Не всички видове торове могат да се смесват помежду си, защото при взаимодействието на някои компоненти протичат химични реакции, които намаляват ефективността на тора или водят до образуването на несмилаеми утайки.
Торовете, които не трябва да се смесват
Първото правило се отнася до азотните торове на амонячна основа: амониев нитрат, амониев сулфат и урея. Те не трябва да се смесват с алкални торове като вар и дървесна пепел. Това е така, защото контактът причинява химическа неутрализационна реакция, по време на която азотът се превръща в амоняк и се изпарява. В резултат на това ефективността на тора е значително намалена.
Смесването на урея с прахообразен суперфосфат също не се препоръчва. Тази комбинация създава лепкава, бучкаста маса, която не е подходяща за равномерно нанасяне върху почвата. Тази смес става трудна за разнасяне, което затруднява торенето и потенциално води до неравномерно подхранване на растенията.
Реколтата ще бъде 2 пъти по-богата, ако през есента наторите градината с този тор
Предварителното смесване на калиева сол и нитрат със суперфосфат също е нежелателно. Тези компоненти са склонни към овлажняване, особено при висока влажност, което води до уплътняване и разваляне на торовете. За да се избегне това, се препоръчва тези торове да се прилагат поотделно или да се използват сложни форми, специално предназначени за комбинирана употреба.
Сухите, рохкави минерални торове могат да се смесват безопасно, ако са правилно навлажнени и се разливат лесно. Например, амониевият нитрат може да се смесва с амониев сулфат, други нитрати и амофос. Тази смес осигурява балансирано подхранване на растенията, съчетавайки азот, фосфор и калий.
Уреята може да се комбинира и с амониев сулфат, гранулиран суперфосфат и амофос. Това помага да се осигури на растенията тор с еднократно приложение, улеснявайки прилагането и повишавайки ефективността.
Засаждане на ягоди: НЕ слагайте този тор в дупката
При смесване на торове най-важното е да се обърне внимание на техния химичен състав и структурни свойства. Алкалните и киселинните торове не трябва да се смесват, тъй като те ще се неутрализират взаимно. Освен това, съдържанието на влага и размерът на гранулите играят роля: влажният или слепнал материал предотвратява равномерното разпределение и може да причини запушване на оборудването за торене.
Оптималната последователност за приготвяне на смеси е първо да се разтворят азотните торове, след това да се добавят фосфорни и калиеви компоненти и накрая да се добавят микроелементи и продукти за растителна защита. Това помага да се сведат до минимум химичните реакции, които могат да намалят качеството на тора.
Важно е също така да не съхранявате предварително приготвени смеси за дълги периоди от време. Най-добре е да ги приготвите непосредствено преди да ги приложите върху почвата, за да запазите максималната им хранителна стойност.
Торовете, които са най-добрият заместител на оборския тор
