Едновременно спонтанен, нетипичен и гениален – такъв е турският поет Йоздемир Индже, който излива душата си в книгата „Магмата. Слепият часовник”. Това е втората книга от поредицата „Световни поети” и в нея са представени две стихосбирки.
Още: Почина известен български актьор
Още: Русия атакува не Украйна, а идеята за свободна Европа (ВИДЕО)
Индже неслучайно попада в тази поредица, тъй като стиховете му действително са ярки представители на световната поезия – те събират и говорят на езиците на всички възможни религии и мирогледи!
Турският поет Йоздемир Индже пише стихове от далечната 1954 г. и е автор на повече от двадесет стихосбирки. Завършил френски език и литература в Анкара, следва в Юридическия факултет, а после спечелва конкурс на френското правителство и учи две години в Париж.
През 1969 г. постъпва на работа като преводач в Турската телевизия и радио, а по-късно става редактор и завеждащ на различни редакции. Изявява се като блестящ преводач не само от френски, но и от гръцки и арабски.
Още: Законно ли е да ви взимат 800 лева за 12 км пътна помощ? Проверката приключи
Още: Граната в реката: Унищожиха невзривен боеприпас
Индже е награждаван многократно за своето творчество както в Турция, така и в чужбина.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: "Време е България да застане до своите свободни журналисти": АЕЖ с призиви и тревожни данни
Още: Собствената марка „Брей!“ на Kaufland е големият победител в конкурса „Избран продукт на годината“
Откъс:
Скъса се връвта на опашатото ми хвърчило,
Още: България се прощава с оперния певец Богомил Спиров на 4 май
откъсна се от тялото ми, сега редом се реем,
нямам парашут, нито орлови криле;
стави на криле кървят по раменете ми,
като че пъпки или завръз, може би клони.
По електрическите жици – скелети на хвърчила,
и десетина уморени лястовици, остатък от прелета;
жеравно ято кръжи във въздуха
по прелетни пътища, над пресъхнали езера;
кръжащо непрестанно слизане. Плътта и костите ми:
семена от магнит, близкото бъдеще на падането,
аз съм пергелът му.
(из „Сънят”)