"По следите на забравените" е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
Леката атлетика е един от успешните спортове на България. Назад в годините сме имали състезатели като Стефка Костадинова, Ивет Лалова, Николина Щерева, Йорданка Донкова, Тереза Маринов и други, които са доминирали на европейската и световната сцена. Историята, която ще ви разкажем, не е точно от този тип. А е можела да бъде, ако една допинг проба не беше повлияла толкова много психически. И все пак това е историята на една българка, чийто рекорд е непокътнат близо 50 години.
Тотка Петрова - рекордьорката на България на 1500 метра
Tотка Николаева Петрова е родена на 17 декември 1956 г. в град Ямбол. В ранна детска възраст губи своя баща и се сблъсква от малка с трудностите в живота. Започва да тренира в местния "Тунджа", като още на 11-12 години привлича очите на специалистите. Пробива при жените през 1977-а.
Дава силна заявка още на зимното първенство в Сан Себастиан, когато остава втора на 800 метра - само на 5 стотни от победителката Жана Колбурк. На Универсиадата в София размазва конкуренцията на 800 метра и 1500 метра, за да триумфира пред родна публика и в двете дисциплини. За първата Световна купа в Дюселдорф (в началото на септември) Тотка пътува сама. „Летях сама до Мюнхен, после хванах грешен полет за Дюселдорф и багажът ми остана на баварското летище. В Дюселдорф никой не ме очакваше, едва успях да намеря хотела. Два дни почти нямаше какво да ям. Пък и треньора ми Йордан Атанасов до последно не го пускаха”, разказва тя.
ОЩЕ: Българският хегемон в леката атлетика, чийто 46-годишен рекорд e неподобрен и до днес
№1 в България и на Балканите
Въпреки тежките обстоятелства се окичва със златото. След изброените успехи и победи едва на 20 години Тотка Петрова е обявена почти единодушно за Спортист номер едно на България и на Балканите за 1977-а в анкетите на спортните журналисти.
През следващата година големите очаквания я натоварват малко повечко. На Европейското на открито в Прага във финала на 800 м губи третото място с две стотни и финишира четвърта. На 1500 метра обаче успява да се качи на почетната стълбичка, като се окичва с бронза. През лятото на 1979-а участва на няколко турнира на Стария континент, в които триумфира, преди да дойде Балканиадата в Атина.
Рекордът на 1500 метра е поставен в Атина
Тотка първо печели на 800 метра, a после стартира на 1500 метра. На финала тя води ожесточена битка с две румънки. В последните 300 метра избухва, по традиция, и на таблото светва 3:57.39 – нов рекорд на България, който е неподобрен до ден днешен. Веднага след това обаче се случва може би най-важното събитие в кариерата на ямболийката - допинг контрол. А ето каква разказва Тотка Петрова години след случката пред "24 часа":
ОЩЕ: "Сребърната" българка, чийто 49-годишен рекорд е неподобрен!
Пробата за допинг, която промени всичко
"Бях съвсем сама, противно на правилата - с мен нямаше нито треньор, нито лекар, нито шеф, никой. Процесът се следеше лично от д-р Хьопке от Източна Германия, в чиято лаборатория в град Крайше после ги изследваха. Аз бях спокойна, защото знаех, че съм чиста. В следващите седмици не се случи нищо. Участвах във финала за Световната купа в Монреал на 1500 метра и спечелих първото място. През октомври ме качиха да тренирам на Белмекен за Олимпиадата и там ми сервираха, че пробата ми била положителна", спомня си бегачката.
"Само знам, че за мен се застъпи президентът на ИААФ - Международната асоциация на лекоатлетиеските федерации, Адриан Паулер, и не последва нищо, не са ми отнемали отличията, нито купата от Монреал. Но скандалът ми се отрази. Както знаете, през 1977 г. ме обявиха за спортист номер 1 на България. Ако не беше номерът с допинга, щях да съм номер 1 в тази класация и през 1979 г., но останах чак девета", признава тя.
През 1980 година започва силно, но на Игрите в Москва не постига запомнящ се резултат. Следват периоди на спадове и леки изкачвания, сякаш Тотка Петрова не е същата състезателка. През 1983-та, едва на 27 години, приключва кариерата си. Обезверена и недооценена. За сравнително краткия си път в атлетиката тя постига забележителни резултати и допринася много за българския женски национален отбор. А 46 години по-късно постижението ѝ на 1500 метра от Атина все още е отбелязано на върха на вечната българска ранглиста.
Автор: Джем Юмеров
ОЩЕ от "По следите на забравените": Най-великият ни атлет на дълги разстояния, чиито рекорди стоят непокътнати вече близо 40 години