Кирил Петков обещава обрат в преговорите със Северна Македония пред Financial Times

Новоизбраният премиер Кирил Петков на България даде интервю пред Financial Times, в което заявява, че България ще предложи "нов процес за Северна Македния - много бърз, с ограничена времева рамка, само за шест месеца".

Kiril Petkov indicates he could lift its veto in six months, but #Macedonia will likely have to meet a number of Bulgarian demands - https://t.co/BSY8AuiGkU pic.twitter.com/RFR0r7SW7n

— RepublikaEng (@RepublikaEng) December 14, 2021

Репортерът Мартон Дунай от Будапеща тълкува ангажимента на Петков като "обратен завой" и "край на пречките от страна на София пред намерението на Северна Македония да се присъедини към ЕС, след като новото правителство встъпи в длъжност".

Kiril Petkov, de nieuwe premier van Bulgarije, is buurland Noord-Macedonië een stuk beter gezind. Hij wil de blokkade van het land tot de EU opheffen. https://t.co/4MPKOUt9Df

— Arja Mari (@arjamari) December 14, 2021

"Обратът идва, след като преди година България наложи вето върху началото на преговорите на своя съсед за членство в ЕС в разгара на спорове около въпросите на историята и идентичността. Тогава критиците обвиняваха бившия премиер на център-дясната коалиция Бойко Борисов за това, че прибягва към национализма, за да разсее вниманието от продължилите с месеци протести срещу организирата престъпност и корупцията по време на неговото управление", коментира FT.

Петков потвърждава пред FT позицията на кабинета за 100-процентова подкрепа на политиките на НАТО и Европейския съюз.

PM #KirilPetkov 🇧🇬 says he'll push for NM 🇲🇰 accession, looking forward to the developments 👀https://t.co/bA4owQ16Vp

— Raffaele Mastrorocco (@RaffaeleMstr) December 14, 2021

Той заявява, че новият кабинет ще даде ново начало на преговорите със Скопие: "Ще използваме работни групи, за да намерим решения на проблеми като общата икономическа активност, инфраструктурата, културата и историята".

FT посочва, че отношенията между двете страни започнаха да се влошават през последните години, като "много българи отричат идеята за отделна македонска идентичност и език". Цитирано е скорошно изследване на "Галъп", според което по-малко от 10% от българските граждани казват, че изцяло подкрепят евроинтеграционните амбиции на Скопие, докато над 70% "подкрепят ветото на България", докато не се разрешат двустранните спорове.

Допълнителен проблем за Кирил Петков, според изданието, са позициите на коалиционните партньори по казуса със Северна Македония - включително поверяването на Министерството на външните работи на Теодора Генчовска от квотата на "Има такъв народ".

"Енигматичният лидер на ИТН Слави Трифонов култивира имидж, който произтича в романтичния национализъм - в България той обхваща твърдението, че Северна Македония е етнически и културно българска", се казва в коментара на FT.

Кирил Петков описва ИТН като конструктивен партньор по време на коалиционните преговори, като казва, че проблемните теми ще продължат да се обсъждат.

"Например, в македонските учебници България не бива да бъде наричана фашистка", казва той.

Петков обсъжда и проблема с нарастващото напрежение в Черноморския регион, свързано с поведението на Русия.

Той казва пред Financial Times, че България иска да прекрати зависимостта си от руските енергийни източници.

Държавата получава почти всички доставки на природен газ от Русия, напомня FT, а тръбопроводът през Гърция, който може да внася газ от алтернативни източници, се строи от повече от десетилетие.

Петков е посочил, че България вече има подписани договори за доставки на азербайджански газ през гръцкия маршрут и обещава да завърши българската част от проекта възможно най-бързо.

Външната политика на новото правителство ще се фокусира върху недопускането на въоръжени конфликтите "където и да е в съседство", като България ще остане обвързана със Запада.

На въпрос, свързан с репликата на Румен Радев от президентския дебат, че "В момента Крим е руски", Кирил Петков заявява, че това не е променило официалната българска позиция по казуса с анексирания украински полуостров. Вместо това президентът "само е искал да привлече вниманието към реалността на място".

"Ние третираме Крим като част от Украйна, няма съмнение по този въпрос. Но искаме да използваме всички дипломатически средства, за да избегнем военен конфликт. Стремим се към активна и ангажирана роля на България както в ЕС, така и в НАТО. Повече не искаме да бъдем лошото дете на последния чин в класната стая", казва той.