България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
17 август 986 година: Българските войски побеждават ромеите в битката при прохода Траянови врата
На този ден през 986 г. българските войски бележат славна победа над ромеите в битката при прохода Траянови врата. През лятото византийският император Василий ІІ атакува България и достига до Средец. Но опитите му да го превземе остават без успех. На 17 август се състои решителната битка в прохода. Тогава българите обкръжават оттеглящите се ромейски колони от Средец. Българите атакуват византийците в планинските теснини.
Цар Самуил е начело на сраженията. В тях участва още брат му Арон и синът на цар Петър - Роман. В решителните боеве по-голямата част от византийската войска е избита. Византийският император бяга панически. Той преминава през прохода и успява да се спаси във Филипопол (днешен Пловдив).
Загубата на византийците осуетява плановете на Василий II да покори България. Но същевременно Самуил укрепва увереността си във възможностите на своята войска. Той успява да стабилизира позицията си на български владетел.
Прочетете също: 21 юли: Подписан е Кючуккайнарджийският мирен договор. Роден е Васил Априлов
17 август 1876 година: Виктор Юго произнася пламенна реч пред френския парламент в защита на българите
На този ден през 1876 г. Виктор Юго произнася пред френския парламент пламенна реч, известна като „Pour la Serbie“ (в превод „За Сърбия“) в защита на българите след зверското потушаване на Априлското въстание. В нея той критикува равнодушието на европейската дипломация към жертвите на Априлското въстание. Виктор Юго апелира за защита на българския народ от османските жестокости.
Въпреки заглавието на речта, което се отнася за Сърбия, всъщност той описва кланетата в Батак. Обяснението за това се крие в историческия контекст. През юли 1876 г. Сърбия вече води война срещу Османската империя. През това време събитията от Батак и тези в Сърбия в европейската преса се отразяват като „балканската криза“. Причината Виктор Юго да озаглави речта си „За Сърбия“ е, че тя е по-разпознаваема за френската общественост. Но самият текст е насочен към защита на българите. Речта на Юго остава в историята като един от първите мощни гласове, идващи от Европа, в защита на българите от османските жестокости.
Прочетете също: 23 юли: Русия предлага съюзничество на България по време на Първата световна война
