"Не може европейската политика да бъде елитарен разговор някъде - там в Брюксел, трябва да го пренесем тук в България и да стане ясно, че решенията в ЕС се взимат с участието на българските представители на държавата. Това каза българският евродепутат от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент Кристиан Вигенин по време на пресконференция на тема „Българите и Европейският съюз на прага на еврозоната“ и по повод поръчано от него изследването на общественото мнение на агенция „Мяра“.
Той обърна внимание, че според изследването подкрепата за членството ни в ЕС я има, тя е относително висока, но не и безусловна, особено когато ползите не се усещат еднакво от всички.
Вигенин смята обаче, че социалното измерение на ЕС трябва да бъде поставено в центъра. "Трябва да бъдем по-активни и честни в комуникацията с хората. Много често комуникацията, свързана с европейските теми е пълна с клишета и предварително заучени послания", смята още евродепутатът, като според него трябва да се промени начинът, по който се комуникира проевропейската позиция, която преобладава.
Според него да бъдеш проевропейски настроен не значи да не критикуваш ЕС.
"Продължаваща проевропейска нагласа в българското общество, но не без проблеми. Следователно трябва да работим особено на тема информация, за да може да убеждаваме в ползите от българското членство в ЕС", заяви Първан Симеонов, основател на социологическа агенция „Мяра“. Той обърна внимание, че Вигенин е работил по няколко консенсусни теми в българското общество - здравеопазване и изкуствен интелект.
Проучването
Периодът на интервюиране е 14 - 24 ноември 2025 г. и обхваща 1004 души на възраст над 18 години. Става въпрос за двустепенна гнездова извадка на случаен принцип, базирана на актуална информация от избирателните списъци на населението. Методът на проучването е чрез лични и индивидуални интервюта. ОЩЕ: Проверено: Дори Съдът на ЕС да допусне жалбата срещу еврото в България, евро ще има
На въпрос дали е добре или не е добре България да е член на ЕС - 55.7%, анкетираните са отговорили, че е добре. Не е добре според 37.3%, а 7.0% са отказали да отговорят. Стана ясно, че по-критични към ЕС са по-възрастните хора, хората с по-ниско образование и тези в по-малки населени места.
ЕС обаче е най-харесваната институция както измежду национланите, така и в наднационалните, но то не е без критики.
50.1% не поскрепят страната ни да напусне ЕС, докато 39.4% искат това, а 10.5 са отказали да отговорят.
"Темата за ЕС се превърна в част от една разделителна линия в последните години. Отново хората, които дават подкрепа са тези, които са по-притеснени, разочарованите от държавната власт, държавната политика - общо взето тези, които не виждат положителна перспектива в личния си живот", заяви Яница Петкова от агенция "Мяра".
По отношение на информираността - една четвърт от анкетираните не могат да посочат нито една европейска институция. Прави впечатление, че около 50% не могат да назоват един евродепутат. Има широко одобрение за законови промени, свързани с изкуствения интелект.
"Това, което предизвиква разделение, е приемането на еврото. 36% казват, че ще има положителен ефект, 46 на сто не са съгласни, останалите се колебаят", каза Петкова. Според нея като цяло нашето общество реагира малко притеснено от гледна точка как присъединяването ще се отрази към сигурността и икономиката.
По думите й обществото ни е по-скоро разделено дали да се присъединяват нови държави в ЕС. За присъединяване на Украйна към ЕС са 26.2%, 53.4% са против, а 20.4% се колебаят. За членство на Северна Македония в ЕС са 34.2%, 46.2% са против, а 19.6% се колебаят. ОЩЕ: Срив: България е с най-голям спад на промишленото производство в ЕС за пети пореден месец
