"Има много усилия (и то доста успешни) да се дискредитира нашата професия. Ние не искаме специално третиране, но предвид спецификите на професията заслужаваме поне равностойни условия на труд и специфични защити. Знаем, че работата носи рискове - проблемът е, че нито в нюзрумите, нито на институционално ниво има някакви механизми за защита с цел тази професия да не е толкова рискова. … Когато си жена, отношението е по-различно - обиди, несигурност за майчинството, сексизъм." Това коментира в ефира на Студио Actualno председателят на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) в България и журналист Мария Черешева. По думите й заплахите за семействата на колеги в гилдията и непрестанния тормоз често ги принуждават да напуснат професията, особено в регионалните медии.
"Условията, в които работим, са част от елемента свобода на медиите - колкото по-притиснат си икономически, толкова по-трудно е и да си независим и смел журналист с гръб зад себе си. Професията се е феминизирала в последните девет години - запитахме се на какво се дължи това. Не виждаме подобрение за този период в условията на труд - заплащанията, осигуровките, социални придобивки и защита. Това е една много несигурна професия в обществото, в което живеем. До голяма степен това беше валидно и за образованието, но учителите се пребориха за едни по-добри условия за работа и може би вече има някакъв баланс на половете там. Ние смятаме, че журналистиката също е в интерес на обществото", подчерта още Черешева.
Поводът за разговора ни е докладът на АЕЖ, представен от организацията и авторката Николета Даскалова "Да бъдеш журналистка: цената на професията". В доклада са изведени няколко основни проблема за журналистиката:
- ниско заплащане,
- несигурност на работните места,
- ненормирано работно време и
- необходимостта журналистите да комбинират няколко професионални ангажимента, за да осигурят достатъчно доходи;
От своя страна журналистките продължават да говорят за ниски възнаграждения спрямо натоварването, работа извън стандартното работно време, липса на достатъчно предвидимост и необходимост да търсят допълнителни източници на доходи.
"Достъпът до качествена информация не се третира като достъпа до здравни услуги или образование. Качествената журналистика става все по-важна, но информацията в интернет пространството все по-често не е генерирана от хора. Разбира се, че и българската журналистика има грехове към аудиторията, ние не сме изолирана професия, която не прави грешки. В част от случаите, за съжаление, част от самите медии са съдействали за това властта да се окопае и са били използвани като пропагандни инструменти. Но има и огромни кампании с цел дискредитиране на медиите от политици и силните на деня - всичко това започна от първата кампания на Доналд Тръмп с термина "fake news". Ако нещо не ти харесва, то със сигурност се определя като "fake news". Същото се случва и у нас", разказа още Черешева.
Тормозът и натискът
SLAPP делата са изключително тежка форма на натиск върху журналистите, подчерта още Черешева. "Тези дела-шамари са злоупотреба с правосъдие. В цяла Европа и вече у нас политически лица, бизнес и хора, които имат вземане-даване с организираната престъпност използват такива дела, с които могат да закриват цели редакции", казва още Черешева.
Самото изследване, разбира се, показва хомогенна картина по отношение на средата за работа на журналистките.
"В корпоративните медии средата е много по-добра, в сравнение с регионалните медии, в които екип от трима души се счита за луксозна среда. На регионално ниво натискът е много по-силен - често местната власт играе със сериозните икономически фактори, поради което немалко такива сайтове са просто пиари на властта. Има обаче и такива, които не се дават и продължават да правят сериозна и критична регионална журналистика. Много често обаче те са оставени да се оправят сами", казва още Черешева.
Още: Наплатанова: СЕМ е независим, въпреки че върху 70% от журналистите има политическо влияние
Тя даде и пример с цитирана реплика от изследването, разказана от респондентка - "те си имат семейства". Една заплаха, често чувана от колеги в регионални и национални медии.
"Това напомняне винаги е приятелско, много рядко са откровено враждебни. Много жени са чували такива предупреждения, които са си заплахи и то не лично към теб, а към най-скъпото ти. Това кара доста колеги и колежки да се замислят. И когато нямаш сериозна медия и ресурси зад гърба ти, може да доведе до автоцензура или дори напускане на професията. Това са брутални прийоми, за които трябва да говорим. Има и един скрит и неизговорен сексизъм, за който сме приели, че "тук е така". Обръщения като "коте" към журналистки и едно трагикомично отношение, което те принизява. Те преглъщат, казвайки си, че това е част от работата", обясни още Черешева.
Според нея имаме сериозни пропуски и като гилдия да сме солидарни и да се защитаваме от заплахите, но и от непристойните условия на труд, които надали друга гилдия би приела. "Имахме един цитат "понякога на светло, понякога на черно, понякога на сиво - схеми всякакви". Така работи журналистиката днес. И ако ние самите осветляваме схеми, то изпадаме в обратната ситуация, в която способстваме такива - това не е приемливо", обясни още тя.
Какво (не) прави властта?
Още: Край на "делата шамари": Държавата ще защити журналисти и активисти от схемите за сплашване в съда
Относно новото отношение на управляващото мнозинство към журналистите, демонстрирано още в първите дни от работата на 52-рото Народно събрание в лицето на Слави Василев и желанието му да "посочва" кои журналисти да говорят, Черешева разказа:
"Винаги подхождаме към новата власт с известна надежда, че ще прояви нужното уважение към нашата професия. Президентът Румен Радев се срещна с международна мисия за Съвета на Европа и Механизма за бързо реагиране, с най-големите и авторитетни международни медийни организации. Рядко се случва държавен лидер да има тип среща с държавен ръководител - тогава той потвърди ангажимента си към разследващата журналистика и свободата на словото. Сега е моментът да напомним на "Прогресивна България" за дадените от тях обещания, макар друга среда. Първоначалните сигнали обаче при идването на власт на ПБ от страна на някои техни депутати и лица на високо в партията, не бяха обнадеждаващи", обясни Черешева.
По думите на журналистката прави впечатление затвореността на властта. "Би било редно и нормално самият премиер да дава по-често пресконференции, а ние виждаме като говорители основно депутати. Имат известна неопитност, правене на грешки, даване на заден. Властта остава затворена. Променени ли са например някои от битките, които журналистите водят - не. Парламентарните репортери се борят за нормален достъп до депутатите, откакто парламентът се премести в Партийния дом", припомни още председателката на АЕЖ.
