"Има много усилия (и то доста успешни) да се дискредитира нашата професия. Ние не искаме специално третиране, но предвид спецификите на професията заслужаваме поне равностойни условия на труд и специфични защити. Знаем, че работата носи рискове - проблемът е, че нито в нюзрумите, нито на институционално ниво има някакви механизми за защита с цел тази професия да не е толкова рискова. … Когато си жена, отношението е по-различно - обиди, несигурност за майчинството, сексизъм." Това коментира в ефира на Студио Actualno председателят на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) в България и журналист Мария Черешева. По думите й заплахите за семействата на колеги в гилдията и непрестанния тормоз често ги принуждават да напуснат професията, особено в регионалните медии.
"Условията, в които работим, са част от елемента свобода на медиите - колкото по-притиснат си икономически, толкова по-трудно е и да си независим и смел журналист с гръб зад себе си. Професията се е феминизирала в последните девет години - запитахме се на какво се дължи това. Не виждаме подобрение за този период в условията на труд - заплащанията, осигуровките, социални придобивки и защита. Това е една много несигурна професия в обществото, в което живеем. До голяма степен това беше валидно и за образованието, но учителите се пребориха за едни по-добри условия за работа и може би вече има някакъв баланс на половете там. Ние смятаме, че журналистиката също е в интерес на обществото", подчерта още Черешева.
Поводът за разговора ни е докладът на АЕЖ, представен от организацията и авторката Николета Даскалова "Да бъдеш журналистка: цената на професията". В доклада са изведени няколко основни проблема за журналистиката:
- ниско заплащане,
- несигурност на работните места,
- ненормирано работно време и
- необходимостта журналистите да комбинират няколко професионални ангажимента, за да осигурят достатъчно доходи.
От своя страна журналистките продължават да говорят за ниски възнаграждения спрямо натоварването, работа извън стандартното работно време, липса на достатъчно предвидимост и необходимост да търсят допълнителни източници на доходи.
"Достъпът до качествена информация не се третира като достъпа до здравни услуги или образование. Качествената журналистика става все по-важна, но информацията в интернет пространството все по-често не е генерирана от хора. Разбира се, че и българската журналистика има грехове към аудиторията, ние не сме изолирана професия, която не прави грешки. В част от случаите, за съжаление, част от самите медии са съдействали за това властта да се окопае и са били използвани като пропагандни инструменти. Но има и огромни кампании с цел дискредитиране на медиите от политици и силните на деня - всичко това започна от първата кампания на Доналд Тръмп с термина "fake news". Ако нещо не ти харесва, то със сигурност се определя като "fake news". Същото се случва и у нас", разказа още Черешева.
Тормозът и натискът
SLAPP делата са изключително тежка форма на натиск върху журналистите, подчерта още Черешева. "Тези дела-шамари са злоупотреба с правосъдие. В цяла Европа и вече у нас политически лица, бизнес и хора, които имат вземане-даване с организираната престъпност използват такива дела, с които могат да закриват цели редакции", казва още Черешева.
Самото изследване, разбира се, показва хомогенна картина по отношение на средата за работа на журналистките.
"В корпоративните медии средата е много по-добра, в сравнение с регионалните медии, в които екип от трима души се счита за луксозна среда. На регионално ниво натискът е много по-силен - често местната власт играе със сериозните икономически фактори, поради което немалко такива сайтове са просто пиари на властта. Има обаче и такива, които не се дават и продължават да правят сериозна и критична регионална журналистика. Много често обаче те са оставени да се оправят сами", казва още Черешева.
Още: Наплатанова: СЕМ е независим, въпреки че върху 70% от журналистите има политическо влияние
Тя даде и пример с цитирана реплика от изследването, разказана от респондентка - "те си имат семейства". Една заплаха, често чувана от колеги в регионални и национални медии.
"Това напомняне винаги е приятелско, много рядко са откровено враждебни. Много жени са чували такива предупреждения, които са си заплахи и то не лично към теб, а към най-скъпото ти. Това кара доста колеги и колежки да се замислят. И когато нямаш сериозна медия и ресурси зад гърба ти, може да доведе до автоцензура или дори напускане на професията. Това са брутални прийоми, за които трябва да говорим. Има и един скрит и неизговорен сексизъм, за който сме приели, че "тук е така". Обръщения като "коте" към журналистки и едно трагикомично отношение, което те принизява. Те преглъщат, казвайки си, че това е част от работата", обясни още Черешева.
Според нея имаме сериозни пропуски и като гилдия да сме солидарни и да се защитаваме от заплахите, но и от непристойните условия на труд, които надали друга гилдия би приела. "Имахме един цитат "понякога на светло, понякога на черно, понякога на сиво - схеми всякакви". Така работи журналистиката днес. И ако ние самите осветляваме схеми, то изпадаме в обратната ситуация, в която способстваме такива - това не е приемливо", обясни още тя.
Какво (не) прави властта?
Още: Край на "делата шамари": Държавата ще защити журналисти и активисти от схемите за сплашване в съда
Относно новото отношение на управляващото мнозинство към журналистите, демонстрирано още в първите дни от работата на 52-рото Народно събрание в лицето на Слави Василев и желанието му да "посочва" кои журналисти да говорят, Черешева разказа:
"Винаги подхождаме към новата власт с известна надежда, че ще прояви нужното уважение към нашата професия. Президентът Румен Радев се срещна с международна мисия за Съвета на Европа и Механизма за бързо реагиране, с най-големите и авторитетни международни медийни организации. Рядко се случва държавен лидер да има тип среща с държавен ръководител - тогава той потвърди ангажимента си към разследващата журналистика и свободата на словото. Сега е моментът да напомним на "Прогресивна България" за дадените от тях обещания, макар друга среда. Първоначалните сигнали обаче при идването на власт на ПБ от страна на някои техни депутати и лица на високо в партията, не бяха обнадеждаващи", обясни Черешева.
По думите на журналистката прави впечатление затвореността на властта. "Би било редно и нормално самият премиер да дава по-често пресконференции, а ние виждаме като говорители основно депутати. Имат известна неопитност, правене на грешки, даване на заден. Властта остава затворена. Променени ли са например някои от битките, които журналистите водят - не. Парламентарните репортери се борят за нормален достъп до депутатите, откакто парламентът се премести в Партийния дом", припомни още председателката на АЕЖ.
