Свитъците от Мъртво море, открити в пещерите Кумран преди повече от половин век, са оказали значително влияние върху разбирането ни за историята на религиите и древните езици. Документите са написани на арамейски и иврит между III век пр.н.е. и I век от н.е. За тяхното датиране се използват данни на палеографията, анализ на древни ръкописи, но невинаги се опират на образци с известна възраст. Липсват и археологически слоеве. В нова работа учените за първи път са получили радиовъглеродни датировки за неизследвани досега ръкописи и са ги анализирали с помощта на модел на невронна мрежа.
ОЩЕ: Изгубен фрагмент от Кумранските ръкописи 60 години висял в рамка на стена
Изследователи от Дания, Италия и Белгия под ръководството на Младен Попович от Кумранския институт към Университета в Грьонинген (Нидерландия), за първи път са датирали по радиовъглеродния метод 30 свитъка от четири места, обхващащи период от пет века. Това са пещери в Кумран, Масада, Вади Мурабат, Нахал Хевер на територията на съвременен Израел и Западния бряг на река Йордан. Статия за това е публикувана в списание PLOS One.
Кумранска пещера 4, където са открити деветдесет процента от свитъците. Effi Schweizer / Public Domain
Датите показали различия между ръкописите от Хасмонейския период и по-младите иродиански, обхващащи второто столетие от нашата ера. Датите на тези два вида образци обаче по странен начин се разпределили на времевата скала. Хасмонейските, за разлика от иродианските, лежали по-компактно. Авторите открили, че свитъкът 4Q114, който съдържа част от Книгата на Даниил 8–11, е необичаен. Експертите го датират към 160 г. пр.Хр. А според 14C се оказало, че той се вписва в периода 230 – 160 г. пр. Хр., съвпадайки с времето, когато се предполага, че е написана последната част на библейската Книга на Даниил.
ОЩЕ: Скрита ли е Райската градина под Великата пирамида в Египет?
Учените избрали 24 ръкописа с потвърдени дати за предварително обучение на модела, наречен Енох, на името на старозаветния герой. Документите били дигитализирани за разпознаване на текст и подготвени за извличане на стилови характеристики чрез невронна мрежа. Не става въпрос за литературен стил, а за формата на писане. Моделът се научил да прави разлика между хасмонейски и иродиански ръкописи с 93 процента точност.
Енох тренирал върху текстове с потвърдена по 14C възраст, за да датира образците по стил на писане. След това моделът анализирал 135 недатирани преди това свитъка от Мъртво море.
Israel Museum / Public Domain
Експертите разделили отговорите на модела на реалистични и нереалистични. В първата категория попаднали 107 свитъка, или 79% от набора от данни. Авторите изключват случайния характер на този резултат.
ОЩЕ: Библията е писана от повече от 40 различни автори
Оказало се, че свитъците, изследвани чрез радиовъглеродния метод и с помощта на Енох, са по-стари от предполагаемите палеографски данни. Хасмонейските свитъци са датирани към първата половина на втори век пр.н.е., а не 150 – 50 г. пр.н.е. Свитъците на Иродианския период също се оказали по-древни. Това означава, че те не представляват етап от развитието на хасмонейските ръкописи, а са съществували едновременно с тях.
Според авторите Енох е дал основание да се изясни хронологията на свитъците от Мъртво море, което ще има последици за историята на Юдея. В частност радиовъглеродната датировка за свитък 4Q114 и предсказанието на Енох за 4Q109 (копие на Еклесиаст) свидетелстват, че това са първите известни фрагменти от библейската книга от епохата на предполагаемия им автор.
