X
 
 

Владимир Шопов - за капаните на Brexit и на европейската зелена сделка

1920 0
Владимир Шопов - за капаните на Brexit и на европейската зелена сделка
Снимка: БГНЕС
Владимир Шопов е политолог, възпитаник на СУ „Св. Климент Охридски“ и Лондонското училище по икономика и политически науки. Специализирал е в университетите в Оксфорд, Лондон, Калифорния, Пекин и в Ново училище за социални изследвания, Ню Йорк. Той е автор, изследовател и консултант. Бил е съветник по европейски въпроси на министъра на вътрешните работи (1997-1998 г.), съветник в Мисията на България към ЕС (1998-2001 г.) и съветник на министъра на външните работи (2014 - 2016).

Г-н Шопов, Brexit става факт утре (31 януари), после накъде? 

След това към Brexit отново, защото отдавна е ясно, че това е един процес, който ще продължи много по-дълго отвъд най-драматичния и правен негов аспект, който е свързан с формалното напускане на страната. Всъщност излизането на Великобритания от Европейския съюз в края на седмицата е краят на началото в такъв смисъл, че оттук нататък двете страни са изправени пред по-голямото предизвикателство и то е да договорят параметрите на едно цялостно сътрудничество. Имаме политическо желание и заявка и от двете страни в тази посока.

Преговорите всъщност започват на 3 март. Става дума за търговското споразумение между Великобритания и ЕС.

Точно така. Има относителна яснота поне за първите етапи от преговорния процес. Знаем, че към юли месец, в средата на лятото трябва да се направи политическа оценка за напредъка, дали ще има нужда от евентуално удължаване на този период за преговори, така че наистина предстоят няколко много интензивни месеца. Но най-същественото според мен и това, което трябва да се следи най-много, е точното формулиране на британските стартови позиции в тези преговори. Струва ми се, че там все още продължава да има относителна неяснота колко амбициозни търговски отношения желае Лондон, в каква степен тези отношения ще стъпят върху раздалечаване на стандартите между Великобритания и ЕС, което ще бъде проблем. Така че там трябва да следим британската позиция и вече може би ще има повече яснота за това, което предстои.

Но само да обърна внимание на втория важен елемент. Всъщност споразумението, макар че най-много се коментира неговата икономическа и търговска част, тук става въпрос за договаряне на множество параметри на сътрудничество, не просто търговски, а и политически, по отnошение на сигурността. Така че всъщност ще станем свидетели на договаряне на пакет от двустранни споразумения, а не просто търговско споразумение, макар че съвсем очаквано фокусът е точно там.

Нека да го кажем по по-опростен начин: За да продължат нормално да функционират съседни на Великобритания страни-членки на ЕС, техните политически и икономически отношения трябва да минават вече през страна, която е извън общността?

Да, това на международно правен език е договореност с трета страна, т.е. така, както и ние, извън участието ни в ЕС, се договаряме постоянно с държави извън него, тук става въпрос за такъв тип отношения. Тези отношения могат да бъдат структурирани по множество начини и това беше коментирано многократно през последните три години и половина след референдума и сега всъщност идва ключовия момент - британската страна трябва едностранно да дефинира точно какъв модел желае. 

И доколко той ще бъде приемлив за Ирландия и Шотландия и за други страни.

Да, това е също въпросителна, макар и в по-далечна перспектива, защото специално за Шотландия има множество обстоятелства, които според мен ще затруднят нов евентуален референдум за независимост. Те са свързани със самия икономически модел на Шотландия, с евентуалния отказ от британския паунд при тяхна независимост. Така че има много сложни казуси за разрешаване при евентуален втори референдум, но да, със сигурност отношенията между Англия и останалите държави вътре в самата Великобритания ще бъдат подложени на натиск през идните години.

И нещата няма да приключат на 31 декември 2020 година? Възможно ли е дотогава да бъде подписано споразумение или всичко ще бъде по-дълго и мъчително?

Пак казвам, зависи от амбицията на Лондон. Възможно е да се подпише споразумение към тази дата. Всички наблюдатели са общо взето на мнение, че ако се постигне споразумение в тази рамка, то ще бъде по-малко амбициозно. Т.е. да кажем, че ще е малко по-стеснено като обхват. Едно по-сложно и амбициозно споразумение според мен ще изисква повече време от тези няколко месеца. По-точен отговор на този въпрос ще имаме наистина, когато видим стартовата позиция на Великобритания. Но сте съвършено права, че другите аспекти на цялото предоговаряне на отношенията с ЕС и това, което ще се случи вътре в самата Великобритания, ще се развиват във времето. През идните няколко години със сигурност няма да приключи.

Какво означава Brexit за европейските граждани, които живеят във Великобритания? Сред тях има много наши сънародници. Как е гарантирана тяхната сигурност?

Mисля, че там като цяло въпросителните бяха изчистени, те имат гаранция за своя статут. Процедурата, по която те трябва да променят своя правен статут вътре в самата Великобритания, беше доста опростена. По-интересен е въпросът какви ще бъдат отношенията между ЕС и Великобритания и техните граждани след Brexit. Казано иначе, по какви механизми и какви процедури гражданите на ЕС ще могат да имат достъп до британския трудов пазар. Знаете, в момента се коментира една точкова имиграционна система. Между другото през последните дни беше доста рязко свален прагът на доход, който човек трябва да има, за да работи във Великобритания. След Brexit беше свален на 25 хиляди паунда годишно, което все пак е един доста нисък праг. Така че аз лично мисля, че през идните месеци по-скоро вниманието ни трябва да бъде насочено към договарянето на отношенията между Великобритания и ЕС след Brexit. Около самия Brexit нещата вече са ясни.

Да преминем към другото голямо предизвикателство към новата Европейска комисия (ЕК) – зелената сделка. Доколко тя е възможна и ще има ли успех амбициозният план на Урсула фон дер Лайен?

Аз мисля, че на ниво политическо съгласие зелената сделка ще се случи, тя ще стане политика на ЕС, но ми се струва, че тепърва ще ставаме свидетели на нарастващ брой въпросителни по нея и на сериозно политическо недоволство от различни държави вътре в самия ЕС.

Нека да си кажем, ще има икономическа съпротива преди всичко.

Със сигурност ще има съпротива и тази съпротива ще бъде по няколко линии. Според мен има разминаване за самото основание на този радикален пакет от мерки, доколко това е най-подходящата реакция от страна на Европа в момента, доколко е калкулирана цената на този преход, социалните и икономическите последствия. Вярно е, че бяха представени различни суми, но досега специално аз не съм попадал на политически коментар от която и да било страна членка на ЕС, която споделя, че тези суми ще бъдат достатъчни, за да се направи този зелен преход. Всъщност това е една фундаментална трансформация на европейската икономика, която трябва да се случи в рамките буквално на едно десетилетие.

Това възможно ли е?

Ами много трудно ще стане и не съм сигурен, че ЕС в момента има достатъчно легитимност, за да инициира чак толкова радикален план, затова ми се струва, че е възможно известно отслабване на изискванията и очакванията спрямо отделните държави членки. Не съм сигурен в крайна сметка, че този план ще доведе до особено стриктна рамка за постигане на неговите цели. Възможно е, поне в някои свои параметри, той да остане пожелателен документ. 

Или предоговорен?

Някои неща могат да бъдат предоговорени. Според мен основните линии на предоговаряне ще бъдат по отношение на това в каква степен европейските фондове да бъдат обърнати към зелената сделка, защото това ще е проблем за държавите от Централна и Източна Европа и не само. Според мен ще има доста спорове как и откъде ще идват подкрепящи средства за тези сектори, за тези индустрии, които ще бъдат пряко засегнати, най-вече там ще бъдат разминаванията.

Да задам въпроса направо. Възможна ли е икономика без въглища? Полша преди време изказа подобна амбиция.

Вижте, според мен е възможна, въпросът е ако се приеме това като обща политическа цел, все пак в каква времева рамка ще се търси нейното постигане. Ако си поставите подобна икономическа цел в близките 30-40 години, разбира се, че е възможно, но ако искате да форсирате процеса в рамките на половин или едно десетилетие, със сигурност това е голямо предизвикателство и ще предизвика доста сериозен отпор.

Има и нещо друго. Повечето европейски лидери не се отказаха от ядрената енергетика?

Не се отказаха и там също ще бъде един от големите спорове как точно да бъде оценено нейното влияние и как точно тя да бъде интегрирана в зелената енергия. За мен все още няма финално решение, но основният въпрос в крайна сметка остава в каква степен ние сме готови да преобърнем европейската икономика по този фундаментален начин.

И дали сме еднакво готови всички страни членки?

Точно така. До каква степен сме готови и дали сме готови да форсираме още един много тежък преход, извън този, свързан с глобализацията и глобалната икономика, който вече причини доста проблеми на европейските общества. Моето притеснение е, че наслагването на тези тежки трансформации ще доведе до много високи нива на социално и политическо недоволство. Така че именно по тази причина очаквам постепенно да се свият границите на зеления пакет, макар че пак казвам, той ще бъде приет като политически документ и като рамка. 

Казахте нещо изключително важно в глобален план, мисля, че това е големия въпрос пред ЕС и новата ЕК. Доколко общността е адекватно легитимна на фона на световните процеси?

Между другото много от критиките към зеления пакет са именно по тази линия, защото на първо място този амбициозен пакет не решава основния проблем с това дали и в каква степен Европа е в състояние да предизвика адекватна реакция от останалите играчи в световната икономика, които са много по-големи замърсители от нея. Дори българското правителство според мен съвсем точно обърна внимание на това, че Европа всъщност генерира едва под 9% от всичките емисии. Склонни ли сме да мислим, че тяхното намаляване на 7% или на 6% ще има някакъв фундаментален ефект върху глобалната среда. Така че ЕС след като приеме зеления пакет, ще трябва тепърва да намери някакъв начин, по който да се опита поне да принуди останалите глобални играчи, САЩ и Китай да споделят тези амбиции. Аз в момента не виждам никакви признаци за подобно съгласие. Освен това да не забравяме, че самият зелен пакет така, както е замислен в момента, съдържа в себе си открито протекционистки елемент в така наречения въглероден данък. И той ще се окаже в една парадоксална ситуация, в която да бъде и лидер в областта на зелената политика, и да бъде лидер в областта на свободната търговия. Ето едно фундаментално противоречие или поне напрежение, с което също трябва да се справят през идните години. Но аз наистина не съм оптимистично настроен по отношение на неговата способност да повлияе фундаментално на готовността на останалите в световната политика да споделят тези амбициозни зелени политики.

Интервю на Спасиана Кирилова

Actualno.com

Етикети: