Впечатляващата и запомняща се актриса Стефка Янорова споделя 5 своите от най-важни преживявания в света на изкуството:
КНИГАТА, която препрочитате отново и отново?
Разказите на Чехов. Всички те ме впечатляват. Чехов непрекъснато ме изненадва. И мога спокойно да кажа – Чехов, любов моя – да, такова е положението.
ФИЛМЪТ, който Ви е разплаквал почти безутешно?
„Хлапето“ на Чаплин. Аз съм го гледала вече толкова пъти... Там има моменти, в които просто натискаш копчето и тръгва кранчето и не можеш да спреш... Този филм и „Незавършена пиеса за механично пиано“ са филмите, които просто обожавам да гледам.
ПЕСЕНТА, която може да слушате без прекъсване цял ден?
„Детство мое“. И както и при „Песен за хвърчащите хора“ - там много сълзи се леят. Но на „Хвърчащите хора“ напоследък... не мога да спра да плача – може би, защото все повече разбирам за какво става дума.
ТЕАТРАЛНОТО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ, която е оставило най-траен отпечатък в душата Ви, като зрител?
През няколко години се появяват такива спектакли, слава богу. Но най-шеметното ми преживяване е, когато за първи път гледах „Господин Пунтила и неговият слуга Мати“. Има такива произведения в изкуството, които те разтърсват и не искаш да спиш, не искаш да ядеш, искаш само да ходиш, да летиш, да пееш, да се вълнуваш, да плачеш! И трилогията на професор Азарян, разбира се: „Чайка“, „Три сестри“ и „Вишнева градина“.
КАРТИНАТА, пред която сте останали дълго?
Аз имам една картина – на едно магаренце, която си купих миналата година от една галерия. В момента не мога да кажа името на художника, просто ми излезе от ума. Ето тази картина съм си я сложила на видно място вкъщи и не мога да спра да ѝ се наслаждавам и да си откривам нови и нови неща чрез нея.
