След като станаха ясни размерите на скандалните бонуси на шефовете на служби, дирекции и регулаторни органи в държавната администрация, проверка на Actualno.com показа откъде идват решенията за това кой определя размерите на многомилионните подаръци.
Припомняме, че според публична информация, оповестена от опозиционния лидер Ивайло Мирчев (ПП-ДБ), едни от най-големите бонуси за 2024 г. са получени от:
- Председател на Сметната палата – 113 257 лв. (това сега е Димитър Главчев, който беше и служебен премиер);
- Председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори – 56 000 лв.;
- Членове на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) – 50 991 лв. (общо близо 900 000 лв.);
- Член на Комисията за финансов надзор (КФН) – 40 534 лв.;
- Изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции – 37 400 лв.;
- Главен секретар на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори – 32 520 лв.;
- Изпълнителен директор на Националната служба за съвети в земеделието – 31 392 лв.;
- Изпълнителен директор при Агенция по вписванията – 31 043.10 лв.;
- Главен секретар на Националната служба за съвети в земеделието – 30 543 лв.;
- Главен директор на ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“ – 27 000 лв.
Уклончиви текстове?
Оказва се, че ако се действа само според общите законови правила, залегнали в Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, то няма как бонусите да достигат по три заплати горница - каквито са например сумите за председателя на Сметната палата, който е получил 113 257 лева премии през 2024 г. По думите на бившия служебен премиер Димитър Главчев - там са се раздавали по до 3 заплати отгоре като премии, и то за най-големите шефове, а за мениджърите на ниво оперативно управление на служители бонусите били до 2,5 заплати. За редовите служители – най-много 1,5 заплати премия.
Още: Солидните годишни премии на 16 поста за началници в държавната администрация: Ивайло Мирчев с данни
Във въпросната Наредба четем, че "средствата за индивидуалните брутни месечни заплати ... може да се осигуряват първоначално от бюджета на съответния разпоредител с бюджет, като впоследствие периодично и след верифициране се възстановяват от техническите помощи по съответните фондове/програми/инструменти или от средствата, предвидени за управлението и/или изпълнението на проектите, финансирани от съответните фондове/програми/инструменти" (според чл. 5, ал. 3).
В този смисъл, спрямо думите на Главчев се разбира, че размерът на бонусите е по-скоро въпрос на вътрешни правила - въпреки правилата на Наредбата.
Снимка: iStock
Как се увеличава заплатата?
Според законовите текстове - чл. 11, ал. 1 гласи, че индивидуалната основна месечна заплата може да се увеличава в случаите, когато служителите получават високи годишни оценки на изпълнението на длъжността, показа още справката на Actualno.com. В ал. 2 е уточнено, че максимално допустимото увеличение е:
- при годишна оценка на изпълнението "Изпълнението отговаря не напълно на изискванията" - до 2 на сто;
- при годишна оценка на изпълнението "Изпълнението отговаря напълно на изискванията" - до 10 на сто;
- при годишна оценка на изпълнението "Изпълнението надвишава изискванията" - до 15 на сто;
- при годишна оценка на изпълнението "Изключително изпълнение" - до 20 на сто.
Стандартни са наредбите и за положения извънреден труд, за който се заплаща допълнително възнаграждение за отработеното време, изчислено върху индивидуалната основна заплата, в размер, както следва: за работа през работните дни - 50 на сто; за работа през почивните дни - 75 на сто; за работа през дните на официални празници - 100 на сто; за работа при сумирано изчисляване на работното време - 50 на сто.
По-интересни обаче са текстовете на чл. 24, в които се споменават прословутите допълнителни възнаграждения за постигнати резултати. Те се определят за точно и в срок изпълнение на поставените задачи и може да се изплащат до четири пъти годишно - през април, юли и октомври за текущата година и през януари - за предходната година. Според ал. 3 на същия член разходите за допълнителни възнаграждения за постигнати резултати са в размер не повече от 30 на сто от разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски по бюджетите на разпоредителите с бюджет. И още - размерът на допълнителното възнаграждение за постигнати резултати, което отделен служител може да получи за една година, не може да надвишава 80 на сто от начислените му за съответната година основни заплати.
В този смисъл остава неясно дали огромните бонуси, цитирани в началото на текста, не са плод изцяло на вътрешни договорки в отделните държавни структури. В случая със Сметната палата например самият Главчев обясни, че средствата за толкова огромни бонуси идват от икономия от незаети бройки длъжности.
