Коментар №1 на седмицата: Възмутените от Рашков, къде бяхте, когато биха журналисти?

Първото просто правило да си успешна публична фигура е да не се заяждаш с журналисти. Дори и да си прав, ще ти пострада имиджът. Това би трябвало да научи всеки, който влиза в управлението.

Не е бон тон да уволняваш телевизионни водещи в ефира на друга медия. Не е проява на управленска зрелост да коментираш журналистически професионализъм. И спирам дотук с безплатните съвети, защото политиците си имат пиари, на които плащат. Очевидно - напразно.

Отсъствието на управленски пиар в България не е от днес. Не само заради прессъобщенията, наподобяващи лош превод от есперанто, а като цяло. Няма кой да научи политиците на обноски, на медийно поведение, а явно и те не намират, че имат такива дефицити.

Редките добри примери за професионален пиар в сферата на политиката и държавното управление в по-предишни години са истинска класика, но няма кой да се учи от тях. А и ГЕРБ сведоха медийната си политика до тотал щета - преЗсцентрът им не спря да произвежда всичко друго, но не и качествен пиар.

Същевременно критериите се занижиха - и за политиците, и за журналистите. Посредственото се приема за нормално. Що-годе внятно говорещото създава илюзия за интелигентност.

И така лека-полека се озовахме в ситуация, в която качествен управленец "уволнява" телевизионни водещи. Макар че, реално погледнато, той не е настоявал за тяхното уволнение, просто си е казал мнението. Да, всеки има право на мнение, дори министърът. Не е по-малко гражданин от който и да е друг.

Но изречено от политик по отношение на журналист, всяко едно изказване трябва да се прецизира. Да добие вид на лично мнение така, че да е невъзможно да се интерпретира като заплаха, както се случи.

Ако Рашков беше приключил изречението си до думите, че от силния звук в слушалките водещите не са чували отговорите му и са го питали няколко пъти едно и също, би било напълно достатъчно - и като негово мнение за техния професионализъм, и като база за размисъл дали това е точно журналистика или нещо, минало покрай журналистиката.

Този случай, както и всеки конфликт, има поне две страни и е добре да ги огледаме, преди да се пускаме по пързалката "политиците са лоши, журналистите сме идеални".

Бойко Рашков няма нужда от адвокат, той е доказал себе си като боец далеч преди който и да било от популярните днес журналисти. Целият съдебен ресор в медиите го цени. Врели и кипели в дела и документи повече от 20 г. репортери му имат пълно доверие. Дори тези, които не го харесват изцяло. Но не това има значение, а какво този човек прави днес.

Ето какво - маха виновни да се случат побои над журналисти. За които същите ревящи днес от критиките му нищо не предприеха.

Да се върнем в онези протестни нощи. Имаше бит журналист, но нямаше журналистически протест с искане за оставки. Не говоря за декларации от организации, а за цялата медийна мощ, която трябваше да се стовари върху превишилите своите правомощия представители на репресивния апарат.

Да не говорим и колко мачкани, уволнявани и преследвани журналисти има в последните 15 години, но за тях ни гък в заветните телевизии. Влизат някъде по хрониките, ако изобщо влязат. Най-вече ако случайно успеят да спечелят някое от безкрайните си дела.

Пълен нонсенс е журналисти да атакуват министър, който уволнява виновни да се случи побой над журналисти.

Пълен потрес е всички да тиражират "новината", пропускайки детайла, че Рашков се извинява предварително за думите си. Тоест, за мнението си. Защото знае, че ще има засегнати. Ако спрем да се правим на ощипани моми, ще видим колко е прав. Наистина трябва да вдигнем летвата на професионализма в медиите, защото тя е по-ниско от всякога.

И трябва да отстояваме свободата на словото, защото тя е стълб на демокрацията. Но да не забравяме - свободен си само когато не ти диктуват в ухото и това важи не само за журналистите. На Рашков доказано никой не успя да му диктува - нито сини, нито червени, нито съмнителни мафиотски кръгове. Ето това е важното, което не бива да забравяме.

Рашков е сред малцината в днешното служебно правителство, имащи достатъчно бекграунд, за да знаят с какво си имат работа - че няма мафията да падне с един удар, че трябва да се чисти до корен. Иска се известна смелост да се опълчиш на олигархията, защото всяка стъпка може да ти струва скъпо и прескъпо.

Колко журналисти се опълчиха на безконтролното използване на СРС-та така, както го направи Бойко Рашков? Колко изпратиха на Цацаров и на ДАНС поне въпроси по ЗДОИ за безконечните течове и очевидната търговия със СРС-та?

Уви, малцина са храбреците в тази гилдия. Ако преобладаваха, нямаше да търпят да ги наричат мисирки. Щеше да има сериозни последствия за този, който го стори - знаем как се прави, достатъчно е да погледнем на Запад.

За съжаление, явно мисирките или готовите да бъдат такива срещу определена сума преобладават. Днес ги ядоса Рашков. Утре - някой друг, нарушаващ комфорта на сглобения пъзел.

С "г-н Борисов" си им беше добре - даваше да му пипат мускула. И пари даваше. И беше благ и човеколюбец. Е, засега е в историята. Плачът по него е разбираем и вероятно ще стане още по-безутешен. А ако стане съдбовен обрат, и дитирамбите ще са величествени!

Рашков е сгрешил, разбира се - работата му е да отстранява съвсем други лица, а не журналисти. Да се надяваме, че ще си я свърши.

Работата на журналистите обаче, освен да притискат политиците, е и да мислят. Да мислят защо интелигентните хора у нас вече не смятат журналистиката за престижна професия. Да помислят с какво всеки допринася за 112-ото място със собствената си работа, с компромисите, които търпи. И които прави.

Автор: Евелина Гечева