Отиващата си 2025 г. съвсем естествено ни подканва да погледнем назад и да направим равносметка на всичко, което се е случило в последните 12 месеца. И макар винаги да е по-добре да търсим положителното и успехите, редно е да отдадем почит и на онези големи българи от различни сфери, които загубихме именно през последната година. Да, животът е такъв и неминуемо приключва със смъртта, но някои хора остават в спомените ни, дори и след като вече не са между нас. Кой с делата си, кой с промяната, която е предизвикал в живота ни, кой дори със скандалите около себе си.
Ето кратък списък на някои от значимите българи, които починаха през 2025 г., но завинаги ще останат част от спомените ни.
Снимка: БНТ
През изминалите месеци загубихме някои емблематични личности в българската журналистика. Така се случи, че легенди в тази сфера, предали занаята на не един и двама активни медийни деятели, напуснаха нашия свят. Още в началото на 2025 г. ни разтресе новината за смъртта на Петър Василев - Петела - един от най-запомнящите се спортни коментатори в Българската национална телевизия, когото спокойно можем да наречем институция.
Негови бисери и до днес са жива част от родния спортен фолклор, а специфичният му тембър и хумор винаги са носели една особена забавна нотка във всяко спортно събитие, което той коментираше.
Снимка: БГНЕС
През април пък си отиде друга легенда на българската журналистика - Диляна Грозданова. Тя се превърна в телевизионна легенда като водеща на предаването "Отзвук". Грозданова не се ограничи само с журналистиката, а имаше и активна роля в политическия живот на страната. През 1999 г. е имиджмейкър на тогавашния кмет на София Стефан Софиянски, а след това става и член-учредител на неговата партия – Съюз на свободните демократи (ССД). През 2001 г. Грозданова става народен представител от листите на НДСВ в XXXIX Народно събрание. В началото на 2005 г. напуска парламента и окончателно се оттегля от политическата сцена.
През 2025 г. си отиде и обичаният журналист Асен Григоров. Григоров имаше дългогодишна кариера в телевизионната журналистика и специализации в BBC. Бил е водещ на "Плюс минус" по БНТ, създател на "Бизнес закуска" и на първия сутрешен блок в съвременния му вид в България. Заедно с неговата съпруга Сибила двамата създадоха сайта "Булевард България".
През 2025 г. загубихме и важни българи, свързани с литературата. През месец юни ни напусна Божана Апостолова, майка на депутата Манол Пейков. Божана Апостолова е с огромен принос за развитието на българския интелектуален живот през последните десетилетия. Носител е на Орден "Стара планина" I степен. Собственик е на издателска къща "Жанет 45" и е организатор на множество инициативи, сред които "Пловдив чете" и годишната награда за поезия "Иван Николов". Автор е на 10 стихосбирки, 4 романа и 12 книги за деца. Нейни книги и отделни творби са преведени на немски, турски, руски, италиански, унгарски, испански, сръбски, чешки, румънски, гръцки и др. езици.
Снимка: Facebook/"Живот за Иво"
През юли си отиде Иво Христов, когото мнозина наричаха българския Стивън Кинг. За скромните си 22 години Иво Христов издава 11 книги. Сборникът със страшни разкази "Приятелите умират заедно" е неговата първа книга. Написва я на тринадесет години, след четири мозъчни операции, извършени от проф. Маджит Самии, неврохирург в института INI в Хановер. Той се сприятелява с момчето и му дава куража да твори. Страстен читател от малък, Иво Христов решава да изпробва перото си, да сподели своите идеи и да ни разкаже за своето виждане на света. Младият мъж се бореше с тежко заболяване през последните години.
Киното ни също осиротя със загубата на множество значими творци. Още през февруари си отиде Мая Вапцарова, която е режисьор на игралните филми "Лъжовни истории" (1977) и "Мярка за неотклонение" (1983), автор е и на над 50 документални продукции.
Снимка: БГНЕС
През април пък, след тежко боледуване, ни напусна и обичаният актьор Васил Банов. Филмографията му включва близо 100 роли в кино и телевизионни продукции като "Иван Кондарев", "Записки по българските въстания", "Капитан Петко войвода", "Хайка за вълци" и много други. На театралната сцена едни от най-запомнящите се негови превъплъщения са в "Малки трагедии" на Пушкин, "Боряна" от Йовков, "Тримата мускетари" по Дюма, "Женитба" от Гогол, "Дърво без корен" от Хайтов, "Железният светилник" от Талев, "Когато гръм удари" от Яворов и други. Носител е на Наградата за цялостен принос в киното на филмовия фестивал "Златната липа" и на Наградата "Златен век" – златен печат на цар Симеон Велики. Последната роля на Васил Банов бе във филма "Рожден ден" на режисьора Ивайло Пенчев.
През юни почина и изтъкнатият документалист Атанас Киряков. Филмографията му се състои от около 150 документални и научнопопулярни заглавия, сред които "Вестоносци на вековете", "Да спасим въздуха", "Писани яйца за радост", "За служебно ползване", "Оцелелите", "Обречените", "Цяр", "И в Рая има Ад", "Летящите хора на Жоел", "Иван Кирков или да се спасиш в спомена", "Горяни", "Преходът или какво стана с нас" и др. Носител е на международни и национални награди.
През месец ноември почина обичаната актриса Елена Жандова. Баща ѝ е Захари Жандов – бай Захари, както мнозина го наричат – знакова фигура в българското кино и в бохемска София. Майка ѝ - Иванка Акрабова-Жандова, е международно ценена изследователка и археоложка в областта на медиевистиката. Елена е известна с ролята си в постановката "Здравей и сбогом", в САЩ животът ѝ е свързан с едни от най-авангардните театрални трупи.
В спорта също загубихме много големи имена, прославили България по целия свят със своите изключителни постижения, себеотдаване и талант. Още в началото на годината ни сполетя новината за кончината на скиорката Шинка Куцинова, която е рекордьорка по републикански титли - 22 по слалом, гигантски слалом, спускане и комбинация. Дни след нея ни напусна и баскетболистката Маргарита Щъркелова - вицешампион от европейското първенство във Варна и Бургас през 1972 г. и бронзов медалист от Олимпиадата в Монреал през 1976 г.
Иван Зафиров-Копата, източник: Официален сайт на ЦСКА
През годината си отидоха и много футболни легенди, останали завинаги в златната история на българските футболни клубове. Сред имената, които загубихме през 2025 г., са легендата на Спартак Варна - Иван Филипов, легендата на Ботев Пловдив - Иван Сотиров, Стоян Йорданов - легенда на ЦСКА и 7-кратен шампион на България, сребърен медалист от Олимпийските игри в Мексико през 1968 г., Иван Зафиров-Копата – легенда на ЦСКА и 9-кратен шампион на България, Сашо Паргов, който бе легенда на Марек и голмайстор №1 в историята на клуба, както и Николай Праматаров – бивш национал по футбол, играл в Спартак Пловдив, Славия и Ботев Пловдив.
През март на 76 години си отиде и двукратният олимпийски шампион по вдигане на тежести (Мюнхен 1972, Монреал 1976) - Нораир Нурикян, а през октомври казахме "последно сбогом" на Салим Салимов - бронзов медалист от европейското първенство в Пула през 2004 г., който си отиде на едва 43-годишна възраст.
Боян Радев, снимка: БГНЕС
Борбата също загуби емблематични имена, сред които Красимир Кочев, носител на сребърен и бронзов медал от световни първенства, Станчо Колев - двукратен сребърен медалист от олимпийски игри и легендарния Боян Радев - първият двукратен олимпийски шампион на България. Радев си отиде в самия край на 2025 година.
