„Руснаците са наши славянски братя“ е често срещан лозунг в България, но войната в Украйна подлага на изпитание широко разпространените русофилски настроения, констатира в свой анализ агенция Франс прес.
"Ние сме тук, за да докажем, че в България има не само путинофили", каза 43-годишният IT експерт Станимир Ганев пред АФП по време на митингите в подкрепа на нападнатата страна в София. Участничката в протеста Мария Костадинова, 23-годишна докторантка, каза, че "защитаването на Украйна е избор на цивилизация", която изравнява България с други западни държави. Шествието в София привлече хиляди, докато България, която е член на ЕС и НАТО с исторически тесни връзки с Русия, се бори със своята идентичност.
"Митологията на братството"
За разлика от повечето други европейски страни, редовните проруски митинги се провеждат успоредно с проукраински събирания, което води до сблъсъци близо до паметник на съветската армия от комунистическата епоха в София, като и двата лагера се наричат един друг „фашисти“, разказват АФП. На един такъв проруски митинг един от участниците описва руснаците като "два пъти освободители", които "жертват себе си през 1878 г.", за да сложат край на османското господство в България, и след това "освобождават България от фашизма през 1944 г.".
В социалните медии също десетки хиляди интернет потребители страстно следват проруски групи и акаунти. Активността в тези групи нарасна след инвазията на Русия в Украйна на 24 февруари, според службата Fact Check на агенция Франс прес, която оттогава е посветила 85 процента от статиите си на развенчаване на фалшива информация, оправдаваща войната или очерняща украински бежанци.
Проучване на YouGov, проведено в 16 страни от ЕС и Обединеното кралство през април, показа, че 44% от българите възприемат НАТО отговорна за войната в Украйна – това е най-високият показател сред всички анкетирани страни.
„България се различава от другите страни от бившия комунистически блок“, в които съветската епоха остави горчиви спомени, каза ученият и политолог от Оксфордския университет Димитър Бечев. „Българските исторически книги се фокусират върху освободителната война от 1877-78 г. и подхранват митологията за братството“ с Русия, добави той. Дори след края на комунистическия режим през 1989 г. "културните, политически и обществени връзки" между двете страни продължават, каза той.
Повечето българи на средна възраст са учили руски в училище, разбират езика, а някои редовно следят новините в руските медии. Проруските настроения също са силни в част от политическата класа на балканската нация. Социалистическата партия, която поддържа тесни връзки с Москва, заплаши да напусне управляващата коалиция, ако одобри изпращането на каквато и да е военна помощ за Украйна. Против подобен ход се обяви и президентът Румен Радев, но за такъв ход се застъпва силно проевропейския премиер Кирил Петков, избран миналата година заради антикорупционната си платформа, разказват още от АФП.
"Депутинизирайте България"
Войната в Украйна предизвика промяна в нагласите за някои. Войната "разрушава някои баланси, заложени в общественото мнение", установи "Алфа рисърч" в наскорошно проучване.
„Много от тези, които все още обичат Русия, сега изразяват негативно отношение към президента Владимир Путин“, се казва в него. Популярността на Путин спадна до 32% в първите дни на войната през февруари и беше само 25% през април - спад от 58% през март 2020 г.
Дясната коалиция "Демократична България" настоя в декларация до парламента миналата седмица България да се "депутинизира". Петков тази седмица обеща да ограничи "външното влияние върху България и по-точно влиянието от Русия". Най-бедната страна в Европейския съюз отдавна залага на руския внос и инвестиции, особено на газ, който Москва спря миналия месец.
Документален филм от 2021 г. за окупацията на България от съветската армия след Втората световна война също набра популярност. Обществените телевизии и кината го прожектираха, докато десетки хиляди го гледаха онлайн през последните седмици. „Войната в Украйна осигури мрачна реклама на нашия филм“, каза режисьорът Светослав Овчаров по време на прожекцията.
Документалният филм е базиран на архиви, които бяха отворени за обществеността и показаха зверствата, извършени от Червената армия в България. Академик Тодор Габаров каза пред АФП на прожекцията, че документалният филм "отваря очите". Разходите за издръжката на армията "съсипват" България в годините след 1944 г., допълни сценаристката и историчка Евелина Келбечева. Тя от години се стреми да развенчае някои „упорити митове“ за ролята на Русия в миналото на България и иска реформа на училищните учебни програми по история.
Снимки: Ивайло Илиев/Actualno.com
