Странникът Рахманинов никога не забравя Русия

Почти половината от съзнателния си живот, цели 25 години, той пребивава извън Русия - в Западна Европа и в САЩ. Първо е гражданин на света и странстващ виртуоз, по-късно става емигрант.

На кого принадлежи днес Рахманинов? Дори 80 години след смъртта му този въпрос не само отваря един допълнителен фронт на бойното поле между официалната руска културна политика и Запада - той е и от централно значение за самосъзнанието на руската култура.

Преди и след Октомврийската революция

Октомврийската революция от 1917-а година маркира важен вододел в биографията на композитора. "Малко преди Рождество 1917-а Рахманинов заедно със семейството си прекосява руско-финландската граница", пише Оскар фон Риземан, почитател и биограф на Рахманинов. "Влакът спира малко преди границата, всички пътници са принудени да слязат и да прекосят границата с шейни. Това правят и Рахманинов, неговата храбра съпруга и двете им дъщери с оскъдния си багаж. На тръгване Рахманинов коленичи и целува земята на своята родина, защото в живота си не е имал нищо по-ценно от нея."

С това описание авторът полага основите на мита за един творец, който е принуден да води някакво призрачно съществуване извън границите на родината. Често пъти едно изказване на Рахманинов бива интерпретирано не съвсем правилно: "След като напуснах Русия, изгубих желанието да композирам. Изгубвайки родината, изгубих самия себе си".

Емиграцията - огромна травма

Неговото творчество наистина е разделено на два радикално различаващи се периода - преди и след емиграцията. Това казва в интервю за ДВ Вера Валкова, една от водещите руски познавачки на Рахманинов. "Разбира се, емиграцията за него е била огромна травма. Освен това той е бил принуден да си изкарва хляба главно като пианист виртуоз и не е имал много време за композиране", пояснява музиковедката.

Рахманинов е щедър и скромен човек. Той се грижи не само за семейството, а помага с дарения и колети с храна на редица музиканти, останали в Русия. "Винаги е заделял една трета от приходите си, за да подкрепя колеги в Русия", казва Валкова. В същото време за Рахманинов се говори, че много е държал на изискания си външен вид - както личи от старите фотографии, на които често позира с цигара в ръка. Биографите припомнят и слабостта му към красивите автомобили, особено спортните.

Скално изкуство на 30 000 години бе унищожено в Австралия

Австралийските власти съобщават, че вандали са унищожили скално изкуство, за което се смята, че е на около 30 000 години, предаде Асоши...

Прочети повече

Чужбина е и вдъхновение

Валова отхвърля слуховете, че в чужбина Рахманинов изпада в творческа криза. Да, на по-ранна възраст той наистина е бил по-активен като композитор - преди окончателното си заминаване от Русия е написал около 80 процента от всички свои произведения: две от трите симфонии, три от четирите клавирни концерта, всичките си три опери, 80 романса. Но и тук статистиката казва само част от истината. "Защото Рахманинов дължи идеите за някои от най-важните си произведения именно на своите пътувания в чужбина", обяснява Валкова.

така например между 1906-а и 1909-а година композиторът всяка зима живее известно време в Дрезден. Това са едни от най-активните му творчески периоди, през които създава "Островът на мъртвите" и Втората си симфония. А идеята за прочутото му произведение "Камбаните" възниква, докато слуша римските камбани.

Той сякаш предчувства ужасите на 20-и век

"Ако трябва да избера една фигура, която олицетворява руската култура, това ще бъде Сергей Рахманинов", казва известният съвременен писател Михаил Шишкин, който е и задълбочен познавач на класическата музика. В момента Шишкин живее в Швейцария и на фона на положението в своята родина казва за себе си, че е "убеден емигрант" - също както Рахманинов навремето.

Екоактивисти посегнаха и на шедьовъра "Момичето с перлената обица" (ВИДЕО)

Активист срещу климатичните промени си залепи главата за стъклената преграда, поставена пред световноизвестната картина „Момичето...

Прочети повече

Шишкин припомня, че Рахманинов се смята за руски композитор, но именно като част от световната култура. "Това е единственият начин, по който той мисли себе си и живота си като руснак", твърди писателят. Според него Рахманинов е притежавал абсолютен слух, включително за историята и за живота. В своите произведения той сякаш предчувства ужасите на 20-и век, ГУЛАГ и Холокоста, смята писателят и добавя, че в същото време тези произведения дават и утеха.

Русия се опитва да узурпира паметта за Рахманинов

"Не знам дали юбилеят на друг творец е бил отбелязван в такива мащаби, както двете сегашни годишнини на Рахманинов", казва Валкова. Всички симфонични оркестри, всички опери в Русия отдават дължимото на неговите творби, провеждат се безчет симпозиуми, излизат многобройни публикации, възроден е и клавирният конкурс на негово име. Юбилеите се отбелязват и с официално държавно тържество в някогашното семейно имение Ивановка, където през 1917-а година разбунтувалите се селяни изхвърлят от прозореца концертния роял на Рахманинов.

Източник: Дойче веле