Електоралните нагласи на българите все още са позитивни по отношение на "Прогресивна България", но има сериозно разминаване между предизборни заявки и следизборни ангажименти и това може да доведе до паляризация.
Това са изводите от социологическо проучване на "Алфа Рисърч", проведено малко преди изтичането на 100-те дни на кабинета "Радев", от периода 17-23 юли като част от регулярния мониторинг на агенцията.
Според проучването, ако изборите бяха днес, партията на Румен Радев отново щеше да е първа политическа сила.
Ако гласувахме днес
Нагласите на българите при избори днес са следните:
- "Прогресивна България" - 41,6%
- ГЕРБ - 13,1%
- "Продължаваме промяната" - 6,6%
- ДБ - 6,1%
- ДПС - 5,2%
- "Възраждане" - 4%
- БСП - 2,8%
- Други - 9,4%
- Нерешили - 11%
Прави впечатление, че всички партии днес биха имали по-нисък резултат, отколкото на последните парламентарни избори. Дори фаворитът ПБ прави отстъпление - от 44% при победата си до 41% днес. От 7 на 5% се е свил електоратът на ДПС, а "Възраждане" днес биха били на кантар за влизане в парламента, тъй като са на градицата на 4-процентната бариера.
Още: Изборният кодекс на фокус: Гласуват окончателното връщане на машините
Одобрението за ПБ се крие в личния рейтинг на Радев
""Прогресивна България" запазва висока електорална подкрепа, докато при другите политически сили виждаме фрагментирана подкрепа на опозицията", коментира Боряна Димитрова, социолог от "Алфа Рисърч".
По думите й одобрението за ПБ се крие в личния рейтинг на Радев
"Все още има един кредит на доверие. Все още личният рейтинг на премиера дава бронята на правителството срещу критиките. Най-големият актив на правителството е премиерът Радев. Второто е фрагментирането на опозицията, тя не формира един общ полюс. Това е едно от улесненията за управляващото мнозинство", смята тя.
"Ако след тези 100 дни хората не видят видими, измерими, значителни за тях резултати, този политически кредит ще започне да бъде с нарастваща политическа лихва. Има сериозно разминаване и неудовлетворение между бързото влизане във властта и бързо предлагане на мерки и решения и очакваните резултати. Има сериозно разминаване и между предизборни заявки и следизборни ангажименти - в областта на външната политика, на други сфери", предупреди Димитрова.
