В последните години доверието в българския парламент е традиционно ниско. Настоящото Народно събрание започна работа при обществено одобрение от едва 8% в края на миналата година. Трайната тенденция на недоверие се дължи на редица фактори, някои от които свързани с работата на парламента – дълго проточил се избор на негов председател, забавен старт на същинската работа, късно формиране на постоянните комисии, поредица от дискусионни заседания и решения. Натрупват се и политически причини, включващи липсата на диалог и сътрудничество, корупционни скандали, спорно качество на дебатите и експертизата в различни области.
Така може би не е изненадващо, че в последното изследване на социологическа агенция "Алфа Рисърч" одобрението на парламента в началото на декември е едва 5%, пише Институтът за развитие на публичната среда.
Миналата седмица, покрай дебатите за вота на недоверие, речникът на парламентаристите често включваше лексика, по-подходяща за футболни агитки. Скандалите от парламентарната трибуна и в кулоарите също бяха показателни за незадоволителното ниво на комуникация между депутатите. Именно дисциплината на народните представители е обект на анализ от страна на института.
Още: Наталия Киселова очерта червените линии за подкрепа на нов кабинет
Отсъствията на депутатите
Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание посочва, че всеки депутат е „длъжен да присъства на заседанията на Народното събрание и на комисиите, в които е избран”. Ако по уважителни причини му се налага да отсъства от пленарно заседание или такова на комисия, „предварително уведомява председателя на Народното събрание, съответно председателя на съответната комисия".
Отново там е разписано, че „всеки месец на интернет страницата на Народното събрание се публикува информация за неоправданите отсъствия на народните представители от заседания на постоянните комисии, подкомисиите, работните групи и от пленарни заседания. Информацията се публикува не по-късно от 7 дни след приключване на месеца, за който се отнася".
Така за периода януари – ноември 2025 г. отсъствията от пленарни заседания по неуважителни причини на депутатите са общо 946, а от заседания на комисии – 136.
Още: Колко хора от "домовата книга" държи Пеевски: ПП-ДБ за влиянието на Новото начало и в медиите
Гражданите обаче често стават свидетели на почти празна пленарна зала по време на провеждания петъчен парламентарен контрол. В същото време липсва публична информация за броя на и основанията за т.нар. „извинени“ отсъствия на народните представители, тъй като действащият режим е само уведомителен.
Присъствието на депутатите в пленарната зала и на заседанията на парламентарните комисии е ключов показател за тяхната ангажираност със законодателния процес. Честите им отсъствия пък имат пряко отражение върху осигуряването на кворум, без който парламентът не може да функционира ефективно, нито да взима валидни решения.
През октомври станахме свидетели как депутатите могат умишлено да блокират работата на парламента. Тогава от управляващата коалиция бойкотираха в продължение на една седмица пленарните заседания и повечето срещи на парламентарните комисии. Това се случи, след като лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов призова депутатите от групата да не се регистрират в пленарна зала - вследствие на спорове за необходимостта от „реформа” на кабинета.
За месеците януари – ноември 2025 г. най-много неоправдани отсъствия имат депутатите от групата на "Възраждане" – 392 от пленарна зала и още 52 от заседания на комисии. Следват ги ГЕРб-СДС с 41.
Още: Депутатите излязоха в огромна коледна ваканция
Графика: openparliament.net
Дисциплинарни наказания
За парламентарното поведение на депутатите има самостоятелен раздел в Правилника на парламента. В него е посочено, че те трябва да зачитат авторитета на Народното събрание и да проявяват уважение към другите народни представители и външни лица, като не бива да се нарушава нормалното протичане на работата на парламента.
Тези текстове обаче не пречат на депутатите да прекъсват изказващите се от трибуната, подвиквайки от място, да отправят лични нападки и обиди и пр., пречейки на дебатите по същество. Редица са грозните изказвания, на които публиката стана свидетел тази година, включително и при дискусиите покрай оставката на кабинета миналата седмица. Тогава от трибуната на Народното събрание прозвучаха думи и обръщения като „Политическа п…перудка, обиколила сто партии...”, „Колегите от „Има такъв народ“ изглеждат като след колоноскопия във ветеринарна клиника, направена от лекар пакистанец за 500 лева” и др. През годината станахме свидетели дори на физически сблъсъци между различни народни представители: Бой в парламента: Радостин Василев и депутат на Пеевски се ритат (ВИДЕО).
В кулоарите пък препирните и спречкванията също не са единични случаи. Сред тях бяха пререканията между "Величие", "Възраждане" и МЕЧ през лятната сесия на парламента, случили се след изказвания от трибуната за „пудела на Пеевски с розовата вратовръзка” и призиви за бой. През декември пък се стигна до спречквания между депутата от "Продължаваме промяната-Демократична България" Ивайло Мирчев и лидера на "ДПС-Ново начало" Делян Пеевски: "Ела тука, бе, мафия мръсна! Пред боклуци като теб не се навеждам": Мирчев и Пеевски в жесток скандал (ВИДЕО).
С цел поддържане на реда и конструктивния тон по време на заседанията, председателят на Народното събрание може да отправя към депутатите напомняния, забележки и порицания. Те трябва да се прилагат, когато народен представител нарушава правилника, прекъсва изказвания, използва обидни или непристойни изрази, или по друг начин пречи на нормалното протичане на заседанието. Председателят може да отнеме думата и да отстрани народен представител, но за не повече от три заседания.
На интернет страницата на Народното събрание има информация за наложените на депутатите дисциплинарни мерки. През тази година най-много наказания са получили от парламентарната група на "Възраждане" – 28 забележки и 3 порицания, следвани от МЕЧ със 13 забележки. Най-много индивидуални наказания – 9 забележки и едно порицание - има лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов.
От ГЕРБ-СДС, АПС и "Величие" не са получили нито едно наказание.
Още: Апартаменти, къщи, офиси: Депутатите с имущество за над 12 млн. лв. (ГРАФИКИ)
Графика: openparliament.net
Парите на депутатите
Неизвинените отсъствия и тези, направени заради отстраняване от заседание, могат да доведат до финансови санкции за депутатите. Те представляват удръжки от месечното им възнаграждение в размер на съответната дневна ставка.
Според действащия Правилник на НС възнаграждението на депутатите зависи от размера на средната брутна заплата в обществения сектор и се актуализира на тримесечна база. Съгласно данните на Националния статистически институт - към края на септември 2025 г. тя е 2662 лв. Основното заплащане на народните представители възлиза на три пъти тази сума, или 7986 лв. на месец. Това е минимумът - средствата, които получава всеки депутат, независимо от ангажиментите му в парламента. Към тях се добавят и две трети за разходи, свързани с дейността на народните представители, или 5324 лв.
В Правилника на НС са предвидени и средства за транспортните разноски, квартирни и дневни пари, наем за жилище при необходимост, добавки за научна степен (за докторска степен тя е в размер на 10% от основната заплата), както и по 1% за всяка година прослужено време.
Още: Депутатите декларираха 31 млн. лв. в сметки, човек от ГЕРБ е на върха - с разлика пред Пеевски
Депутатите участват и в комисии, за които се предвижда допълнително възнаграждение в зависимост от функцията, която изпълняват в тях. Тези надбавки са: 35% върху основната заплата, или 2795 лв., за председател на комисия, 25%, или 1997лв., за заместник-председател и 15%, или 1198 лв., за член на комисия.
Много народни представители заемат различни ръководни длъжности в парламента, които също водят до увеличение на техните възнаграждения. Председателят на парламента получава 55% над основната си заплата – или още 4392 лв., заместник-председателите на НС – 45%, или по 3594 лв. Лидерите на парламентарни групи също получават 35% допълнително заплащане – или още 2795 лв. Всеки от тях може да участва и в до две парламентарни комисии, от които да получава допълнително възнаграждение като член, или по още 15% – така средствата за участие в две комисии са общо в размер на допълнителни 2396 лв. месечно.
Доверието в парламента зависи от това доколко обществото го възприема като представителен и легитимен орган. Работата на Народното събрание не се изчерпва с формалното присъствие или отсъствие на депутатите и от тяхната дисциплина във и извън пленарната зала. Въпреки това тяхното поведение изпраща ясно послание към гражданите как личните и междупартийните битки често изместват експертния дебат и отговорността към избирателите. По този начин се подкопава качеството на законодателния процес и демократичната роля на парламента, посочват от Института за развитие на публичната среда.
Още: 51-вият парламент като училище: Бой и неизвинени отсъствия, но за по 7000 лв.
