Васил е на 80 години и живее сам в Кюстендил. Той е един от многото възрастни хора, които след загубата на партньора си остават сами. Вдовец е от 2011 г. „Оттогава съм сам – жената си отиде.", са думите, с които ни посреща. Дните му минават основно вкъщи, а през топлите месеци излиза повече в малкия двор зад къщата. „Имам си едно местенце – към 30 квадрата. Лятото гледам доматче, чушчица.“, разказва Васил. Гледа и няколко кокошки и зайци. „Трябва да им сложиш вода, храна, да се погрижиш – това те държи.“
В последните години обаче здравето му се разклаща. „От 2024-та почнах да припадам. Без индикации, без предупреждение. Просто в един момент се опомням и разбирам, че съм паднал.“, казва Васил. Лекарите сменят лекарства и го предупреждават, че кръвното му пада рязко и рискът остава – особено през нощта.
Неочаквана подкрепа
В този момент в ежедневието на Васил се появява нещо ново – малко устройство, което му дава повече спокойствие и усещането, че вече не е сам, дори когато е вкъщи. Заради припадъците той започва да носи електронна гривна за дистанционна грижа, част от услугата Telecare на А1.
Става дума за електронни гривни, които се използват от около 500 възрастни хора в близо 90 общини в страната. Гривната следи жизнените показатели на потребителя и е свързана към уеб платформа с изкуствен интелект, в постоянна връзка с денонощен помощен център. Когато бъде засечена аномалия в здравните показатели – при падане, рязко влошаване или продължителна неподвижност – гривната подава сигнал, а от центъра се свързват веднага с човека и разговарят с него.
Васил Евтимов и Ивона Кирилова - ръководител на проект „Иновативни здравно-социални услуги“ в община Кюстендил
Възрастният човек разполага и със SOS бутон, чрез който може сам да потърси помощ по всяко време на деня и нощта, ако се почувства застрашен или неразположен. Устройствата са част от услугата Telecare на А1, която подпомага навременната реакция в рискови ситуации, дори когато човек е сам у дома.
„Гривната започна да ми говори“
Последният тежък случай се случва през есента, през нощта, около два часа. Васил тръгва към тоалетната, минава през кухнята, която е преходна, и споменът му спира дотам. „Помня, че бях в кухнята, и после – нищо. Събудих се на земята.“, разказва той. Опитва се да стане, но сила няма.
Гривната отчела падането и подала сигнал към денонощния помощен център. Малко след това Васил чува глас от устройството. „Гривната започна да ми говори – питат ме как съм, паднал ли съм, опитвам ли се да стана. Казвам им, че съм паднал и че не мога да се изправя.“, разказва той. Докато разговарят, постепенно събира сили и успява да стане. От центъра го питат дали е необходимо да бъде извикана бърза помощ. Малко след два часа през нощта на адреса пристига спешен екип. „Премериха ми кръвното – ниско беше. Казах им, че вече се чувствам по-добре.“, казва Васил.
За него това е първият реален момент, в който вижда как системата реагира, без той сам да търси помощ, и разбира колко важна може да бъде тази връзка през нощта.
„От километри разбират“
Освен двупосочна гласова връзка, гривната автоматично следи пулса и движението. При отклонения от нормалното от помощния център се обаждат и разговарят с човека. „Казват ми - Васил, пулсът Ви беше нисък, сега е добре. И пак питат как се чувствам“, разказва той и допълва: „От километри разбират, че си паднал и че няма движение при тебе.“.
През зимата е по-трудно. „Като застуди, времето минава бавно. Не се лежи цял ден, ама и силите не са като преди.“, споделя Васил. Единственият човек, който го посещава редовно, е медицинската сестра Даниела. Тя идва, мери кръвното и кръвната захар – грижа, която допълва дистанционната връзка с помощния център.
Васил гледа спорт по телевизията и National Geographic, левскар е от дете. „Тази любов започна от много отдавна. Още от Гунди ме повлече.“, казва той. На стадиона е бил само веднъж – двамата му синове, които днес работят в София, го завели на мач. „Идват по празниците - за Коледа, за Нова година.“, добавя Васил.
Помощта: от часове чакане преди – до минути реакция сега
„Откакто община Кюстендил започна да използва услугата Telecare, работата ни се промени най-вече по отношение на времето за реакция.“, казва Ивона Кирилова, ръководител на проект „Иновативни здравно-социални услуги“ в община Кюстендил. По думите ѝ преди често са минавали часове, а понякога и дни, докато стане ясно, че с някого има проблем. „Сега говорим за минути – сигналът стига до Telecare центъра, а оттам веднага и до нашия екип на терен.“, обяснява тя.
По думите на кмета на Кюстендил инж. Огнян Атанасов услугата дава сигурност на хора, които живеят сами и нямат близки наблизо. „И аз бях скептичен в началото, но след като видях как работи на практика, сега съм по-спокоен, че тези хора получават помощ навреме“, казва той.
„Telecare е ясен пример как технологиите могат да бъдат използвани в помощ на реалната човешка грижа. Това не е масово решение, а целенасочен социален модел, насочен към самотно живеещи възрастни хора, които имат нужда от сигурност и подкрепа, за да живеят самостоятелно, без да се притесняват за здравето си. Целият ни екип е лично ангажиран с процеса, виждаме реалните човешки истории и знаем, че зад всяка умна гривна стои човек, за когото тя може да бъде спасение с навременна реакция.“, коментира Лъчезар Страхилов, регионален мениджър „Корпоративни продажби“ в А1.
Telecare услугата се предлага от A1 в изпълнение на проект „Иновативни здравно-социални услуги в Община Кюстендил, финансиран от Европейски социален фонд плюс чрез Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021 – 2027.
На финала на нашия разговор Васил споделя, че има 43 години трудов стаж – работил е с техника, настройвал е машини, бил е електроженист. Когато го питаме какво му носи надежда, отговорът му е прост и директен: „Да има хора, които мислят за народа. За такива като мене - дето 43 години съм дал нещо на държавата.“ И добавя, че днес е по-спокоен,защото знае, че ако нещо се случи, гривната ще подаде сигнал.
