България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Д-р Петър Берон е един от най-значимите български възрожденци, просветител, учен, лекар, учител, меценат. Автор е на "Рибния буквар", който поставя началото на светското образование у нас - многофункционален учебник, който едновременно е изпълнявал ролята на буквар, читанка, енциклопедия и нравоучителен сборник.
Ранни години и образование
Още: Българската Мадона: Майсторът, който ни остави най-емблематичните портрети на българката
Петър Берон е роден около 1799 г. в Котел в заможно семейство на занаятчии и търговци. Получава началното си образование в килийно училище под ръководството на Стойко Владиславов и Райно Попович.
Едва 12-годишен заминава за Букурещ, където учи в гръцката Княжеска академия под ръководството на гръцкия педагог Константин Вардалах, който оказва силно влияние върху неговото академично образование. Впоследствие с помощ от сънародници продължава образованието си в различни университети в Европа. Учи медицина в Хайделберг и Мюнхен. В Мюнхен слуша лекциите на Фридрих Шелинг и на Лоренц Окен. През 1831 г. защитава докторат, а през 1834 г. в Париж работи върху научни трудове по физика, химия и природни науки.
Петър Берон е дипломиран лекар, но никога не изоставя и научните си занимания. Автор е на около 30 научни труда. Владее девет езика и живее в различни европейски градове - не само във френската столица, но и в Берлин, Лондон, Виена, Прага и Атина.
Научна и професионална кариера
Още: Живописец, сценограф, поет: Българинът, който изгради основите на националното ни радио
Петър Берон е многостранна личност. След дипломирането си като лекар в Мюнхен през 1831 г., той работи като лекар в Букурещ и Крайова.
През 1841 г. купува ферма край Крайова и се отдава и на земеделски труд, но успоредно с това не спира научната си и образователна работа.
Десетките му научни трудове включват два речника, атлас, докторска дисертация и многотомни философски съчинения. През 1850 г. негови идеи са представени пред Кралската академия на науките в Лондон.
Създава философската система "Panépistème", която е опит за обединяване на цялото човешко знание.
"Рибният буквар" (Рибенъ букваръ)
Енциклопедистът Берон има огромен принос за модернизирането на българското общество, като поставя основите на светското образование у нас. Безспорно най-известният му труд за нас, българите, остава "Рибният буквар" с оригиналното заглавие "Буквар съ различни поучения". Заради илюстрацията на делфин и кит на последната страница, изображение, което е било възприемано като "риби", в паметта на българите завинаги този учебник остава под името "Рибния буквар".
Когато го написва, той е 25-годишен.
"Когато видях по другите страни, че децата четат книги, писани по техния език, разбрах колко зле струват у нас учителите и колко напразни мъки теглят горките деца, защото като преминат школото с толкоз страх, излизат и не знаят дори името си да пишат", пише Берон.
Букварът е публикуван през 1824 г. в Брашов (тогава в Австрийската империя, днес в Румъния).
Това е първият новобългарски учебник, който бележи голям културен пробив в епохата на Възраждането. Включва знания по български език, истории от античността, природни науки, аритметика, нравствени поуки, басни, молитви.
Просветителска и меценатска дейност
Д-р Петър Берон е и изтъкнат меценат - подкрепял е откриването на светски училища по българските земи, като по всякакъв начин се е стремял да насърчава грамотността и образованието сред българите.
Брутална смърт и наследство
Този благодетел за много българи става жертва на убийство на 21 март 1871 г. в имението си край Крайова от двама влашки бандити, наети, както се предполага, от гърка, упълномощен да управлява имота му и да е изпълнител на завещанието му. За престъплението си двамата убийци са осъдени на доживотна каторга.
През 1964 г. сърцето на Петър Берон е пренесено в родния му град Котел в знак на признателност.
Наследството, което оставя Петър Берон, в по-голямата си част отива да построяването и издръжката на Одринската българска мъжка гимназия.
Днес името на Петър Берон носят училища и институции, както и нос Берон на остров Робърт, част от Южните Шетландски острови в Антарктика.
Петър Берон бе изобразен и на банкнотите от 10 000 лева (1997 г.) и от 10 лева (1999 и 2008 г.).
