Когато през 2022 г. западните лидери наложиха санкции на Русия, те бяха оптимистично настроени. Тогавашният американски президент Джо Байдън прогнозира, че руската икономика ще се свие наполовина. Но прогнозата му се оказа грешна. Военните разходи на Русия се увеличиха рязко още през 2022 г. и вследствие на това икономиката й отбеляза бърз растеж. Вместо да изпадне от топ 20, Русия зае 7-то място по величина на икономиката си в света вместо дотогавашното 9-то място, изпреварвайки Канада и Бразилия и нареждайки се точно зад Италия, Франция и Великобритания. Но това беше досега. Оттук нататък повече растеж за руската икономика е малко вероятен. Най-сетне през тази, 2026 година, се появиха ясни признаци, че руската икономика започва да се забавя, пише The Guardian.
Растежът се забави до минимум на фона на падащите цени на петрола – ключов източник на държавни приходи за Москва – и дългосрочния демографски натиск - Още: Руският бюджетен дефицит: За 1 месец толкова, колкото Кремъл чакаше за 6 месеца
Путин ударно увеличава данъците
За да покрие бюджетната дупка, Путин увеличава данъците и пренасочва финансирането за здравеопазване, социални помощи и образование към военната сфера. През 2025 г. той повиши корпоративния данък от 20% на 25%, увеличи и данъка върху доходите. В началото на 2026 г. влезе в сила и увеличение на ДДС от 20% на 22%, което е по-високо отколкото в САЩ, Великобритания, Франция или Германия. Това доведе и до повишаване на цените на основните стоки.
Междувременно търговията с ключови съюзници стана по-ограничена, а броят на фалитите на предприятия расте.
Настоящите перспективи пред Русия са мрачни. През януари Международният валутен фонд понижи прогнозите си за растеж на страната до 0,6% през 2025 г. и до 0,8% през 2026 г. С изключение на пандемичните години 2020-2022 г., това са най-ниските годишни темпове на растеж от 2014 г. насам, когато рецесията бе причинена от санкциите, свързани с анексирането на Крим.
Приходите от петрол спадат
Още: Приходите на Русия от петрол и газ се понижиха драстично
През 2022 г. данъчните приходи от изкопаеми горива са представлявали около 40% от федералния бюджет на Русия - повече от достатъчно, за да се плати войната. Но предварителните оценки за първите три тримесечия на 2025 г. показват, че този дял е спаднал до 25%. За това спомогна спадът на цените на суровия петрол Urals от 90 долара за барел в началото на 2022 г. до 50 долара в края на 2025 г. на фона на глобалното свръхпредлагане. Роля обаче играят и западните санкции, въпреки усилията на Русия да намери нови купувачи. Китай, Индия и в по-малка степен Турция увеличиха покупките си на руски петрол след началото на войната, когато износът за Европа рязко намаля. Но към 2026 г. общият им търговски обем бледнее в сравнение с това, което Европа купуваше преди войната.
Приходите на Москва от петрол са спаднали, но съюзниците на Украйна трябва да направят още нещо, за да ограничат напълно военния бюджет на Кремъл - да се справят със сенчестия флот на Русия, включително да задържат кораби без флаг, което ще ограничи рязко обема на износа на руски петрол в нарушение на санкциите.
Но не е само петролът - населението на Русия бележи непрекъснат спад
Освен петрола другият сериозен проблем пред Путин е дългосрочният демографски спад, който оказва значително влияние върху руската икономика.
Още: Без износ на рубли, долари, евро, злато - Русия готви по-строги ограничения
Населението на Русия намалява постоянно от 2019 г. насам: от 145,5 милиона на 143,5 милиона през 2024 г. Това се дължи на комбинация от намаляваща раждаемост, загуби на фронта и емиграция.
Въпреки че западните страни също отчитат спад в раждаемостта, той не е толкова значителен, а имиграцията помага за поддържане на растежа на населението. "Докато Русия няма потенциал за бърз растеж. Свързаният с войната бизнес климат със сигурност е част от проблема, но основната причина тук е дългосрочната демографска ситуация", казва Марек Домбровски, изследовател в брюкселския мозъчен тръст Bruegel.
Снимка: kremlin.ru
Ключовият въпрос е дали Русия може да поддържа растежа на военните разходи
От началото на войната военните разходи на Русия като процент от БВП са се удвоили до над 7%. Това е два пъти повече от тези на САЩ, които харчат 3,4% от БВП, и повече от всеки отделен член на НАТО.
Ръстът на военните разходи обаче сега се е забавил: от 2024 г. до 2025 г. той възлиза само на 0,1 процентни пункта.
Въпреки това Русия е в уникална позиция, що се отнася до възможностите за поддържане на военния й бюджет. Тя може да тегли заеми, защото има относително ниско ниво на публичен дълг (въпреки че достъпът й до международните пазари е ограничен от началото на войната и последвалите санкции) и данъците могат да бъдат повишени отново.
Много зависи от това какво ще се случи с цените на петрола. По-нататъшното спадане на цените може да увеличи нестабилността, но ако те се покачат, ще има стабилизиране. Затова експертите заключават, че Русия ще може да продължи да финансира войната, поне в краткосрочен план.
"Путин ще насърчи Централната банка да печата пари. Той ще продължи да повишава данъците, да продава държавна собственост и да национализира бизнес корпорации. Това ще му позволи да получи достатъчно средства за водене на война през 2026 г. и най-вероятно през 2027 г.", казва икономистът и съосновател на Европейския център за анализ и стратегии Владислав Иноземцев пред The Guardian.
Още: Руският малък бизнес пропищя с флашмоб "Ние сме "Машенка": Фалираме
За Украйна остава важен именно този ключов фактор - руската военна икономика показва вече признаци на слабост и не може да продължи да съществува вечно.
