България ще има нова национална жилищна стратегия, като разработването й предстои да бъде възложено. В заданието за тази стратегия ще има акцент върху проблемите по отношение на социалните жилища и квартали, дефинирани чрез данни и изследвания - социално-икономически, статистически, пространствени, териториално-устройствени, социологически, финансови и успешни практики.
Това съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Найденов в Букурещ, където участва в среща за прилагането на Закон за устройство на територията на съседната ни страна, с който се регулира и устройството на неформалните селища.
Найденов посочи, че в българския Закон за устройство на територията са уредени както устройствените правила за устройване на маргинализирани градски структури, така и т.нар. социални жилища с намалени норми.
Още: По-голяма чувствителност към цената: Какво се случва на имотния пазар след силния финал на 2025 г.?
Той обаче изрази неудовлетвореност от темповете и начина, с които се развиват тези селища. И допълни, че е необходимо полагането на допълнително усилие.
Срещата за обмяна на опит бе организирана от фондация „Хабитат България“. В нея участваха началникът на ДНСК инж. Лиляна Петрова, кметът на столичния район „Слатина“ Георги Илиев, представители на общините Кюстендил и Берковица (работещи по проекта „Home Equals – Подобряване на жилищните условия в незаконни квартали“), директорът на „Хабитат България“ Минчо Бенов, представители на фондацията и на Националното сдружение на общините в Република България.
Опитът на Румъния бе представен от представители на различни министерства. В резултат на свършеното до момента в Румъния вече е регламентирано първото неформално селище - Решица.
Обновяването на неформалните квартали до 2030 г. е една от водещите цели за устойчиво развитие в Дневен ред 2030 на ООН, подписан и от България. У нас има над 200 000 незаконни жилища, предимно в квартали с преобладаващо ромско население, с частично или без устройствено планиране.
Още: В пъти над средното за ЕС: Жилищата в България поскъпнаха със 157% за десет години
Проектът „Home Equals – Подобряване на жилищните условия в незаконни квартали“ на „Хабитат България“, с пилотни общини Кюстендил и Берковица, има за цел да повлияе националните политики, свързани с неформалните квартали, като предприеме конкретни стъпки за осигуряване на устройствено планиране и статут на жилищата в тях и създаде условия за изграждане на базова инфраструктура. Проектът е част от глобалната кампания Home Equals, насочена към подобряване на условията на живот в незаконни квартали по света.
Опитът на Румъния
По време на срещата експерти от различни ведомства на Румъния представиха опита на страната по отношение устройството на неформалните селища и работата по подобряване на жилищните условия за социално уязвими групи.
Стана ясно, че през последните 10 години в Румъния са направени сериозни усилия за създаване на законови норми, които да включат и неформалните селища. Според първоначалните данни в такива селища живеят 72 000 души. Поради затруднения за идентифицирането им се очаква броят им да е по-голям. Експертите обърнаха внимание, че е необходимо да се съберат достатъчно данни, защото първо трябва да се определи какви да са мерките и след това да се приложат. За целта се прави дигитална платформа относно различните територии на Румъния, в която отделна част е за неформалните селища.
Още: След еврото: Промяна при пазара на жилища в България
Терминът за неформални селища в Румъния е въведен в Закона за устройство на територията на страната през 2019 г., а през 2020 г. са публикувани нормите за неговото прилагане. В него се прави разлика между неформални селища и незаконно строителство, защото целта е помощта да отиде в уязвимата част от населението, а не към тези, които са търсили начин да избегнат закона. В съседната ни държава е въведен и термин жилище със социален характер. Регламентирана е и минимално необходимата жилищна площ за един човек от 15,33 кв. м.
По време на разговора стана ясно, че Румъния е започнала да разглежда темата за достъпните жилища, която сега е актуална на ниво ЕС, през 2022 година. Страната е приела Национална стратегия за жилищата до 2050 г., сред приоритетите на която са уязвимите групи от населението, включително неформалните селища, и осигуряването на достъпни жилища за всеки гражданин. Въведена е възможност за покупка на социални жилища.
Отделно, за повишаване ролята на местните власти се въвеждат 42 стратегии на регионално ниво, изключително за градове и села с над 20 хил. жители. В 30 от тези стратегии има компонент за осигуряване на социални жилища в размер на 22 млн. евро за покупка, ремонт и модернизация. Целта е да се осигури жилищна площ за 550 души. В северната ни съседка е констатирано голямо различие между предлагането и търсенето на социални жилища. Съществуват сериозни проблеми в по‑големите градове на Румъния и се търсят подходи за задействане на празните поради миграцията жилища.
Програмите за жилищен фонд, социално приобщаване и услуги в Румъния за периода 2021–2027 г. възлизат на обща стойност 500 млн. евро. С цел ускоряване на изпълнението им е въведено участие на частни организации. Една от тях предвижда около 100 млн. евро за ремонт, модернизация и покупка на жилища и около 38 млн. евро за регламентиране на неформални селища. Тези програми се прилагат в около 200 неформални селища, с цел да се помогне на около 70 хил. души и жилищният фонд да бъде увеличен, така че да може да бъде ползван от още около 5 600 души.
В рамките на друга инициатива през следващите шест месеца ще се предоставят интегрирани социални услуги в 2 000 населени места или в 70% от селските територии в Румъния, включително в неформални селища. Екипи от специалисти в областта на здравеопазването, образованието и социалната сфера ще работят заедно по договори за социална помощ на общностно ниво. Пакетът за общностна помощ включва няколко критерия — подобряване на условията за живот, извършване на малки или спешни ремонти за социално уязвими хора (малки комплекти мебели за учене на деца, адаптиране на пространства с кухня или баня), съдействие за получаване на лични документи и помощ за намиране на работа. Средната стойност на инвестиция възлиза на 354 хил. евро за общност.
Едно от предизвикателствата за страната е да не се повишават цените на жилищата заради зеления преход. Друг проблем е достъпът до обществен транспорт — едно от условията за достоен живот, наред с достъпа до жилище, образование, здравеопазване и качествени услуги. Сред най‑важните задачи за следващия период е натрупаният опит да бъде развиван и прилаган още по‑активно, в съответствие със следващата финансова рамка.
