Платформата за изкуствен интелект (ИИ), наречена Grok и разработена от платформата "X" на Илон Мъск, започва да навлиза в едни от най-класифицираните компютърни системи и разузнавателни бази данни на Пентагона. Системата ще събира "всички необходими данни", за да предоставя на американските военни стратези актуална оперативна информация, пише The Times. По този начин Мъск влиза през "задната врата" в най-мощната военна структура на планетата. За някои това може да изглежда като ексцентричност, а за други – като откровено безразсъдство. Още: Изкуственият интелект с нова роля - печели доверието на потребителите
Напредъкът в областта на ИИ, мрежовите технологии и изчислителната мощ направи възможно практическото прилагане на концепцията, известна във военната теория като "интелигентна мрежа за убийства". При нея командирът, подобно на паяк, се намира в центъра на огромна мрежа от сензори и оръжия от различен тип, които обменят информация помежду си с изключителна скорост.
Френската армия, която използва собствен военен ИИ, вече актуализира командния си софтуер чрез внедряването на системата SitaWare. Тя използва ИИ анализи, за да предоставя цялостна картина на бойната обстановка.
"Трябва да можем да обобщаваме информацията, да я обработваме, да формулираме и да издаваме заповеди по-бързо от врага", казва френският генерал Иван Гуриу, стратегически съветник на Systematic Defence – компания за военен софтуер със седалище в Дания.
Все по-усъвършенстваното използване на ИИ увеличава вероятността бъдещите войни да се водят с безпрецедентна скорост. Времето за откриване на цел, оценката ѝ, нанасянето на удар и анализа на резултатите може да бъде сведено до секунди. Още: Мразещият технологиите Путин доведе Русия до капитулация в надпреварата за изкуствен интелект
Според представител на европейски производител на оръжие въвеждането на ИИ във войските може да се сравни с "въвеждането на електричеството". Това обаче повдига сериозни въпроси за степента, в която военните командири ще могат да упражняват реален контрол върху бойни операции, включващи множество автономни системи, управлявани от ИИ.
ИИ вече функционира като анализатор на цифрово разузнаване и тактически съветник на бойното командване. Той може самостоятелно да идентифицира и маркира цели, да анализира терена и метеорологичните условия в реално време и да предлага варианти за действие по време на самия бой.
"Сега можете да възложите на ИИ да провери дали планът за действие, който сте създали, съответства на наличната разузнавателна информация", допълва Гуриу.
САЩ са водещи в тази сфера, като там информацията вече се определя като "новият боеприпас". В някои бойни части на американската армия на военните се предоставя по-голяма свобода да експериментират с нови ИИ приложения. Още: 2-дневна работна седмица: След 10 г. хората няма да са необходими
По време на неотдавнашни учения на 4-та пехотна дивизия в равнините на Колорадо – с кодово име "Ivy Sting" – беше използвана мрежа от взаимосвързани ИИ модули за откриване на противника, маркиране на цели за артилерия и сравняване на изображения "преди" и "след" удара с цел оценка на щетите.
Учението отбеляза първия тест на прототипа на системата за командване и контрол от следващо поколение (NGC2) на стойност 100 млн. долара, включваща софтуер от водещи американски отбранителни компании, сред които и Microsoft.
В началото на януари ВВС на САЩ публикуваха данни, според които най-добрите компютърни системи действат над сто пъти по-бързо от офицерите и постигат "оцеляване и тактическа ефективност" от 97% срещу 48% при хората.
Представители на военната индустрия настояват, че крайните управленски решения винаги ще бъдат вземани от хора. В условията на силен стрес, огромни обеми данни и минимално време за реакция обаче рискът от грешки остава значителен. Още: Уорън Бъфет бие тревога: Изкуственият интелект е като атомната бомба
От средата на 2022 г. украинската армия използва системата за ситуационна осведоменост "Делта", която интегрира информация от широк набор източници – от американски шпионски спътници до FPV дронове. На военен език тази трансформация цели драстично съкращаване на така наречения "цикъл NOPD" (наблюдение, ориентация, решение, действие) – времето между разпознаването на промяна в обстановката и вземането на решение.
Процесът не е нов. Още през 2017 г. първата администрация на Тръмп стартира Project Maven, чрез който технологични компании от Силициевата долина бяха привлечени да внедряват машинно обучение във военни операции. Крайната цел е създаването на "единно табло" – система, която да обработва данни от десетки или стотици хиляди устройства и да ги представя в лесна за използване форма на един екран. Още: ВИДЕО: Тигър нападна мъж в Русия, докато чисти колата си - последствията от лъжите с ИИ
Особено значима област на експериментите е прогнозирането – включително на логистичните нужди на собствените сили или дори на противника.
"Въз основа на информация за типичните оперативни модели на противника ще можем да прогнозираме какви цели ще се появят и къде ще бъдат разположени спрямо нашите сензори", казва Андрю Греъм, старши вицепрезидент на Systematic.
Съществуват обаче сериозни предизвикателства. Структурирането на огромни и разнородни масиви от данни често се оказва изключително трудно на практика. Освен това новият софтуер често трябва да взаимодейства със системи, разработени преди 30 или 40 години.
Експертът по ИИ в отбраната Катерина Бондар от Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон определя това като най-голямата пречка пред САЩ. "Най-голямото предизвикателство не е анализът на данни или разработването на модели, а това системите да могат да работят заедно", посочва тя. Още: Архитектите на AI станаха личности на годината на списание Time
Най-дълбокият и тревожен въпрос обаче остава: какво ще означава "човешко участие във вземането на решения", когато по-голямата част от анализа е автоматизирана? Съществува реален риск ролята на човека да се сведе до формално одобряване на решения, практически изготвени от ИИ.
Автор: Оливър Муди
Превод: Ганчо Каменарски
