Въвеждане на електронна рецепта до края на 2019 г. препоръчват от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП), за да се оптимизират разходите за лекарства и да се подобри здравеопазването. Такива намерения бяха обявени от здравното министерство, а и самата самата национална здравно-информационна система по проект трябва да завърши в края на тази година, отбеляза Стоян Панчев. Дали ще ги имаме на практика остава да гадаем, при положение, че в последните 10 години, по данни на Сметната палата, са загубени проекти за въвеждане на такава система на стойност 20 млн. лв., добави той. Електронната рецепта ще дава възможност за навременен анализ на лекарствения пазар и проследяване на разходите в реално време, изтъкнаха още от ЕКИП.
Според техен експертен доклад "Предложение за рационална лекарствена политика", представен в БТА, препоръчително е повишаване на процента на реимбурсация на лекарствата за сърдечно-съдови заболявания и провеждане на широка кампания в полза на употребата на генерични медикаменти.
В доклада се изследват разходите на НЗОК за медикаменти за четири групи заболявания (сърдечно-съдови, онкологични, диабетни и ревматоидни) за периода 2014 - 2016 г., като се поставя акцент върху диспропорционалното им реимбурсиране.
През 2016 г. над 2.5 млн. здравноосигурени лица са били лекувани с оригинални лекарства, за които НЗОК е платила над 535 млн. лв. или208 лв. на човек. В същото време близо 3.9 млн. здравноосигурени лица са били лекувани с генерични медикаменти за които НЗОК е платила близо 97 млн. лв. или 25 лв. на човек, изтъкна Аркади Шарков, автор на доклада. Лечението с оригинални лекарства обхваща 1.5 пъти по-малко пациенти, но струва 5.5 пъти повече, изтъкна той.
При злокачествените заболявания в следствие на генерично навлизане и употреба има понижение на разходите за лечение на едно лице от 664.61 лв. през 2014 г. до 541.28 лв. през 2016 г. или спад от 18.6%, отбеляза още експертът. Там, където лечението е изцяло с генерични лекарствени продукти разходите за здравноосигурено лице намаляват с близо 55%, същевременно разходите за лечение с оригинални продукти се увеличават с 6%.
Експертите от ЕКИП са категорични, че провеждането на прогенерична политика би довело до спестяване на около 5 млн. лв. , според изчисленията им за 2016 г. за 11 лекарствени групи.
Една от водещите причини за смъртност в страната са сърдечно-съдовите заболявания и следва да се обърне особено внимание на достъпа до лекарства за тях, подчерта още Шарков. Той посочи, че предотвратимата смъртност в България през 2014 г. е на ниво от 289 на 100 000 души население, а средното ниво за ЕС е от 126 на 100 000 души население.
Средните нива на реимбурсиране на лекарствените продукти за сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания у нас е на ниво от около 33%, докато останалата част се доплаща от пациентите. Допълнително утежняващо обстоятелство е, че реалното реимбурсиране е още по-ниско, което увеличава финансовата тежест за пациентите, изтъкна още авторът на доклада. Между 20 и 30% е финансирането от касата и около 70% се доплаща от пациента, а преобладават пациенти над 60 годишна възраст с ограничени финансови възможности.
Предишна
