Митка Божилова е от онези хора, които търсачите на дълголетници откриват. И ги разпитват до последния детайл за това как са съхранили бодростта, енергията и доброто настроение.
„Роден съм по времето на Царя“. С тези думи ни се представя Милко Минчев от Разград. Той си спомня за царска България - рождената му дата е през 1936-та и тази година ще навърши 90.
„Благодаря на Бога и на съдбата, че ми дадоха толкова много години.
Димитрина Димитрова е от онези хора, за които рядко се говори по новините, но са навсякъде около нас. Това са възрастните, останали без близки до тях – прекарващи дните си самотни в тишината на домовете си.
Инцидентът става вечерта, малко преди десет. Иванка Тодорова, възрастна жена на 76 години от Разград, излиза от кухнята, гаси лампата и се приготвя да си легне. „И оттам нататък – как съм паднала, не помня.“, казва тя.
Когато възрастен човек живее сам, всяка неразположеност се усеща по-силно. Часовете минават в самотата на апартамента – с малко движение, включен телевизор и редки, но скъпоценни разговори.
Митка Божилова е от онези хора, които търсачите на дълголетници откриват. И ги разпитват до последния детайл за това как са съхранили бодростта, енергията и доброто настроение.
Димитрина Димитрова е от онези хора, за които рядко се говори по новините, но са навсякъде около нас. Това са възрастните, останали без близки до тях – прекарващи дните си самотни в тишината на домовете си.
Инцидентът става вечерта, малко преди десет. Иванка Тодорова, възрастна жена на 76 години от Разград, излиза от кухнята, гаси лампата и се приготвя да си легне. „И оттам нататък – как съм паднала, не помня.“, казва тя.
„Роден съм по времето на Царя“. С тези думи ни се представя Милко Минчев от Разград. Той си спомня за царска България - рождената му дата е през 1936-та и тази година ще навърши 90.
„Благодаря на Бога и на съдбата, че ми дадоха толкова много години.
Когато възрастен човек живее сам, всяка неразположеност се усеща по-силно. Часовете минават в самотата на апартамента – с малко движение, включен телевизор и редки, но скъпоценни разговори.
Митка Божилова е от онези хора, които търсачите на дълголетници откриват. И ги разпитват до последния детайл за това как са съхранили бодростта, енергията и доброто настроение.
„Самотен възрастен човек“ – това е определение, на което отговарят десетки хиляди българи. Те водят тих, често невидим живот.
„Роден съм по времето на Царя“. С тези думи ни се представя Милко Минчев от Разград. Той си спомня за царска България - рождената му дата е през 1936-та и тази година ще навърши 90. „Благодаря на Бога и на съдбата, че ми дадоха толкова много години.
Днешният герой Янко Атанасов вярва в правилата и обича да говори за тях. „Уважавай, за да бъдеш уважаван. Без уважение няма прогрес.
„Благодаря на Господ, че е тази гривна“. С тези думи на дълбока признателност започва разказът на Лина Стаматова.
Димитрина Димитрова е от онези хора, за които рядко се говори по новините, но са навсякъде около нас. Това са възрастните, останали без близки до тях – прекарващи дните си самотни в тишината на домовете си.
Инцидентът става вечерта, малко преди десет. Иванка Тодорова, възрастна жена на 76 години от Разград, излиза от кухнята, гаси лампата и се приготвя да си легне. „И оттам нататък – как съм паднала, не помня.“, казва тя.
„Нека да ти го кажа, бабо. Като живееш между четири стени и един таван, разбираш, че самотата – това е най-страшното нещо за човека.".
Васил е на 80 години и живее сам в Кюстендил. Той е един от многото възрастни хора, които след загубата на партньора си остават сами.
Когато възрастен човек живее сам, всяка неразположеност се усеща по-силно. Часовете минават в самотата на апартамента – с малко движение, включен телевизор и редки, но скъпоценни разговори.
