Чудя се дали Радев вчера в разговора си с Митрофановна се е сетил да я пита (разбира се на руски) дали тя знае нещо за бомбардировката на Варна през 1915 г. на почти същата дата (14 окт. стар стил) навръх православния празник Петковден. Това попита писателят Захари Карабашлиев по повод кризата с атакуваните кораби в Черно море.
"17 кораба и два хидроплана приближават града и го бомбардират. Дали са били руски? Може би, ако тогавашните управляващи са били като сегашните, пак нямаше да има "солидни доказателства" за това", ироничен беше Карабашлиев.
Той припомни и случилото се преди 111 години:
"Нападението започва сутринта. Първо с хидроплани, които прелитат над Варна, хвърлят бомби, а след тях идват и корабите, които откриват огън. Снарядите удрят и пристанището и по-централните квартали, най-вече днешната Гръцка махала. Нашите брегови оръдия отвръщат на огъня. След около час обстрелът е прекъснат. Оказва се, че две германски подводници атакуват въпросните кораби с торпеда и те се оттеглят към открито море. Загиват девет души, сред тях дете, както и една рускиня -- съпругата на бившия кмет Добри Филов, ранени са над тридесет души. Разрушени са десетки сгради, главно в Гръцката махала, търговски обекти, цивилни къщи... Смята се, че щетите надхвърлят многократно годишния бюджет на общината. Много бързо след това със справедливото решение на българската власт катедралата „Св. Александър Невски“ в София е преименувана на „Св. св. Кирил и Методий"".
"Това нападение преди 111 години ускорява изграждането на първата система за противовъздушна отбрана в страната. Какво трябва да стане, за да се ускори изграждането на противодронна система днес? Или да се ускори изграждането на национално самосъзнание и патриотизъм в управляващите?", попита писателят.
Историята
На 14 (27) октомври – 1915 г. Варна е подложена на бомбардировка от ескадра на руския имперски флот – линкорът „Императрица Мария“, броненосците „Евстафий“, „Йоан Златоуст“ и „Св. Пантелеймон“, крайцерите „Памят Меркурия“ и „Кагул“, подкрепени от още 18 по-малки плавателни съда.
Моментът не е случайно избран. В тези дни българските войски успешно настъпват срещу сръбските части в Моравско и Македония и вече освобождават тези стари български краища. Затова руската бомбардировка представлява подъл удар в гръб като наказание на България за нейната национална политика.
Руснаците изстрелват няколкостотин снаряда срещу пристанището и града, но атакувани от немските подводници, базирани във Варна се оттеглят още около обяд на същия ден. Артилерийският обстрел на Варна има нищожни военни последици, но са убити 27 цивилни граждани и няколко войници.
Тази акция е повод за бързото снабдяване на българския военен флот с нова техника. Взети са мерки срещу възможен руски десант в околностите на Варна – бреговата артилерия е усилена, нови минни постановки в морето, българското висше командване прави постъпки за придобиване на първата подводница в българския флот. На 25 май 1916 г. е въведена в бойния строй първата българска подводница UB-18, тя е базирана във Варна. На 1 май 1917 г. се сформира самостоятелна българска водосамолетна станция „България“, намираща се във Варненското езеро. Още преди това от там успешно са атакувани противниковите съдове и части, базирани в Кюстенджа.
Предвид реалната заплаха от подобни въздушни нападения и над други обекти със стратегическо значение за страната, на полковник Атанас Раковски със Заповед № 31 е разпоредено да започне осъществяване на плана за въздушна отбрана. Приоритетът, разбира се, е столицата. Развърната е една батарея с три артилерийски взвода по две оръдия и седем картечни звена. Артилерийското въоръжение включва две пленени в Одрин турски зенитни оръдия и четири нескорострелни 87-мм оръдия. Картечните гнезда са снабдени с нарочни зенитни станоци, на които са закрепени пет картечници Madsen и две картечници Mie 1914 Hotchkiss.
На 27 октомври полковник Раковски е назначен за "Заведующ въздушната отбрана на царството". Той развръща поверените му сили в района на Лозенец, Слатински редут, Коньовица, двореца "Врана", летището, гарата, барутния склад и Арсенала.
Бойната практика на зародилата се система за противовъздушната отбрана започва на 3 ноември 1915 г. . Тгава под командването на подпоручик Богдан Бонев разчетите обстрелват аероплани на Антантата, опитващи се да бомбардират обекти по жп линията Одрин – Дедеагач. Изстрелват 31 снаряда без да свалят или повредят летателен апарат, но прогонват противника.
На 7 ноември българските артилеристи свалят край град Фере аероплан тип Farman, с което дават началото на ефективните действия на българската войска по защита на българското небе, територия и акватория от въздушни нападения.
