България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина плюс повод за гордост за всеки българин.
Георги Милев Касабов – Гео Милев (1895–1925) е български поет, преводач, критик и издател, водещ представител на експресионизма у нас; автор на поемата "Септември". Негова дъщеря е поетесата Леда Милева. Убит е от полицията през 1925 г. и едва 29 години по-късно предполагаемите му останки са идентифицирани в масов гроб в София.
Още: Неподражаемият художник, чиито картини разпознава всеки българин
Кратки биографични данни
Учи в Старозагорската гимназия, по-късно следва романска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Продължава образованието си в Лайпциг, където записва философия и театрознание; от периода си там написва и публикува "Литературно-художествени писма от Германия". Пребивава и в Лондон през 1914 г., където се запознава с белгийския поет Емил Верхарн.
Мобилизиран е през Първата световна война и като старши подофицер е изпратен на позиция при Дойран, където е в разузнавателния отряд. На 29 април 1917 г. неговият пост е открит от англичаните и подложен на силен артилерийски огън. Ранен е тежко в главата и губи дясното си око. Оказва се единственият оцелял от целия отряд и прекарва цяла седмица в безсъзнание след като е открит. Лекуван е в България и Германия като претърпява общо 15 операции и до края на дните си носи стъклено око.
Женен за актрисата Мила Керанова (1919). Има две дъщери - поетесата Леда Милева и Бистра.
Още: Родоначалникът на книгоиздаването в България работил години като кмет без заплащане
Снимка: Wikipedia
Редактор, критик и преводач
Близо три години издава списанието "Везни" (1919–1922) - трибуна на символизма и експресионизма. По-късно идва ред и на "Пламък" (1924–1925) - създадено като критическо и културно списание, в него той работи със сътрудничеството на поетите и публицисти Христо Ясенов, Николай Хрелков, Ламар и др. Брой 7/8 (в който е публикувана поемата му "Септември", посветена на неуспешното Септемврийско въстание) е конфискуван, а изданието е забранено през януари 1925 г.
Публицистиката му включва остри текстове като "Полицейска критика", "Фашизмът", "Поезията на младите", театрални рецензии и манифести.
Превежда и популяризира европейски модернисти. Ранните му критически писма от Германия са отправна точка за естетиката му.
Още: Българският скулптор, постигнал световно признание във Франция
Основни творби
- "Жестокият пръстен" (1920) – дебютна стихосбирка (издание на сп. "Везни").
- "Иконите спят" (1922) – лирическа книга; интерпретирана като "химн на самотността".
- "Септември" (1924) – експресионистична поема за Септемврийското въстание; текстът е достъпен в дигитални библиотеки.
Убийството му и откриването на предполагаемите останки
След конфискацията на "Пламък" Гео Милев е съден по Закона за защита на държавата. На 14 май 1925 г. съдът обявява присъдата - 1 година затвор и глоба от 20 000 лв., както и лишаване от граждански права за срок от 2 години. На следващия ден, 15 май, е повикан за "малка справка" в полицията и изчезва.
През 1954 г. при разкопаване край Илиенци в София в масов гроб са открити останки, идентифицирани като негови по стъкленото око. Свидетелствата сочат, че поетът е бил удушен.
Тази версия обаче е отхвърлена от д-р Стефан Нейков – главен съдебно-медицински експерт в Клиниката по съдебна медицина и един от двамата експерти, подписали се под находките. Д-р Нейков заявява, че липсвали убедителни доказателства, че осанките принадлежат на Гео Милев, но им било наредено това да твърдят.
