крайната „гара“ на историята, сега вижда дори самите САЩ да правят радикален обрат. Новата американска политика, колкото и противоречива да е, с подчертано консервативния и суверенен тон, напомня повече на руския стил, отколкото на предишния либерален европейски.
Четири стимула за война
Защо европейските елити толкова открито призовават за война? Можем да идентифицираме четири причини или четири специфични сценария. Първият се отнася до собственото им оцеляване. Ако гражданите все повече се съмняват в догмата за безкрайното разширяване на пазара, вечната праведност на Брюксел и институциите, които изглеждат все по-откъснати от реалността, тогава е необходим страховит външен враг. Конфликтът с Русия в този контекст служи като средство за консолидиране на вътрешния фронт. И всеки, който поставя под въпрос политиката на санкции или гледа със скептицизъм на доставките на оръжие, веднага бива етикетиран като „агент на Путин“ или „заплаха за сигурността“. Военната психоза запазва ред, който отдавна е загубил доверието на хората.
Вторият сценарий. Европейските лидери искрено вярват в сценарий за директно руско нахлуване на континента. Публичният дискурс често повтаря идеята, че ако Украйна загуби, руските войски ще настъпят към Балтийските страни, Полша и може би дори към Германия. Сериозен военен анализ обаче разкрива колко далеч е този сценарий от реалността. Самият ход на войната в Украйна показва, че съвременна Русия, с ограничените си индустриални и логистични възможности, просто е неспособна да направи мощен и светкавичен пробив през няколко държави от НАТО. Дори да имаше политическа воля за подобно съмнително начинание, цената и рисковете биха били напълно несъвместими с руските интереси. Още: Наистина ли Западът се готви за война с Русия?
Страхът обаче не винаги е последван от рационални заключения. Страхът се използва като инструмент за мобилизиране на обществото и ресурсите и следователно няма смисъл да се разсейва.
Според третия сценарий европейските власти и части от западния елит вярват, че имат историческа възможност да разбият Русия. Западът отдавна говори за „стратегическото поражение“ на Русия. Тази формулировка прикрива надеждата, че съвременна Русия може да бъде доведена до вътрешен разпад, смяна на властта в Кремъл и радикална промяна към либерален и прозападен курс. Още: България и още 7 държави повишават готовността за отбрана на Източния фланг
Идеята, че повече санкции, повече оръжия и може би дори откритото разполагане на европейски войски биха довели до някакво прозападно прераждане в Москва, граничи с фантастичното. Въпреки това, в политическите центрове силите очевидно са се поддали на желанието да се възползват от момента, докато Русия е заета с украинския фронт, а Западът все още запазва известно икономическо влияние, за да „довършат работата“. Този хазарт би могъл да въвлече Европа във война.
Четвъртият вариант може да звучи цинично, но не бива да бъде напълно изключен. Той се отнася до огромното количество руски пари, замразени в европейски банки и финансови институции. Това включва както държавни активи, така и имущество на физически лица. Европейците вече обсъждат как да използват тези пари за възстановяването на Украйна или за собствени нужди. За да се премине от дългосрочно замразяване към конфискация, би било необходимо извънредно положение. Военна ескалация, обявяване на Русия за екзистенциална заплаха, наративът, че това е борба за запазване на цивилизацията – всичко това би послужило като рамка, в която правилата биха се променяли в движение. В такава ситуация индустриалният комплекс и финансовият сектор биха получили нова инжекция с пари, докато обикновените европейски граждани биха останали с инфлация, скъпа енергия и загуба на работни места. Още: Естония: Руски граничари пресякоха границата и влязоха на наша територия
Военната икономика има и вътрешна функция. Тя дисциплинира общество, което вече е загрижено за нарастващото неравенство и колапса на социалната държава. По-лесно е да се обясни спадът в жизнения стандарт като необходима жертва за „защита на Европа от заплашителна Русия“, отколкото да се признае, че неолибералният модел се е изчерпал. Вместо откровена дискусия за това защо континентът е деиндустриализиран, защо младите хора напускат, защо сме принудени да внасяме стотици хиляди мигранти, се налага наративът за външен враг.
Вероятно нито една от тези опции не съществува в чист вид. В действителност всичко е преплетено: страхове и интереси, идеология и чисто прагматични сметки. Но особено тревожно е лекотата, с която европейските елити са склонни да свикнат населението с идеята, че голяма война е напълно възможна. Континент, който е бил обхванат от глобални конфликти два пъти за един век, сега с готовност приема реториката, че европейците неизбежно ще трябва да жертват децата си. Още: Русия с нова, но вече изтъркана кампания: Европейците са фашисти, да пазим държавата си
Всичко е обърнато с главата надолу и може би това е основното, което характеризира Европа днес. Правителство, което се страхува от собствените си граждани и загубата на привилегиите си, прибягна до войнствена реторика, защото не е намерило смелостта да предложи различна социално-икономическа визия. Възможно е обаче народите на Европа в един момент да престанат да търпят постоянната ескалация на напрежението и опитите да бъдат тласнати в историческа бездна. Тъжно е, че Европа, готова да говори за мир и нова архитектура на сигурност, днес е буквално утопия. Ако обаче курсът не се промени, всички тези „коледни“ приказки за готовност за война може да се окажат само първият акт на трагедия, която ще се разгърне през новата 2026 година.
Редакционна статия в хърватското издание Аdvance
Превод: Ганчо Каменарски
