България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина плюс повод за гордост за всеки българин.
Данаил Цонев Николаев, известен като "патриархът на българската войска", е ключова фигура в Съединението и Сръбско-българската война (1885) и първият български офицер, удостоен с най-високия чин - генерал от пехотата.
Още: Българският поет, загубил окото си при Дойран и убит при "справка" в полицията
Ранни години и служба
Роден е през 1852 г. в Болград, Бесарабия (дн. Украйна), в семейството на български бежанци от Търново. След като завършва Болградската българска гимназия (1871), постъпва в 54-ти Мински пехотен полк, а след това завършва и Военно-пехотното училище в Одеса (1875).
Воюва като доброволец в Сръбско-турската война (1876). След това взема участие в освободителната Руско-турска война (1877–1878), когато като офицер от българското опълчение се отличава в боевете при Шипка и Шейново.
Съединението на 6 септември 1885 г.
След орязването на освободените български земи с Берлинския договор Данаил Николаев остава в Източна Румелия и служи в източнорумелийската милиция. Любопитното е, че е произведен в чин майор не от друг, а лично от османския султан, срещу когото се е сражавал. През 1885 г. е фактическият военен организатор на Съединението.
Още: Родоначалникът на книгоиздаването в България работил години като кмет без заплащане
На 6 септември 1885 г. той оглавява действията в Пловдив: отстранява главния управител и осигурява поемането на властта от Временното правителство. Същия ден БТЦРК обявява Съединението.
Николаев е първият, който извиква в Пловдив: "Да живее Съединението! Да живее княз Александър!"
Сръбско-българската война
В началото на войната Николаев е командващ Източния корпус. След победата при Сливница (5–7 ноември) поема Западния корпус и води контранастъплението към Цариброд и Пирот.
Награден е с орден "За храброст" III степен, а след войната става първият български полковник.
През 1886 г. е награден с княжеския орден "Св. Александър" III степен, а след края на войната е награден и с орден "За храброст" II степен.
По-късна кариера и държавна дейност
Данаил Николаев е назначаван за военен министър (1887; 1907–1911), ръководи също така модернизацията на армията преди балканските войни.
Изявен русофоб, Николаев не приема детронирането на княз Александър. Назначен като военен министър в правителството на русофобите, той предприема истинска разправа с превратаджиите и на практика носи отговорност за смъртта на Олимпий Панов, Атанас Узунов и др., които за него са "предатели на Отечеството".
През 1907 г. лично княз Фердинанд го награждава с орден "Св. Александър" I степен с брилянти.
На 22 септември 1908 г. съподписва манифеста за Независимостта на България като министър на войната.
Още: Първият български художник с академично образование, воювал заедно с Гарибалди
На 18 май 1909 г. става първият генерал от пехотата в българската армия.
На 6 май, Гергьовден, 1936 г. ген. Николаев е награден лично от цар Борис III с най-високото българско отличие – орден "Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий".
Като старши генерал в българската армия, на 12 юли 1937 г. Данаил Николаев става кръстник на престолонаследника княз Симеон Търновски.
Защо остава известен като "баща/патриарх на българската войска"
Заради ролята му в организацията на милицията и армията след Освобождението, военния му принос в 1885 г. и по-късно като министър-реформатор, българската историография и памет го утвърждават като символ на войската.
