Коментар №2 на седмицата: Животът е прекрасен с акциите на Александър Морфов

Трябва да кажа, че въпреки, че не съм запознат в пълен детайл със ставащото в Народния театър, това, което прави Александър Морфов с акциите си срещу ръководството е много знаменито и много забравено. Знаменито, понеже почти бях решил, че "нещата са утихнали" и примерно вече цари мълчаливо скърцане със зъби между режисьор, директор и пиар, но всичко продължава. Давам си сметка, че това предположение ми е хрумнало само заради по-дългият престой в медиите и особено в политическата им част, която създава инерция за лоши компромиси и глупашката готовност, че "ще се разберат". Обаче ето какво знаменито нещо стана - след като преди месеци Морфов надраска вратата на пиара, сега направи същото и в добавка на вратата на директора; там вече пише ОФИС на ДПС. Сещам се за огромната разтваряща се стена в "Хъшове", която беше цялата орисувана с надписи; както и за лекотата, с която театралният жест може да премине в реалността. Понеже между двете всъщност няма никаква разлика.  

А защо това, което прави Морфов е забравено? Забравено е, понеже е съвсем близко до сърцето, но много далечно от днешният zeitgeist, духа на времето. Дух, който е корозирал от договорки, разложен от компромиси, от задушаващата не просто политкорекотност, а и оглушителното мълчание пред нея. А всъщност логиката в действията на Александър Морфов е абсолютно непробиваема и нормална. Тя гласи: пиарът на Народният театър е дългогодишният пиар на ДПС. Който дори в деня на изборите, макар вече да не работи за партията, съпровожда Ахмед Доган до урните. Някои наричат това професионализъм, Морфов би го нарекъл лакейство.

Нека продължим с елементарната логика. За тези 30 години епохален погром на ДПС Народният театър е бил противоотрова на общия политически разпад. И по някаква причина сега тъкмо там е назначен подобен човек, който е работил за същия политически разпад. И по някаква причина това решение се защитава от директора - така сякаш абсолютно никой друг пиар, който няма подобно токсично минало, е неспособен да свърши работата, която върши настоящият. Просто само този - никой друг. 

В това, трябва да се признае, има и нещо съвсем комично. Например това, че пиарът твърдеше, че е положил много усилия по пиарстването по завръщането на "Хъшове" на сцената. Страшна работа...На мен ми се струва, че в тази държава ако да има пет неща, които не се нуждаят от реклама и маркетинг, това са петте големи постановки на Морфов, играни в последното десетилетие. Понеже те имаха един-единствен начин за разпространение: мълвата, че в театъра се е случило нещо много красиво и всеки трябва да го види. И то по повече от един път. 

Какво да очакваме оттук-насетне? Най-вероятно - уволнение на самия Морфов, което и той прогнозира. Изглежда професионализмът ще си каже думата. Остава пиарът да прати съобщение до медиите за прекратения договор. Връзки с обществеността - сериозна работа.

Или пък само връзки. 

Автор: Райко Байчев