Българите сме на челните места по процент на собствени жилища в Европа. В същото време обаче по статистика живеем в едни от най-тесните и пренаселени домове в ЕС и изпитваме най-много затруднения да ги отопляваме.
По последни данни на Евростат 86% от българите живеят в собствени жилища. По този показател България е сред водещите държави в ЕС. Страната ни е на 7-о място. Едва 14% от домакинствата у нас живеят под наем.
Тесни и пренаселени са жилищата у нас
Още: Годината на страха: Българите избягват да купуват жилище и кола или да правят ремонт
По отношение на типа имот сме в "златната среда" на ЕС. 52.9% живеят в къщи, а 46.7% - в апартаменти.
И въпреки, че притежаваме жилищата си, те са едни от най-малките в Европа. При средно е 1.7 стаи на човек в ЕС, в България се падат 1.4. Тук сме съизмерими с Гърция, където този показател е 1.3 стаи.
Освен че разполагаме с по-малко обитаемо пространство, българите живеят и в едни от най-пренаселените жилища в цяла Европа. На трето място сме с 34%, но сме стабилно изпреварени от Румъния, където този дял е 41%.
Въпреки създаваната представа за благосъстояние заради високия процент собствени жилища, всъщност българите изпитват огромни финансови затруднения. Това е видно от факта, че у нас има значителен брой домакинства, които не могат да си позволят да отопляват своето жилище през зимата. Тук заедно с гърците ние сме не просто шампиони, а сме над 2 пъти над средните за ЕС нива. 19% българите и гърците не могат да си позволят топлина срещу 9% средно за европейците.
Още: В България се строят все повече къщи
Собствените жилища в Европа
Най-много собствени жилища притежават румънците (94%), следвана от гражданите на Словакия (93%) и Унгария (92%).
През 2024 г. повече от 2/3 (68%) от домакинствата в ЕС притежават собствено жилище. Това е леко понижение спрямо 69% през 2023 г. Останалите 32% живеят в жилища под наем, което е увеличение спрямо 31% през предходната година, предаде БГНЕС.
В повечето страни от ЕС домакинствата разполагат със собствено жилище, с изключение на Германия, където практиката за наемане е широко разпространена. Там 53% от населението са наематели. Германия е следвана от Австрия (46%) и Дания (39%).
Още: Измами с имоти "на зелено" в София: прокуратура, полиция и ДАНС разследват
Къщи или апартаменти
Данните по тип жилище (къща, апартамент или друго) се различават за отделните държави. Те варират и в зависимост от това дали става въпрос за голям, малък град или пък село.
През 2024 г. в ЕС 51% от населението живее в къща, а 48% - в апартамент (а 1% - в други жилища, като плаващи къщи и каравани). Къщите са най-разпространени в 2/3 от страните от ЕС. Ирландия (90%) е отбелязала най-висок дял на населението, живеещо в къщи, следвана от Нидерландия и Белгия (и двете с 77%), както и Хърватия (76%). Най-високият дял на апартаментите е наблюдаван в Испания (65%), Латвия (64%) и Малта (63%).
В градовете 73% от населението на ЕС живее в апартаменти, а 27% - в къщи. В малките градове и предградията 57% от хората живеят в къщи, а 43% - в апартаменти, докато в селските райони 83% от населението живее в къщи и само 16% - в апартаменти.
Още: Най-желаните за покупка на жилище квартали в София: Неочакван избор
Размерът на жилищата
Размерът на жилището може да се измери като средния брой стаи на човек: през 2024 г. в ЕС има средно 1,7 стаи на човек. Сред страните от ЕС най-голям брой стаи на човек са регистрирани в Малта (2,2 стаи на човек), следвана от Белгия, Люксембург и Нидерландия (2,1 стаи). В другия край на класацията са Словакия и Румъния (и двете с 1,1 стаи), Полша и Латвия (и двете със средно 1,2 стаи на човек).
Качеството на жилищата може да се измерва по много начини. Единият от тях е колко хора живеят в едно жилище. През 2024 г. около 17% от населението на ЕС живее в пренаселени жилища, като този дял е спаднал от 19% през 2010 г.
През 2024 г. най-високите нива на пренаселеност са наблюдавани в Румъния (41%), Латвия (39%) и България (34%), а най-ниските - в Кипър (2%), Малта (4%) и Нидерландия (5%).
Още: Всеки трети у нас живее на тясно, в ЕС – всеки седми
На обратния полюс на статистиката за пренаселените жилища са онези, които се считат за прекалено големи за нуждите на съответното домакинство. Класическата причина за недостатъчно заетост са възрастните хора или двойки, които остават в дома си, след като децата им са пораснали и са напуснали дома. През 2024 г. в ЕС 1/3 от населението (33%) живее в прекалено голямо жилище, като този дял е доста стабилен от 2010 г. насам.
През 2024 г. най-високият дял на недоизползвани жилища е отчетен в Кипър (70%), Ирландия (67%) и Малта (64%), а най-ниският - в Румъния (7%), Латвия (10%) и Гърция (13%).
Студът като финансов измерител
По статистика 9% от населението на ЕС не може да поддържа адекватна температура в дома си.
Качеството на живот е пряко отражение на комфорта, който изпитваме вкъщи, и това важи особено за възможността да отопляваме жилището си по време на студените месеци.
През 2024 г. в ЕС 9% от населението не е имало такава възможност. Най-високият дял е отчетен в България и Гърция (и двете с 19%), следвани от Литва и Испания (и двете с 18%), докато Финландия, Словения и Полша (всички под 3%) са с най-ниския дял.
