България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Сред тези българи е строителят на паметника на Шипка, гордо извисяващ се на място, пропито с кръвта на дедите ни, пролята за свободата ни. Зад строежа на монумента, напомнящ за Шипченската епопея, стои родолюбивецът Пеньо Атанасов, известен като Бомбето от село Дралфа.
Кратки биографични данни
Той е роден през 1902 г. в семейството на строители от търговищкото село Дралфа. Още в ранна детска възраст Пеньо започва да помага в работата на баща си и заедно с него строи къщи. Когато става на 20 години, младият строител получава документ за “майстор-предприемач“. Той му дава правото да ръководи строежи, чиято стойност е до 5 млн. лева.
Тогава Пеньо започва да обикаля из страната, облечен в костюм, ушит специално за него по поръчка и с бомбе на главата, заради което си печели прякора Бомбето. На Пеньо е поверен строежът на Народната библиотека „Св. Св Кирил и Методий“ в София, както и къщата на Тодор Живков, намираща се на столичната улица „Оборище“. Той стои и зад строежа на Учителският институт в град Шумен, както и на много други обществени сгради.
Прочетете също: Българският Рокфелер, който дари огромна сума в опит да ни спаси от Ньойския договор
Строежа на паметника Шипка
На 26-годишна възраст талантливият строител получава покана за довършването на строежа на паметника Шипка, започнал през 1922 година, но спрян заради суровите условия. Въпреки лекото си притеснение, той приема предложението с радост. През 1928 г. талантливият Пеньо започва работа по обекта. Той успява да събере майстори от цялата страна, но много се тях се отказват още в началото поради лошите условия и препятствията, свързани с осъществяването на тази идея.
Но местните жители на Балкана, свикнали на труд в сурови условия, не отказват на строителя. В продължение на цели три години упоритите майстори изкачват билото на върха, носейки до него необходимите инструменти и материали.
"Върхът беше пронизан с куршуми и гюлета. Виждаха се и полузаринати кости, черепи, ръце и крака, събирахме ги за костницата. Хем ни бе страшно, хем гордо", казва Бомбето за строежа на паметника, в който той оставя сърцето си.
Прочетете също: Българският поет, номиниран за Нобелова награда, който бе жестоко пребит и оставен да умре в болничен склад
На 26 август 1934 година, със закъснение, паметникът е официално открит. На тържественото събитие присъстват над 100 000 българи. Сред тях е и бащата на Пеньо. Самият цар Борис III раздава награди, а Пеньо не получава дори благодарност за делото, в което оставя сърцето си.
С дълбока обида и разочарование от родните управници, след тържественото откриване строителят на паметника Шипка не стъпва там цели 30 години.
Пеньо Атанасов получава признание за делото си цели 39 години по-късно. Тогава му е връчен бронзов „Народен орден на труда“. През 1975 година получава и златна значка „Колю Фичето“.
Прочетете също: Българският писател, обвинен във великобългарски шовинизъм, който си отиде като отшелник в манастир
