Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2026 г. бе одобрен на първо четене от Комисията по бюджет и финанси към парламента с 13 гласа „за“, 4 гласа „против“, нито един глас „въздържал се“. Проектът на бюджета за следващата година бе представен от министъра на финансите Теменужка Петкова. Във връзка с въвеждането на еврото от 1 януари информацията и документите по бюджетната процедура за 2026 г. са изготвени в евро при официален валутен курс съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България - 1,95583 лева за 1 евро.
Макроикономическата прогноза за периода, изготвена от Министерството на финансите (МФ), предвижда растеж на икономиката до 2,7 процента през 2026 г., като брутният вътрешен продукт се очаква да достигне 120,1 млрд. евро. Бюджетният дефицит, заложен в бюджета за следващата година, е 3 на сто от БВП или 3,6 млрд. евро.
На комисия: Приеха вдигането на минималната заплата и по-високата пенсионната вноска
Въз основа на допусканията през периода 2026-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне 37,6 млрд. евро (31,3 процента от БВП) през 2026 г. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,5 млрд. евро, в т.ч. до 3,2 млрд. евро по линия на инструмента SAFE за укрепване на европейската отбранителна промишленост.
Какво предвижда проектобюджетът?
Проектът на бюджета предвижда промени в данъчната политика, сред които - увеличение на данъчната ставка на данъка при източника, удържан при доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от 5 на 10 процента в Закона за корпоративното подоходно облагане и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица; разширяване на обхвата на стоките, подлежащи на фискален контрол, за които е налице задължение за предварително деклариране на данните за превозите; разширяване на системата за електронно проследяване на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск; въвеждане на задължение за електронно отчитане на приходите от продажби чрез използване в търговските обекти на одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите; продължаващо действие на мерки в данъчното законодателство като въведения от 1 май 2025 г. нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия с цел продължение на практиката за балансирано поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия; продължаване на политиката за ползване на данъчни облекчения за деца и за деца с увреждания и през 2026 г.; предоставяне на възможност за по-благоприятен режим за амортизиране за данъчни цели на електрически автомобили; въвеждане на данъчно облекчение, с което се признават за данъчни цели допълнително 25 процента от разходите за научноизследователска и развойна дейност при определени условия.
Предвижда се увеличение на облагането за хазартните игри от 20 на 25 на сто (на променливата част по чл. 30, ал. 3 и 4 от Закона за хазарта). С цел осигуряване на устойчивостта на системата за социално осигуряване е предвидено от 1 януари 2026 г. увеличаване на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване с 2 процентни пункта и от 1 януари 2028 г. - с 1 процентен пункт; увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 януари 2026 г. на 620,20 евро; увеличаване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица от 1 януари 2026 г. на 2352 евро.
Общите разходи по консолидираната фискална програма като дял от БВП са съответно 45,8 процента от БВП през 2026 г. Основните разходни политики, водещи до повишаване в разходната част на бюджета, са увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. от 550,67 на 620,20 евро, осъвременяване на пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, считано от 1 юли на съответната година по „швейцарско правило“ със 7,6 процента или 491 млн. евро, увеличение на размера на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст от 398,81 евро на 460,17 евро за целия период до 2028 г., увеличение на размера на паричното обезщетение за отглеждане на дете до осемгодишна възраст от бащата (осиновителя) от 398,81 евро на 460,17 евро за целия период до 2028 г., включително; увеличение от 50 процента на 75 процента на паричното обезщетение при неизползване на отпуска за бременност и раждане по чл. 50а от Кодекса за социално осигуряване (КСО), за неизползване на отпуска за отглеждане на дете до двегодишна възраст по чл. 54 от КСО и при неизползване на отпуска при осиновяване на дете до петгодишна възраст по чл.53г от КСО, увеличение на разходите за персонал за 2026 г. с 5 процента, а за определени сектори - съгласно действащото законодателство; нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване и през 2026 г. на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 процента от средната работна заплата за страната, с цел да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование, актуализиране на възнагражденията на академичния състав и на лицата по чл. 53, ал. 1 от Закона за висшето образование в държавните висши училища и научните организации за 2026 г., във връзка с приети промени в Закона за висшето образование (ДВ, бр. 25 от 2024 г.), в съответствие с достигнатите размери на средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца, публикувани от Националния статистически институт, увеличение на възнагражденията за персонал в сферата на болничната медицинска помощ на лекари специализанти и на медицински сестри и акушерки с 260 млн. евро допълнителен трансфер от централния бюджет към бюджета на НЗОК, увеличение на средствата за персонал в сектор „Отбрана и сигурност“ в съответствие с нормативно установения ред. Увеличени са средствата по бюджетите на общините в резултат на променените натурални показатели в сферата на делегираните от държавата дейности в областта на културата, социалните услуги, здравеопазване и др.
Бюджетните взаимоотношения с общините са в размер на 5,107 млрд. евро за 2026 г., като ръстът спрямо 2025 г. е 544 млн. евро. Средствата за капиталови разходи през 2026 г. възлизат на 7,76 млрд. евро, като в това число са тези с национално финансиране от 3,605 млрд. евро и с европейско финансиране от 4,155 млрд. евро (в това число Националният план за възстановяване и устойчивост).
Кой какво каза?
Любослав Костов, главен икономист на КНСБ посочи пред Комисията по бюджет и финанси, че ръстът на българската икономика се стимулира чрез потреблението, поради което заложената в бюджета политика за увеличаване на доходите е в посока подкрепа на растежа. Според него тази политика все още не може да се разглежда като проинфлационна.
По думите на Атанас Кацарчев, главен икономист на КТ „Подкрепа“, бюджетът не залага политики срещу демографската криза, като също така е добре да се помисли за възнагражденията в трите обществени медии
Още: Работодатели предлагат вариант на бюджет без ръст на данъци и осигуровки
Изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Република България Силвия Георгиева посочи, че ръководената от нея организация е удовлетворена от макрорамката на бюджета в частта му за общините. Тя призова да се обърне внимание на актуализация на данъчните оценки, тъй като такава не е правена от 2006 година, а това би могло не само да подобри приходите в общините, а ще доведе и до изсветляване на имотния сектор и ръст в приходите от ДДС.
Според председателя на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България Румен Радев агресивната промяна на данъчноосигурителния модел е увредила доверието на работодателите, като ги е изненадала с повишаването на максималния осигурителен доход и осигуровките с 2 процентни пункта. По думите му има редица мерки в бюджета, които могат да спестят сериозни средства. Той даде пример, че увеличението на разходите за заплати в държавния сектор с не повече от 5 на сто през следващата година би освободило в бюджета 455 млн. евро.
Председателят на УС на Българската стопанска камара Добри Митрев посочи, че бюджетът за следващата година наказва 2,1 млн. работещи граждани и фирми, които работят на светло и плащат данъци. Той критикува автоматичния модел за увеличававане на минималната заплата, предвиденото изискване за софтуер за управление на продажбите, одобрен от НАП, както и разширяването на списъка на стоки с висок фискален риск.
Зам.-изпълнителният директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Боян Николаев нарече бюджета за 2026 година „тежко проинфлационен“. По думите му, управляващите създават „чудовище“, което може да не бъде овладяно през следващите 5-10 години.
Председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов каза, че основният проблем на бизнеса в Европа, а и у нас, е ръстът на разходите за персонал, като разкритикува предложението за увеличаване на осигурителните вноски с 2 пр. пункта, подчертавайки, че това увеличение може да има само отрицателен ефект.
Подуправителят на Българската народна банка Петър Чобанов посочи пред бюджетната комисия, че централната банка е фокусирана върху запазването на ценовата стабилност. По думите му, страната ни може да положи усилия да не поддържа бюджетни дефицити на ръба на 3-те процента от БВП. Чобанов заяви, че в рамките на дебата е искал да чуе нещо повече относно предстоящото присъединяване към еврозоната и евентуалните ефекти от това върху икономиката на страната.
Йордан Цонев каза, че ДПС-Ново начало ще подкрепят бюджета, посочвайки, че доходите на работещите хора като учители, лекари и полицаи, трябва да растат. Той заяви, че не е съгласен с позицията на бизнеса, тъй като страната ни има едва 10 на сто корпоративен данък на фона на средно равнище от 20-25 на сто в Европейския съюз, което ни прави страната с втория най-нисък данък върху печалбата на бизнеса.
Според Мартин Димитров от ПП-ДБ чрез бюджета за 2026 година България се отказва от основното си конкурентно предимство – ниските данъци.
Мария Илиева посочи, че групата на „Величие“ няма да подкрепи бюджета.
Асен Василев от ПП-ДБ изказа мнение, че правителството декапитализира бизнеса чрез вдигането на данък дивидент, като същевременно „подкупва“ потреблението чрез увеличението на осигурителните вноски с 2 пр. пункта.
Според Димо Дренчев от „Възраждане“ работодателските организации не представляват средната класа, поради което няма да провокират протестни действия, което прави техните оплаквания несъстоятелни.
Атанас Атанасов посочи, че „БСП-Обединена левица“ ще подкрепи проекта за бюджет за 2026 година, тъй като „той може да се нарече социален“ с мерките, заложени в него, които подкрепят увеличение на доходите на трудещите се, в момент, в който „България се намира на ръба на присъединяването към еврозоната“.
