България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
21 юли 1774 година: Подписан е Кючуккайнарджийският мирен договор
На този ден през 1774 година е подписан Кючуккайнарджийският мирен договор, който е ключов за съдбата на всички християни на Балканите. Още в края на XVII век Русия обръща поглед към османските владения по Черноморието и в Югоизточна Европа. В тях тя вижда възможност за териториално разширение, както и за излаз на топло море, което ще доведе до цялостна промяна в позициите на империята в геополитически аспект. Русия се превръща в основен фактор за възникването и развитието на Източния въпрос след поредицата от успехи, които тя бележи в битките си с османските войски. В резултат на това бъдещето на Балканите се обвързва трайно с Петербург.
20 юли: Избухва Илинденско-Преображенското въстание
Най-голямо значение за съдбата на балканските християни изиграва победата на Русия във войната, водена от императрица Екатерина II. Тази руско-турска война завършва с подписването на мирен договор - Кючуккайнарджийския мирен договор, подписан на територията на днешна България в село Кючук Кайнарджа (днешното село Кайнарджа) в Северна България, област Силистра. Този договор остава в историята и като най-голямата и най-важната победа на Русия в Югоизточна Европа. С тази победа и с последвалия мирен договор се поставя началото на руска доминация в разрешаването на Източния въпрос.
След като в продължение на пет години се водят военни кампании и неуспешни мирни преговори, Русия удря решително на юг от Дунав. Тя цели да принуди Високата порта да се съгласи с нейните условия за сключване на мир.
Прочетете също: 19 юли в историята: Бойното кръщение на Българското опълчение - битката при Стара Загора
Под ръководството на граф Пьотър Румянцев руската армия преминава Дунава с армия, в чийто състав влизат около 50 000 души. Тя нанася няколко решителни удара на османската армия, чиято численост наброява 150 хиляди души. Но въпреки това руската армия успява да осъществи надмощие над османците и те се оказват под обсада в град Шумен. В резултат на това османците са принудени да капитулират.
След капитулацията им на 21 юли 1774 г. в село Кючук Кайнарджа в главната квартира на руския граф те подписват мир с унизителни условия за Османската империя. Чл. 7 от договора е най-обсъждан. Според него, Високата порта обещава постоянно покровителство на християнското население и неговите църкви. С този кратък и неясен текст Русия оправдава намесата си във вътрешните работи на Портата при накърняване на правата на православните народи, живеещи на територията на империята. Въпреки че липсва ясна формулировка на този текст, на международната политическа сцена Русия се проявява като покровителка на православните християни, които живеят под владичеството на султана.
Българите започват да свързват с Русия надеждите си за избавление от поробителя.
21 юли 1789 г.: Роден е книжовникът Васил Априлов
На този ден през 1789 година е роден книжовникът Васил Априлов. Той учи в Москва и в Брашов, Румъния. След това следва медицина във Виена. През 1811 година живее в Одеса, където работи като търговец.
Васил Априлов участва дейно в обществения, културния и политическия живот на възрожденските българи. Той има значителен принос в развитието на българската просвета и книжнина. През 1835 година създава Габровското светско взаимно училище. Книжовникът се застъпва за изпращането на български младежи да учат в Русия.
В историята той остава като един от първите книжовници, застъпващите се за идеята за създаване на единен български език. Негово е и предложението за основа на литературния език да се използва източнобългарското наречие.
Васил Априлов настоява и за въвеждането на българския език в църковното богослужение, както и за замяната на гръцките свещеници с български. Васил Априлов завещава на габровци значителна сума за строеж на училище, днешната Априловска гимназия. През 1847 година на път за Одеса той умира в Галац.
Прочетете също:18 юли: Роден е Васил Левски. Приключва Междусъюзническата война
