През 1900 г. Карл Ландщайнер открива системата за кръвни групи ABO, която се превръща в най-важната система за клиничната трансфузионна медицина. Хората с кръвни групи A, B, AB и O имат червени кръвни клетки (еритроцити), които показват A, B, AB или никакъв антиген, както и серум, който съдържа естествено срещащи се антитела.
Именно тези естествено срещащи се антитела възпрепятстват кръвно-несъвместимата трансфузия или трансплантация. ABO антигените се произвеждат чрез добавяне на терминална захар към олигозахаридна H верига, използвайки специфични за кръвната група трансферази, които пренасят N-ацетил-D-галактозамин или D-галактозна захар, за да образуват съответно A или B антигени.
Силни и слаби страни на различните кръвни групи
Разлика между кръвни групи А1 и А2
Подтипова е разликата между кръвна група А1 и А2 . И двете се причисляват към кръвна група А в ситемата АВ0, но имат разлики в структурата и количеството на А-антигена по повърхността на червените кръвни клетки. Това разграничаване е важно в конкретни медицински ситуации като трансплантиране или кръвопреливане.
Кръвна група А
Когато човек е причислен към кръвна група А, означава, че върху неговите червени кръвни клетки има А-антигени. Това се специфични белтъци. Има два основни подтипа на А-антигена:
1. А1
Това е “силен антиген“. Среща се при 80% от хората с кръвна група А. Количеството А-антигени при него е между 500 000 и 1 000 000. Структурата му е сложна и не се наблюдава имунна реакция.
2. А2
Смята се, че е по-слаб антиген, който се среща при 20% от хората с кръвна група А. Антигените в тази подгрупа не надвишават 250 000. Структурата на антигена е по-проста и само в редки случаи предизвиква имунна реакция.
Учени откриха нова кръвна група: Променя се основно разбиране в медицината
Защо това има значение?
1. Кръвопреливане
По принцип не възниква проблем при кръвопреливане между пациенти с А1 и А2 подгрупа, но в редки случаи лица с А2(особено А2В) могат да образуват антитела срещу А1, което може да доведе до имунна реакция при кръвопреливане с кръв А1.
Ако си представим, че на пациент с кръвна група А2 му се прелива кръв от човек с А1 кръвна група, обикновено не възниква проблем, Тялото успява да разпознае и двата подтипа като кръвна група А.
В редки случаи, обаче, при хора с А2( особено А2В) имунната система може да реши, че А1-телата са чужди и да започне да създава антитела срещу тях.
В подобен случай може да се стигне до разрушаване на червените кръвни клетки, а това е много опасно и се налага спешно лечение. Поради тази причина пре странни реакции по време на кръвопреливане от хора с кръвна група А винаги се проверява дали не са с А2 и развили ли са анти-А1 антитела.
2. Трансплантация и лабораторна диагностика
Предимно при сложни медицински състояния или при бъбречна трансплантация трябва сус сигурност да се знае какъв е точният подтип, за да няма усложнения.
Учени идентифицираха нова кръвна група и тя е най-рядката в света
При бъбречна трансплантация разликата между А1 и А2 е съществена. Донор с А2 може при определени условия да дари бъбрек на пациент с 0 кръвна група. Причината е, че А2-антигените за слабо изразени и не дразнят толкова имунната система. Знанието за този факт разширява възможностите за съвместимост на донори.
3. Бременност
Подобна ситуация може да възникне много рядко, но все пак е възможна.
При бъдеща майка с кръвна група А2, чийто плод има кръвна група А1 рядко може да се създадат антитела анти-А1 от майката.
Изводи
• А1 и А2 да подтипове на А кръвна група, с различна структура на антителата и гъстота
• В традиционната медицин не са от значение
Посочиха хората с коя кръвна група са с най-висок риск от ранен инсулт
• Деленето е важно при трансплантации, кръвопреливане и бременност, тъй като може да се стигне до необясними реакции на имунната система.
• По-често се срещата хора с кръвна група А и А1.
