Министерският съвет прие разпореждане за установяване и внасяне в полза на държавата на отчисления от печалбата за финансовата 2025 година от държавните предприятия и търговските дружества с държавно участие в капитала. Отчисленията са в размер на 100% от печалбата за финансовата 2025 г. За търговските дружества с над 50% държавно участие в капитала се предвижда разпределяне на дивидент или отчисление от печалбата в размер на 70 на сто. Срокът за внасянето им е 29 май 2026 година - след девет дни.
Изключенията
От обхвата на разпореждането са изключени лечебните заведения за болнична помощ, центровете за психично здраве, дружествата от отрасъл „Водоснабдяване и канализация“ и държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, представляващи бюджетни организации по смисъла на Закона за публичните финанси.
Още: Не е шега: Служители по почтеността ще спират корупцията в държавните предприятия
Запазва се възможността за публичните дружества, дадена им през 2018 г., да разпределят и междинен 6-месечен дивидент в размер на не по-малко от 50 на сто от печалбата, при спазване на изискванията на чл. 115в от Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Срокът за внасяне на дивидента по този ред е до 15 декември 2026 г.
Снимка: БГНЕС
С приемането на разпореждането се осигуряват условия за изпълнение на приходната част на държавния бюджет в частта на неданъчните приходи от дивидент, аргументират се от Министерски съвет и добавят, че размерът на отчисления от печалбата е в съответствие с нуждите на бюджета, "с оглед спазване на фискалните правила и изисквания, съгласно Закона за публичните финанси и Пакта за стабилност и растеж".
Още: Какво е ДКК - Държавна консолидационна компания?
Потенциалните проблеми
Внасянето на цялата печалба на държавните дружества за 2025 г. в държавната хазна е решение, което трябва да подпомогне фиска, но отново поставя въпроса дали държавните компании няма да останат без ресурс за инвестиции и развитие, пишат от Forbes България.
Този тип мярка обикновено се защитава като бърз начин за осигуряване на приходи в бюджета, без да се повишават данъци. Критиката е, че тя превръща държавните дружества в инструмент за краткосрочно фискално балансиране, вместо да им оставя ресурс за модернизация, капиталови разходи и по-дългосрочни инвестиции.
