Коментар №2 на седмицата: Путин превзема Украйна. А после какво?

С обявяването на война на Украйна на 24 февруари, се сбъднаха най-лошите прогнози и страхове, касаещи личността на Владимир Путин. А много от тези прогнози сочеха, че със силите, които той разположи по границата с Украйна, Путин ще успее да прегази страната много бързо и да диктува бъдещето ѝ.

Едва ли има и един човек, който да не е наясно – независимо от политическите му убеждения, че руската армия е по-силна от украинската. По-силна е, ако говорим за пряк военен сблъсък, при който всяка от двете страни използва всички оръжия, с които разполага.

Само че това е на хартия. А на практика войните се печелят благодарение на решимостта и ресурсите. САЩ са по-силни от Виетнам, нали? И от Афганистан. Какво стана във Виетнам и Афганистан?!

Украинците са народ, който няма просто да посрещне Путин с цветя и рози. Това се вижда добре. Вижда се и, че руската армия съвсем не върви с победен марш, въпреки немалкото оценки, че може да завземе Киев в рамките на до две денонощия след старт на война. Информационното затъмнение, пропагандата и фалшивите новини са силно оръжие във всяка война, но рано или късно всички разбират какво се случва в крайна сметка. А дотук Киев не пада. Украйна не се покланя на Путин и не му благодари за "денацификацията".

Че нещата не вървят по мед и масло добре показа заповедта на Путин за бойна готовност на армейските части на Русия, отговарящи за руското ядрено оръжие. Тази заплаха сочи само едно – руският диктатор пуска в действие най-силния си коз. А най-силната карта се играе тогава, когато играта не ти върви много добре.

Дори Путин да превземе Киев, дори да превземе цяла Украйна, какво ще последва след това? Всички украинци ще сложат оръжие и ще кажат: "Брей, колко готино е да живеем както Путин ни каже"?! Сценарият дълга партизанска война е нещо, което е много вероятно, ако Русия продължи с намерението си да постави цяла Украйна на колене. Украинците няма просто да изчезнат от лицето на земята и да оставят режима на Путин да се превърне в техен режим. Ако някой си мисли другояче, да почака и ще види. Путин го знае много добре – затова заговори с ядрената карта, затова вървят новините за чеченските главорези, затова се говори за използване на по-унищожителни оръжия.

Но руският диктатор е загубил тази война. Той я загуби в мига, в който я започна. Един режим, един обществен ред, едно управление изкарват толкова, колкото е търпимостта към тях. Ако в Украйна имаше търпимост към света на Путин, нямаше да има Майдан през 2014 година. Абсурдно е Майдана да се приписва само на организиран от ЦРУ преврат поради една проста причина - такива преврати в Европа няма как да са устойчиви. Че американците са се месили, помагали и подкрепяли – да, сигурно са го правили. Само че ако цялата визия на украинците за начина на живот в Украйна беше твърдо против каквато и да е американска намеса, твърдо против какъвто и да е западен пример за държавност, за обществено устройство, за развитие – за това как да изглеждат едно общество и една държава, тогава просто тази визия щеше да се провали. Майдана щеше да се провали. Защото една лъжа може да продължи известно време, но не може да продължи вечно. И защото винаги опираме до следното – кое искат и кое могат да търпят хората за начин на живот! Търпението на мнозинството е това, което щом се изчерпи, всеки властимащ е загубил. А моделът на Путин дори не е стигнал дотам мнозинството в Украйна да си помисли да го търпи!

Особено жалко е, че руският народ още го търпи! Дано това се промени възможно най-бързо. Без Путин нещата категорично ще се променят изключително сериозно. През целия си живот той е "творил" реалност, присъща на глутница вълци. Той е водачът, Алфа мъжкарят - обаче когато глутницата усети, че водачът се проваля, водачът си заминава - с прегризано гърло. А какъв по-голям провал от война, която губиш? Война, в която млади хора, които нямат причина да се мразят, се избиват един друг по заповед на старци, които се мразят до смърт, но никога не се убиват един друг!

Автор: Ивайло Ачев