"Изкуственият интелект - огромни възможности, но и огромни рискове. Деца и младежи развиват най-голямо доверие към изкуствен интелект, който отговаря това, което детето иска да чуе. В същото време той дава огромни въдможности за персонализирано обучение, за подкрепа на учителите, административната дейност, но тук е ролята на държавата не само да създаде нормите, но и да създаде моделите, които да се използват за подготовка, за да нямаме спасяване по единично."
Това обяви бившият образователен министър и съпредседател на "Продължаваме промяната" акад. Николай Денков по време на експертната дискусия на тема "За образование, което развива децата ни като пълноценни и щастливи хора", предава репортер на Actualno.com на място.
"Единственият начин да запазим интереса на учениците е като ги включим в процеса по създаване - ако те само слушат, запомнят и възпроизвеждат, това си е училище-мъчилище, както се шегувахме преди години. Част от преживяването е и учениците да създават в учебния процес", подчерта още Денков.
Още: На фона на функционалната неграмотност, призив към родителите: Карайте децата на четат на глас!
Срещата е част от организираните от "Продължаваме промяната" серия от дискусии за важните теми за бъдещето на България под мотото "Силна България в силна Европа". След трите тематични дискусии за здравеопазване, конкурентна икономика и доходи млади семейства, дебата за образованието събра представители на синдикатите, работодателски организации, неправителствения сектор, експерти и млади професионалисти.
"След постигането на стратегическите цели за членство в Шенген и Еврозоната страната ни навлиза в нов етап. Въпросът вече не е къде принадлежим, а какъв живот и какви публични политики в сферата на образованието искаме да изградим. Дискусията ще се проведе в работен, структуриран формат, насочен не просто към обмен на мнения, а към формулиране на ясни приоритети и конкретни стъпки за действие. Фокусът ще е върху училищното и предучилищното образование", обявиха от организаторите.
Спешните задачи
По време на експертните разговори на тема образование се откроиха основни точки и идеи за реформи като:
- въвеждане на нормативна рамка за интегриране на изкуствения интелект в образователната система;
- конкретни инструменти за спряване с дефицита на дигитални умения;
- повече учене чрез преживяване;
- децентрализация на образователните методи (разлика между училищата в различни областни градове напр.)
- оптимизиране обема на материала с цел осмисляне и усвояване;
- въвеждане на час по психологично здраве;
- по-активно участие на учениците в създаването на учебното съдържание, а не само запомняне и възпроизвеждане.
Според проучване на Институт "Отворено общество" и "Алфа рисърч" сред младите 18-29 години, става ясно, че за 52% от тях най-важният проблем е корупцията, за 67% инфлацията и поскъпването, а некачественото образование - едва 11%.
Още: ПП започва публични дискусии по важните теми за страната
"53% от участващите в проучването "Младите граждани 2024" на "Амалипе" и Института споделят, че основния проблем са ученици, които си мислят, че всичко им е позволено, следвани от 51%, споделящи липсата на диспицплина като основен проблем. По-назад остават проявите на агресия и насилие в училище (33%), лоши взаимотношения между учениците (31%), безпомощността на учителите да се справят с реда (30%) и т.н.", обяви Илко Йорданов от "Отворено общество".
Сред темите на дискусията в панелите бяха новите методи на преподаване и изпитване и ролята на AI технологиите, възможни ли са индивидуални „пътеки“ за ученици с различни потребности и интереси, как да се развие творчество и уменията на децата, как да се научат децата да интерпретират и осмислят оригиналните текстове и информация, както и как да внедрим AI "асистенти" за учителите и директорите и ще помогнат ли AI "виртуални съученици".
"Разговорът за изкуствения интелект в образованието е на дневен ред. Той вече е интегриран от учениците и учителите, дори и неформално, което обаче крие много рискове. То не осъзнава, че може да прави и грешки, а дава най-вероятния отговор. Архитектурата работи по този начин - не умишлено да подвежда и подлъгва, а да дава насока. Той може да се държи и подмазвачески - да ви даде отговор, който очаквате и търсите, но който невинаги е верния", сподели Иво Петров, който е изследовател в института INSAIT.
Още: Смут в образованието: Всички реформи са на пауза, Gen Z поколението е отчайващо езиково неграмотно
От своя страна бившият директор на 51-о СУ Асен Александров разказа за своя нов опит в сферата. "С бившият шеф на Школо работим за "индивидуални пътеки" под формата на игра за учениците по математика. Учителят може да следи колко точки си постигнал, като ти е дал 7-8 задачи. Колкото по-малко жокери ползваш, толкова повече точки получаваш", сподели той.
Експертите обсъдиха и още образователни предизвикателства като индивидуалният и творчески подход - как да развием таланта и способностите на всяко дете, как да ги подготвим за професиите на бъдещето, кои житейски умения са задължителни за изучаване, как да развием безплатни извънкласни дейности за всяко дете, как младежите да се ориентират кариерно, как да развием лидерските умения и формите на самоуправление, както и как да подготвим учебните планове и програми, така че да са адекватни.
"Очакваме спасител, имаме усещане, че от нас много не зависи, сърдим се на институциите - тази част от народопсихологията, която има своите причини, трябва да бъде преодоляна, като възпитаме деца и младежи, които знаят, че светът зависи от тях и могат да го променят, ако знаят как. Ние трябва да им дадем знанията, за да постигнат тези цели. Темите са подбрани така, че да постигнем максимално общо съгласие. Нужните промени трябва да ги обясним достатъчно добре, за да ги придвижим напред. Опитът показа, че можем да имаме 4-5 консенсусни теми, но ако има вътре и една спорна, то целия процес се компрометира", каза още съпредседателят на "Продължаваме промяната" акад. Николай Денков.
Още: Въпреки 2000 страници критики и 869 становища: МОН прокарва големите реформи в училище напук
От своя страна лидерът на формацията Асен Василев подчерта: "Тематичните групи, които до момента имахме - здравеопазване, конкурентна икономика и доходи и млади семейства, някак естествено се появяваше образованието като ключов фактор за всяка сфера. Образованието е фундамента на бъдещето на България - хората в 1. клас сега ще трябва да могат да си вадят хляба 2086 г.", обърна внимание той.
Промените в програмите
По време на дебатите бяха споделени различни тези и идеи за спешни образователни реформи.
"Важно е учебното съдържание и програми, но проблемът на българските ученици и впоследствие работодатели са това, че голяма част от децата са неграмотни, вероятно извън нашия балон тук. Това се вижда в множество изследвания и в ПИЗА, и в изследванията на Агенцията по заетостта и т.н. Имаме дефицит на владение на българския език", обърна внимание Зорница Славова от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Директорът на Националната природо-математическа гимназия Ивайло Шагелов подчерта, че има нужда от преструктуриране на учебния материал. "Хубаво правим СТЕМ кабинети, но часовете ни са прекалено малко. Като учител по химия преподавам един час седмично - кога да ги учим да учат чрез преживяване, кога да вземем учебната програма, кога да упражним и затвърдим", каза Шагелов.
Още: Повече нова литература, но без да се жертва класическата: Обмислят промени в учебните програми
"За да можеш да имаш позитивно преживяване от нещо, трябва да проявяваш разбиране и достъпност към него. Обемът на материала в училище е много голям, не отговаря на изискванията към децата и възможностите им да го възприемат. Когато нямаш капацитет да осмислиш нещо, как ще преживееш пълноценно, дори и да имаш най-атрактивните форми на преподаване. Нужно е преосмисляне на струкутрата на средното образование, връщане на голяма част от материала към университетите, откъдето бе взет и вложен в училище, както и дебат дали средното образование да не е 8-9 години и да има общообразователен характер", коментира от своя страна Рудолф Тодоров, член на Управителния съвет на "St. George International School and Preschool" и упълномощен представител на Балканите, както и преподавател по микробиология.
Сред десетките изказвания по времена дискусията "За образование, което разива децата ни като пълноценни и щастливи хора" освен експерти, работодатели и синдикати, думата взеха и родителите.
Още: Кои ще са професиите на бъдещето и какво трябва да могат учениците? Говори просветният министър
"Хубаво е да помислим какво искаме да видим от едно дете в края на образователния му път, какво искаме да е преживяването му в училище, не можем да разцепим въпроса на агресията, менталното здраве, изкуствения интелект, оценките и т.н. Обществото поставя образованието като проблем много надолу като приоритет. Въпреки всичките ни различия, трябва да се обединим и да поставим въпроса пред обществото да започне да обръща внимание на това", сподели Яна Алексиева от Асоциация "Родители".
