България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Владимир Димитров – Майстора е един от най-талантливите български живописци от първата половина на XX век
Кратки биографични данни
Роден на 1 февруари 1882 г. в село Фролош, Кюстендилско, в крайно бедно семейство, той започва работа като писар, но негови съграждани, виждайки таланта му, го насърчават да учи живопис и събират средства, за да може да развие дарованието си. Така през 1903 г. той е приет в Рисувалното училище в София (днес Националната художествена академия) като извънреден ученик и учи при известни художници като Иван Мърквичка. Неизменно печели всички конкурси, на които се явява, а състудентите му единодушно му дават прякора Майстора. И в крайна сметка се стига до прецедент - в края на следването му ръководството на Рисувалното училище взема решение да му даде свидетелство за завършен курс като редовен ученик, макар дори да не е получил прогимназиално образование, и това решение е утвърдено официално от Министерството на народното просвещение.
Участва като доброволец и военен художник в Балканската, в Междусъюзническата и в Първата световна войни и картините от този му период предават атмосферата и емоциите на войната със стотици скици на български войници.
Художествен стил и творчество
Владимир Димитров - Майстора е известен със своя самобитен и оригинален стил, за който са характерни ярките, експресивни цветове и дълбоката връзка с българския национален дух и традиция.
Още: Нежната поетеса и муза на Славейков: Коя е една от най-образованите българки след Освобождението
В картините му често присъстват български селяни и селски сцени, показана е хармонията между човека и природата — често в стилизирана и поетична форма. Своеобразна емблема на творчеството му е "българската мадона" - портрети на селянки, майки, девойки със смирено излъчване, често с дете, плодове или символи на плодородието, като символ на женствеността и чистотата.
Снимки: принтскрийн/YouTube/Rossica59
Още: Аристократът на сцената: Иконата на българското кино и театър, запомнен като синоним на класа
Макар Майстора много да пътува — той посещава Русия, Италия, Франция, Турция, Германия, САЩ — най-голямото вдъхновение за творбите му остават българските традиции и гледките от родния край. Често той е възприеман и определян като кулминация на българската живописна традиция след Боянския майстор и Захарий Зограф.
През 1924 година сключва договор с американския сенатор и меценат Джон Крейн, който предварително откупува всичко, което художникът ще нарисува през следващите четири години. Това са над 200 картини, които впоследствие биват разпространени в Европа и САЩ, днес много от тях се намират в частни колекции.
Описван е като изключително скромен, дори аскетичен човек, като в някои описания дори е сравняван с религиозна или философска фигура — човек, чието изкуство и живот са част от един цялостен духовен стремеж.
Снимка: принтскрийн/YouTube/Rossica59
Изложби
Има няколко самостоятелни изложби в София - през 1922, 1925 и 1927 г., и участва със свои творби в общи изложби в Берлин през 1916 г., в Рим през 1922 г. и в Прага през 1925 г.
Награди
През годините Майстора е удостоен с редица отличия и награди: през 1944 г. той става почетен гражданин на Кюстендил, през 1950 г. получава званието "Заслужил художник", две години по-късно - "Народен художник", като му е присъдена и Димитровска награда. През 1952 г. получава орден "Кирил и Методий" I степен, следват и ордените "Народна република България" I степен през 1957 г. и "Георги Димитров" през 1959 г.
Автопортрет. Снимка: принтскрийн/YouTube/Rossica59
Галерии
През 1972 г. в Кюстендил е открита художествена галерия "Владимир Димитров – Майстора", която съдържа най-голямата колекция от негови творби (над 1 300).
В село Шишковци (Кюстендилско), където художникът живее дълги години, е и неговата къща-музей.
Признание
През 1982 г. България издава пощенски марки с картини на Майстора по повод 100-годишнината му.
Неговият образ бе изобразен и върху банкнотата от 10 000 лева (в обращение между 9 декември 1996 г. и 31 декември 1999 г.).
На Грийнуич Айланд в Антарктида има връх, който носи неговото име — "Maystora Peak" като знак на световно признание за неговото изкуство.
