България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Симеон Радев е една от най-значимите фигури в българската модерна история — дипломат, журналист и публицист, историк, участник в ключови събития от националния живот на страната. Изключително ерудиран, владеел отлично английски, френски и немски език, служил си е добре и с турски, сръбски и румънски благодарение на дългогодишната си работа като дипломат, Радев е автор на едно от най-важните историографски изследвания в българската литература. Мащабният му труд в три тома "Строителите на съвременна България" остава като безценен, непреходен свидетелски архив за формирането на Третата българска държава след Освобождението, видяно през очите на съвременниците.
Кратки биографични данни
Симеон Трайчев Радев е роден на 19 януари 1879 г. в град Ресен (днес в Република Северна Македония), по онова време в границите на Османската империя. Произхожда от заможно семейство — дядо му е търговец, баща му е виден чорбаджия. Учи в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля. Получава стипендия от Българската екзархия, за да учи в престижния Френски лицей "Галатасарай" в Цариград, а след това учи право последователно в университетите в Женева и в Париж.
Още: Нежната поетеса и муза на Славейков: Коя е една от най-образованите българки след Освобождението
Симеон Радев като ученик в "Галатасарай". Снимка: принтскрийн/YouTube/Столична библиотека
Начало на журналистическата и публицистичната му дейност
Още като млад Радев проявява интерес към журналистиката и революционните идеи - 16-годишен става член на ВМОРО като се заклева в Солун лично пред Гоце Делчев.
Сътрудничи на различни печатни издания в Европа, включително в Женева и Париж. Едва 22-23-годишен започва да списва самостоятелно два вестника на френски език, който владеел перфектно - броевете той разпраща до най-големите европейски медии, които черпят сведения от тях. Пише във вестник "Реформи", печатният орган на Върховния македоно-одрински комитет; във "Вечерна поща", където с течение на времето става главен редактор; в списание "Художник", а след 1911 г. в основания от него самия всекидневник "Воля".
Дипломатическа кариера
През 1913 г. Симеон Радев участва в мирната конференция, която води до подписването на Букурещкия договор, с който се слага край на Междусъюзническата война.
След това остава български пълномощен министър в Букурещ до 1916 г. по личното настояване на румънския крал Карол I. Когато обаче Румъния влиза във войната срещу България, Радев е преместен в Берн, Швейцария. В 1917 г. той подава оставка и заминава на фронта. В края на Първата световна война Симеон Радев взима участие в подписването на Солунското примирие на 29 септември 1918 г. между България и Антантата.
След войната Радев продължава дипломатическата си работа в Хага и след това в Анкара. Именно той подписва от българска страна Ангорския договор с Турция на 18 октомври 1925 г. - тази спогодба за приятелство и сътрудничество между двете страни в продължение на десетилетия остава основата за двустранните отношения с югоизточната ни съседка. Впоследствие Симеон Радев работи като дипломат в редица световни столици — Женева, Лондон, Брюксел, Вашингтон.
Още: Аристократът на сцената: Иконата на българското кино и театър, запомнен като синоним на класа
Снимка: принтскрийн/YouTube/Столична библиотека
Той е и първият български делегат в Лигата на нациите (Обществото на народите) в Женева - организация, създадена след Първата световна война с цел предотвратяване на бъдещи конфликти.
"Строителите на съвременна България"
Безспорно най-значимият труд на Симеон Радев на писателското поприще е монументалното му историографско изследване за изграждането на българската държава след Освобождението. Първите два тома са публикувани в периода 1910–1911 г., докато третият не вижда бял свят приживе, а едва 42 години след смъртта на автора - през 2009 г. Книгите подробно описват първите десетилетия след Освобождението на България като темите включват:
- Берлинския конгрес и неговите последици;
- Избора на княз Александър Батенберг и неговото царуване;
- Изработването на Търновската конституция;
- Сръбско-българската война;
- Съединението на Княжество България и Източна Румелия;
- Политическите борби между консерватори и либерали;
- Регентството и дипломатическите усилия за запазване на независимостта на страната.
Книгата съдържа също психологически портрети на ключови личности от епохата — Стефан Стамболов, Петко Каравелов, Захари Стоянов, Драган Цанков и други.
Забрана за дейност в последните години от живота му
След 9 септември 1944 година Симеон Радев е уволнен и получава забрана да се занимава с политическа и обществена дейност. По-късно му е разрешено да диктува мемоарите си в 10 тома за архива на БАН. Заради проблемите му със зрението с неговите непубликувани трудове се занимава синът му - писателят и журналист Траян Радев. Но бял свят виждат едва няколко от неговите произведения – "Ранни спомени" том 1, 2 и 3, "Това, което видях от Балканската война" (1993), "Конференцията в Букурещ и Букурещкия мир от 1913 г." (1993), "Българската студентска колония в Женева (1898 – 1899 г.)" (1994), "Д-р Стоиловата външна политика и помирението с Русия" (2012).
Още: Човекът, който описа българската душа: Най-съкрушителните истини за нас са в неговата книга
Само няколко дни след като "Ранни спомени" е подписана за печат, Симеон Радев умира в София на 15 февруари 1967 година на 88-годишна възраст.
Снимки: принтскрийн/YouTube/Столична библиотека
Последните му думи, които е чула съпругата му, художничката Бистра Винарова, според различни мемоари и биографични материали, са: "Дадох ли нещо на България?" Те са изписани и върху пиедестала на паметника му в София.
Памет
Името на Симеон Радев носят улици в София, както и средни училища в София и Перник. На него е кръстен и морски нос на остров Ръгед (Антарктика).
