X
 
 

Из "1968. Смазването на Пражката пролет" от Ангел Филчев

679 0
photo of Из "1968. Смазването на Пражката пролет" от Ангел Филчев
Снимка: Издателство "Сиела"
2. НАЧАЛОТО НА ПРОМЕНИТЕ

Първите дни на новоизбрания лидер на ЧССР Александър Дубчек не предвещават нищо извънредно. Преминават в класическите протоколни задължения, приемане на поздравления, изказвания на срещи на партийни организации. На тях за пръв път говори за задачите, които си поставя новото ръководство, и заявява, че резки движения в партийната линия няма да има. Но подчертава, че ЦК ще се съобрази с исканията за преодоляване на пасивността при решаване на важни въпроси. Въобще говори повече за дребни поправки, отколкото за радикална промяна в нея. Никой в ЦК няма интерес от установяване на демокрация, което би довело до загубване на монопола над властта. Намеренията на повечето от реформаторите са да се постигне смекчаване на режима и рационализиране на управлението, наричано с разтегливото понятие „демократизация“. Новата линия обаче предизвиква, макар и не веднага, истински взрив в системата, който поставя началото на низ от събития, които съвсем не са резултат само от дейността на „ревизионистите в ЦК“ и „контрареволюционните елементи“, както твърди съветската пропаганда. Породени са от натиска отдолу. И то не само от низовите партийни организации, а от широката общественост, където новата линия получава силен стихиен отклик.

3. ВЪЗРОДИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС

Цинизмът беше абсолютно несвойствен на Дубчек... Той искрено вярваше в доброто и винаги мислеше, че и другите имат добри намерения. Той често се лъжеше, но от това не променяше своята натура. С течение на времето стана по-предпазлив в политическото си поведение, но до края на живота си си остана доверчив човек – независимо за добро или лошо.

Иржи Хофман (чешки историк)

До този момент мнозинството от населението, благодарение на 20-годишния си опит от комунистическия режим, е свикнало с неизменното състояние на нещата, с празнословието и противосмислието на пропагандните клишета. И първоначално не възприема изявленията на първия секретар за радикални промени като нещо сериозно. Хората са се наслушали на обещания и фрази, които не водят до нищо и дори означават точно обратното: „светло бъдеще“ – което никога не идва, „свобода и равни права“ и „народна демокрация“ – означаващи тотална диктатура. При това средният чехословашки гражданин е готов да признае, че не живее чак толкова лошо, и че известни позитивни промени все пак има. Но би желал те да стават по-бързо – без да се нарушават „основите“ и „достиженията“. Това обаче, което кара гражданите да започнат да се вслушват в обещаваните промени, е неочакваният факт, че те започват наистина да се случват. Наказателното дирене срещу участниците в Страховската демонстрация е прекратено, служителите на СНБ (полицията), виновни за бруталното насилие, са наказани. Започва отново да излиза забраненият преди време седмичник на Съюза на чехословашките писатели. Отменен е дискриминационният правилник за прием във ВУЗ и единствен критерий става наистина резултатът от приемните изпити. Премахнат е дори монополът на ЧСМ (Комсомола) и започва свободно сдружаване на младежта. Едно от важните събития, което допринася за промени в ръководството, е и т.нар. Шейнова афера. Генерал Ян Шейна, депутат в НС, в края на февруари 1968 г. забягва на Запад – първоначално в Италия, а след това в САЩ. Подбудите му са криминални, но общественото мнение свързва „Семковия генерал“ (наречен така заради машинациите му със семена за посев) с президента Новотни – заради непотвърдена семейна близост. Възникват и съмнения, че е подготвял държавен преврат. Това дава повод на ЦК на КПЧ да свали доверието си от Новотни и на 22 март той подава оставка. Народното събрание я приема и е избран нов президент – известния с героизираното си минало генерал Лудвиг Свобода, ползващ се със съчувствието на народа като репресиран през 50-те години. Същият е вече на възраст, няма политически опит и други амбиции и не застрашава никого от партийното ръководство. Обществеността посреща Свобода – бивш командир на Чехословашкия корпус в СССР по време на ВСВ, с голямо доверие и дълго време той е сред най-одобряваните политици. При разискванията в ЦК на КПЧ са направени и други промени в ръководните органи. За министър-председател е избран Олдржих Черник, а за председател на НС Йозеф Смръковски (също репресиран) – един от ръководителите на Пражкото въстание срещу хитлеристите през 1945 г. Тази решителност в следването на новия курс събужда обществена активност и донася на новото ръководство голямо обществено доверие. Според проучванията 75% от запитаните оценяват положително извършените промени. И вярата във „Възродителния процес“ расте с всеки изминал ден.

50 години след 1968 – за "Смазването на Пражката пролет" от Ангел Филчев

Точно половин век след събитията мащабното изследване възкресява опита на един народ да бъде независим. В нощта на 20 срещу 21 август ...

4. ПРОГРАМАТА ЗА СОЦИАЛИЗЪМ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ

Програмата беше еретическа, но ние направихме всичко възможно тя да не изглежда такава... При това трябваше да имаме винаги наум едно ограничение: не можехме дори да намекнем, че имаме намерение да се върнем към пълен демократически плурализъм с множество политически партии. В очите на Съветския съюз това би било равносилно на демонтаж на социализма.

Александър Дубчек

Първият най-важен документ, отразяващ реформистките виждания на новото ръководство, е разработената от специална комисия на ЦК Програма за действие на КПЧ (Akční program KSČ). Приета е на 5 май на пленум на ЦК – по традиция единодушно. Основните є точки са следните:

• Придържа се към класическите постулати за ръководната роля на партията, но предвижда разделяне на дейността на партийния апарат и правителството, както и равнопоставеност на партиите в Народния фронт.

Откъс от "Психо" от Робърт Блох

Глава I Норман Бейтс чу шума и потръпна. Сякаш някой потропа по прозореца. Той вдигна рязко глава, почти готов да се изправи, книгат...

• Обявява се за нова кадрова политика, в която водещи са квалификацията и образованието, а не класово-партийният подход – идея, доскоро подсъдна.

• Предлага решение за нарушените взаимоотношения между чехи и словаци, и то радикално – федерализация на държавата.

• Предвижда въвеждане на икономически лостове в ръководството на промишлеността, легализиране на дребния частен бизнес и повече внимание за развитие на науката, образованието и културата.

• Най-важното, което предвижда, е премахването на цензурата, свобода на сдружаването на гражданите и на пътуванията зад граница.

• Отменени са и ред други ограничения, с което се създават условия за възникване на гражданско общество.

Как религията отравя всичко

За заблудите и ограниченията, в които живеят вярващите, и защо религията вреди на съвременния човек разяснява известният британско-амер...

Въобще предвижда радикална за дотогавашната комунистическа практика демократизация по посока на нов, очовечен тип социалистическа система – „Социализъм с човешко лице“.

Въпреки това документът вече е изостанал от обществените нагласи. Привкусът, който оставя, е описан доста точно от професора по социология в Карловия университет Милослав Петрусек: „Месец май, мисля, че беше прекрасен и слънчев, започна с глупост, която на литературен език би могла да се нарече опит за компромис – между радикалните консерватори, които не искаха да се разделят с Москва, и комунистите-реформатори, които не искаха да се разделят с това, което от февруари 1948 насам бяха получили за първи път – спонтанната и масова подкрепа на обикновените хора. Така планината роди мишка. Некомунистите бяха отегчени от нечитаемостта на текста на Програмата за действие, който беше комбинация от интелигентни идеи и дървен партиен език, а комунистите бяха разочаровани от това, че се предлага нещо интимно известно – объркан и неопределен компромис, който държи на всяка цена здраво в ръцете си „ръководната роля на партията“. 

5. НЕВЕРОЯТНОТО, КОЕТО СЕ СЛУЧВА

Всъщност, аз вярвах в честността и порядъчността у хората.

Александър Дубчек

Пълното издание на "Философия в будоара" от Маркиз дьо Сад за пръв път на български

Една от най-цензурираните книги в историята излиза за първи път на български в пълния си вид, в луксозно издание с твърди корици и илюс...

На фона на дългата и деспотична история на комунизма наистина е трудно да се повярва, че на даден етап в една неголяма страна, заобиколена от три страни с подобни режими, могат да се намерят в самата компартия хора, искрено желаещи да променят системата в интерес на народа, но се случва. В исторически план подобна идея не е новост. За такъв вид общества това е най-рационалният начин за противопоставяне на съществуващата, запълнила всяка клетка на обществото, система. С годините агресивната пропаганда е превърнала догмите в начин на мислене на огромно мнозинство от населението и затова първоначално те могат да бъдат атакувани най-безболезнено посредством искания за вътрешна еволюция. По съвсем същия начин през Средновековието, във вид на ереси в официалната църква, започва и освобождаването на обществото от мракобесния клерикализъм. В борбата си срещу него тогавашните църковни реформатори също използват езика и черпят аргументи от самия му фундамент – Библията, но я тълкуват в противоположен на господстващите догми аспект. Чехите имат велик пример в своята история за това – Ян Хус, идеолога на чешката реформация, изгорен на клада, защото отказва да се откаже от идеите си.

Самата идея за създаването на „Социализъм с човешко лице“ вещае сблъсък с Големия брат. В Програмата на КПЧ потенциално опасна за Кремъл е само една нейна точка – отменянето на цензурата, но тя води след себе си низ от последствия, които отиват толкова далече, че не оставят никакво място не само за комунистическия режим, но и за съветското господство. Защото свободата на словото поражда плурализъм, който еманципира чехословашкото общество, у което неминуемо ще се породи стремеж към възстановяване на демокрацията в автентичен вид, така и на държавния суверенитет. А при имперските нагласи на съветската върхушка подобна перспектива е оценявана като истинска катастрофа. И това е основната причина за съветската непримиримост – опасността Чехословакия да се превърне в суверенна държава, да даде лош пример и империята да започне да се разпада, което няма как да не породи политически катаклизми и в самия СССР.

6. ТЕРМИНОЛОГИЯТА НА ВРЕМЕТО

Названието „Пражка пролет“ е заимствано от едноименния фестивал за класическа музика, който се провежда ежегодно от 1946 г. Тогава Прага, заедно с цяла Чехословакия, празнува годишнината от края на Втората световна война и същевременно 50-годишнината на Чешката филхармония. В него има нещо символичнo, защото се открива винаги с „Моята родина“ (Má Vlast) – цикъл от шест симфонични поеми на емблематичния за чешката музикална класика композитор Сметана, и се закрива с „Ода на радостта“ на Бетовен – днешния химн на Обединена Европа. Названието се прехвърля върху събитията през 1968 г. неслучайно. Въвеждат го западни журналисти, но се възприема от всички, защото изразява духа на времето – на очакванията за раждането на нещо ново и по-добро, с което винаги се свързва и пролетта.

„Възродителен процес“ (obrodni proces) – така Александър Дубчек и съмишлениците му – реформаторското крило в ЧКП, назовават политическата си идея за създаване на хуманен социализъм, който може да бъде постигнат, като бъде изчистена светлата утопична социалистическа мечта от наслоената върху нея тоталитарна мръсотия. Крайната цел на този процес е построяването на „Социализъм с човешко лице“ (socialismus s lidskou tváří, словашки: socializmus s ľudskou tvárou) – обществено-политическо устройство, обърнато към интересите на цялото общество, а не само към управляващата номенклатура. Терминът е въведен в обращение още в началото на възродителния процес. Придобива огромна популярност, понеже отговаря не само на вижданията на реформаторите в ЧКП, но и на въжделенията на огромното мнозинство от населението. Съдържанието, което всички влагат в него, е антипод на терора и насилието, които сталинистите налагат след Втората световна война в целия Източен блок. И на постсталинисткия „реален социализъм“. В подкрепа на идеята се обявява най-напред мнозинството от чехословашката интелигенция и особено тази от сферата на културата. Тя допринася съществено за развитието и дооформянето на неговия облик. Прави го с убеждението, че така повече не може да се живее и че всичко в държавата трябва да се промени по посока на световния прогрес. Огромното мнозинство от народа тръгва с нея и с вярата, че това е само началото на процес, който няма да приключи с прокламираните в Програмата за действие задачи.

Actualno.com

Етикети:

0 Коментара

Кафене
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта

Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

missing image
Дневен хороскоп за 13 декември

Овен През този ден ще бъдете силно изкушени. Не бързайте да консумирате щастието си веднага, нищо че ви е в кърпа вързано. Насладете с...

Последно в Актуално