Откъс от "Кратка история на България" от Ричард Крамптън

Падането на Живков е дело на партийната йерархия; това е по-скоро дворцов преврат, отколкото революция и „властта на народа“ в България е повече последствие, отколкото причина за смяната на управлението.

Скоро след 10 ноември се появяват редица нови организации. Някои от тях са пребивавали в сянка, полулегални и полуживи през последните години или месеци на стария режим, приемайки сега пълно и открито съществуване. Някои са съвсем нови, а други са преродени версии на исторически познати партии като социалдемократите; земеделците, които са се разграничили от сътрудничилите с властта след 1947 г., се връщат към името на земеделците на Никола Петков: Български земеделски народен съюз – Никола Петков (БЗНС – НП). На 14 ноември четиринадесет от некомунистическите политически организации се събират в обединение, което наричат Съюз на демократичните сили (СДС). За свой лидер СДС избира Желю Желев, философ, предизвиквал недоволството на стария режим.

Междувременно новият лидер на БКП, Младенов, е организирал пленум на Централния комитет, който се състои от 11 до 13 декември. Той изразява разкаяние за грешките на миналото и обещава, че в бъдеще ще има по-голяма партийна демокрация и че ще има истински парламентарен живот вместо режисираното шоу, както е било от 1947 г. насам.

Но антикомунистическите сили искат повече от разкаяние или обещания за промяна от управляващата партия: те искат истинска промяна. Това те показват на 14 декември, когато СДС организира огромна демонстрация в София, призоваваща да се премахне чл. 1 от конституцията, който гарантира на комунистическата партия ръководна роля в държавата и обществото. При рухването на комунистически управления навсякъде около тях българските другари не могат да останат глухи за това искане, още повече че демонстрациите показват, че СДС е в състояние да предизвиква и контролира масова обществена подкрепа. Лидерите на БКП се съгласяват да започнат дискусии с опозицията. Пътят към създаването на „кръгла маса“ по полски и унгарския модел е отворен.

Преди свикването на кръгла маса има и други мащабни протести в София. Дори преди комунистическия пленум в средата на декември Младенов се е извинил и отхвърлил Възродителния процес, който е прекратен официално с постановление от 29 декември. Това провокира бурни реакции. На 7 януари хиляди протестиращи пристигат в София от цяла България, очевидно със съучастието на местните партийни функционери, тъй като само те биха могли да разрешат ползването на толкова гориво, разпределяно тогава с дажби. Силата на хората – става ясно – може да бъде на страната на реакцията точно както и на страната на революцията. Седмица по-късно се провежда контрамитинг в подкрепа на постановлението. Митингите, заедно със суматохата от другата страна на границата в Румъния, подчертават потребността от кръгла маса и насърчават конструктивното отношение както в БКП, така и в СДС, които, по силата на взето решение, ще бъдат представени равностойно в дискусиите.

Почти всички се съгласяват, че тоталитарният апарат трябва да бъде разрушен. Функцията на кръглата маса е да определи как да стане това. Тя трябва да реши как да бъде заобиколен спорният чл. 1 на конституцията и да осигури отдръпването на партията от политическото и социално господство, да я отдели от политическите и социални органи, в които е проникнала и подчинила повече от 40 години. В крайна сметка е решено чл. 1 да се промени съществено, но тук кръглата маса по-скоро следва събитията, отколкото да ги предизвиква. Много институции предприемат собствени действия и премахват първичните 261 партийни организации на работните места; Съюзът на българските журналисти ги забранява в своите редици в края на януари, а на 24 януари 1990 г. Политбюро разпуска партийните организации в армията и по месторабота. Скоро следват други промени. През февруари централният съвет на старите профсъюзи е премахнат и те изцяло се отделят от всякаква политическа организация, като се учредява Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ). Няколко дни по-късно друг отличителен знак на комунистическа България изчезва, когато комунистическата младежка организация се саморазпуска. В края на март Отечественият фронт претърпява преустройство и се преражда в Отечествен съюз.

В края на януари 1990 г. БКП се събира на своя Четиринадесети конгрес. Той въвежда драстични реорганизации в партията. И Политбюро, и Централният комитет са заменени от по-големи органи, които трябва да бъдат по-отговорни към членовете. Старият режим – казва Младенов – беше диктатура над партията, както и над хората, и за да подчертае тази гледна точка, е съобщено, че Живков ще бъде арестуван по обвинения, които включват незаконно присвояване, злоупотреба с власт и подбуждане към етническа омраза. Младенов също така заявява, че икономиката трябва да се преструктурира на базата на приватизация, децентрализация и демонополизация; че трябва да се въведе многопартийна демокрация; че ще има пълно отделяне на партия и държава. В съответствие с тези позиции той напуска поста си на партиен шеф. На негово място идва Александър Лилов, а Младенов остава държавен глава. По същото време се създава и ново правителство с министър-председател Андрей Луканов. Земеделците, объркани от своята история на колаборационисти с БКП, не се присъединяват към новото правителство. Така по ирония на съдбата крахът на тоталитаризма създава първото чисто комунистическо правителство в историята на България. То всъщност е комунистическо само по име, но и това не е за дълго време, защото в началото на април БКП променя името си на Българска социалистическа партия (БСП).

Опитът да се отдели партията от държавата и обществото продължава с индивидуалните свободи и фундаментални икономически и социални реформи. Най-важната промяна за увеличаване на индивидуалните свободи е премахването на отдел „Шести“ на Министерството на вътрешните работи, старата тайна полиция. Между февруари и април е легализирано частното селско стопанство, с постановления се премахват ограниченията за наемане на работна ръка и позволяващи свободно предприемачество в продажбата на дребно, услугите и туризма. На 6 март се легализират стачките, след задължителен арбитраж или медиация, макар че не са разрешени в армията, полицията, пристанищата, медицинските услуги и енергетиката. Има и нови отстъпки по отношение на етническите малцинства, на 5 март 1990 г. Народното събрание приема закон, който позволява свободен избор на име на всички граждани.

Четиринадесетият конгрес на БКП и дискусиите по теми като етническите малцинства забавят придвижването към пълна промяна на конституцията. Има и някои несъгласия между БКП и СДС на кръглата маса, но те са решени в края на март, когато се постига съгласие, че ще се свика Велико народно събрание, което ще прекрои българската политическа система. Отстъпки се правят и от двете страни, преди накрая да се постигне съгласие, че половината от 400-те депутати ще бъдат избрани с пропорционално представителство и половината мажоритарно.

Изборите се състоят на 10 и 17 юни 1990 г. и осигуряват на БСП 211 места, на СДС – 144, на предимно турското Движение за права и свободи (ДПС) – 23 и на земеделците 16. Луканов остава министър-председател.

Свикването на Велико народно събрание би трябвало да бъде начало на създаването на нова конституция, но не става така. Церемониалното откриване в Търново е съпроводено от шумни антитурски демонстрации, разгневени от присъствието на Движението за права и свободи, а когато събранието се мести в София, студенти и други организират протести срещу провала да се разследват предполагаемите нередности в изборите. В ранния юли протестиращите показват видеозапис, който – както твърдят – показва Младенов, насърчаващ използването на танкове срещу демонстрантите през декември 1989 г. Младенов подава оставка. Следващият президент е Желю Желев, с вицепрезидент Петър Берон, зоолог, станал лидер на СДС. Падането на Младенов не е краят на протестите. Призивите, звучащи от месеци, да се сложи край на комунистическото господство над медиите и други аспекти на националния живот, продължават и в края на август това довежда до опожаряване на една част от Партийния дом в центъра на София.

Пожарът води до по-трезво отношение, но реален напредък към промяна все още не е възможна. Нужен е спешен пакет от икономически реформи, но Луканов иска те да бъдат предложени от коалиционно правителство, защото това ще му придаде вид на пълна национална подкрепа. СДС отказва да има нещо общо. До ноември политическата безизходица и влошаващото се икономическо положение създават социални вълнения. Митингите стават постоянна характеристика на българския политически живот от 1989 г. и улиците се пълнят с протестиращи, повечето от тях студенти. Към края на месеца както КНСБ, така и съперничещата синдикална организация „Подкрепа“ обявяват стачка и на 29 ноември Луканов подава оставка, изгонен от длъжност по-скоро от улицата, отколкото от съответния парламентарен процес. На 20 декември идва нова администрация с министър-председател Димитър Попов, безпартиен юрист.